Решение № 1041 от 22.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Русе, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20224520101039 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ИВ. В. ИЛ. твърди, че с ответника са в трудово правоотношение от 03.06.2016 г. за длъжността „Електромонтьор“, код по НКПД:74122009.

На 27.01.2022 г. той и негови колеги били командировани от работодателя да инсталират в гр.Враца зарядни станции за електробуси. На 28.01.2022 г., около обед, ищецът претърпял трудова злополука.

Бил зад зарядното устройство, което трябвало да инсталират. Подавал на колегата си кабелите, а другият работник ги нагласял и задържал, докато ищецът отиде при него, за да помогне да ги оголят и карбоват с кабелни обувки. Преминавайки през купчина от пръст, клони и камъни, за да стигне до другия човек, И.И. стъпил накриво, левият му крак се усукал и се чуло изхрущяване.

Ищецът изпитал остра болка и паднал на земята.Чувствал се като парализиран.Болели го всички мускули от коляното надолу, особено във външната част на глезена и пръстите.Скован от болката, ищецът стоял известно време, без да помръдва. Причерняло му, хванал се за главата и така 1 постоял известно време. Опитал се да се изправи, но бил затруднен от силната болка, която изпитвал в крака.Колегата, с когото работили, го видял и се придвижил към него.Казал, че е чул изхрущяването. Предложил му да седне някъде.Ищецът се настанил на една от заобикалящите ги купчини пръст.След известно време кракът му изтръпнал и болката станала поносима.Ищецът успял да се премести на малко разстояние, така, че да може седнал поне с ръце да придържа кабелите на колегата, за да приключат работата и да се прибират.До камиона се придвижил подскачайки на един крак и се качил, придържайки се с ръце.Колегите се поинтересували какво му има, но от тяхна страна не последвала реакция да го закарат на преглед или да извикат доктор.Камионът ги докарал в базата в гр.Русе. Слизайки от МПС, подскачайки на един крак, защото по друг начин не можел да се придвижва, ищецът се добрал до караулката на пазача и се спрял там.След това двама колеги го закарали до вкъщи около 19:00 часа.Ищецът се обадил на свой приятел.Той пристигнал у тях след около 20 минути. Виждайки, че не може да стъпва въобще на нараненият крак, приятелят му го закарал в спешното отделение на Първа поликлиника-гр.Русе.Там с количка го водил в отделението, до рентгена, обратно до лекарския кабинет.Докторът, след като видял рентгеновата снимка, установил наличие на счупване на малка кост при глезена.На ищеца бил поставен гипс за обездвижване на крака и му казали да отиде в понеделник при личния лекар, за да му издадат болничен лист.

Твърди, че въпреки, че приемал обезболяващи, болката в крака до мястото на счупването била постоянна и силна, поради което той прекарал много безсънни нощи, а доколкото разбрал от познати и от публикации в интернет, ще минат много месеци, докато травмата отшуми.

Твърди, че на двадесетия ден от инцидента не можел да стъпи на левия си крак.Сочи, че периодът, в който няма да бъде работоспособен, ще е дълъг и продължителен, а до пълното възстановяване на функцията на крака ще измине година.Счита, че дори след това, при лошо време ще продължава да изпитва болка в този крайник.Намира, че ако работодателят своевременно го е транспортирал до болница, срокът на възстановяване е щял да бъде пократък.Вместо това, предвид, че 28.01.2022 г. бил петъчен ден, счита, че умишлено от страна на ответника не е било предприето нищо, а ищецът бил върнат и оставен в базата на дружеството да се справя сам с проблема.Дори счетоводителката от личен състав, на която той предоставил болничния си 2 лист в началото на следващата седмица, въпреки,че видяла двете патерици, с които се придвижвал, иронично го запитала дали си е изкълчил ръката.

Предвид това подигравателно отношение към него, опасявайки се, че работодателят ще пренебрегне подаването на декларация за трудова злополука в НОИ, И.И. попълни и изпратил такава чрез Български пощи на 01.02.2022 г.

Било му издадено Разпореждане № 6/03.02.2022 г. , съобразно което на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука вх. № 6/02.02.2022 г. на ТП-РУСЕ, от осигурителя “ЕЛ“-ЕООД, станала на 28.01.2022 г., се приема за трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО.

Твърди, че увреждането на здравето, което получил в резултат на трудовата злополука, е свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които изпитвал от получените контузии по тялото и усуканите връзки на лявата глезенна става, продължава да търпи сега и за още дълъг период от време, ежедневно, съпроводено с намалено самочувствие и увереност в собствените му сили, за които счита, че следва да бъде обезщетен от работодателя.

Сочи, че изпитва несигурност при предвижването, още ходи на периодични прегледи и се лекува съобразно лекарските предписания.

Счита, че са налице законовите предпоставки да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лв., частично предявена от общ размер на 126 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания за периода от настъпване на трудовата злополука до 17.02.2022 г., със законната лихва върху главницата от 28.01.2022 г.Търсят се разноски по делото.

В хода на производството частичният иск е намален до 10 000 лева, предявен от общ размер на 126 000 лв.

Ответникът “ЕЛ“ ЕООД-Русе оспорват иска над размер от 1 000 лв.Наведени са доводи за съпричиняване от страна на работника на вредоносния резултат, поради проявената от него груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения на процесната дата. Оспорва се механизмът на настъпване на трудовата злополука, вида на увреждането, както и твърденията за допуснато бездействие от останалите служители и за 3 проявено подигравателно отношение от страна на администрацията на дружеството. Сочат, че работодателят е предприел всички необходими мерки за обезопасяване на работното място и е извършил съответните действия по инструктиране на всички свои работници, полагали труд на обекта в гр.Враца.

Считат, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че дружество има сключена задължителна застраховка “Трудова злополука“ с “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по 3астрахователна полица № 7115021171000020.

Претендира се отхвърляне на иска над сумата от 1 000 лв.Търсят се разноски за производството.

Третото лице-помагач на страната на ответника “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София считат, че не следва да вземат участие в производството. Оспорват иска и претендират отхвърлянето му.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от Трудов договор № 19/ 03.06.2016 г., сключен при условията на чл.67 ал.1 т.1 от КТ, страните са били в безсрочно трудово правоотношение, прекратено в хода на настоящото дело на 27.06.2022 г. в хипотезата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ, след подадена молба от работника (л.8,л.148-л.150). Ищецът е заемал длъжността „Електромонтьор“, код по НКПД:74122009, на пълно работно време.Приложена е Длъжностна характеристика от 03.06.2016 г.

Удостоверено е провеждане и на начален инструктаж на работника от същата дата (л.36).

Със Заповеди №№ 9/ 21.01.2022 г. и 13/26.01.2022 г. работодателят командировал И.И. и негови колеги (включително свидетелите Н.С.,ел.монтьор, Р.П., шофьор, и О.Б., техн.ръководител и координатор по безопасност и здраве на обекта) в периода 27/28.01.2022 г. в гр.Враца, Тролейбусно депо, където трябвало да инсталират зарядни станции за електробуси (л.32,л.33).

Видно от документа на л.37 от дело, на ИВ. В. ИЛ. бил проведен периодичен инструктаж на 30.12.2021 г. Ищецът е оспорил подписа срещу името си в книгата под № 31. Назначената в производството почеркова експертиза се е поизнесла, че действително работникът не се е подписал в тази позиция. Неговият подпис обаче е под № 32 срещу името на друго лице.

4

Няма спор между страните, че на 28.01.2022 г., към 11,30 часа, по време на изпълнение на трудовите си задължения в гр.Враца, ищецът претърпял злополука (увреждане на ляв долен крайник), обявена за трудова по надлежния ред (л.9-11).

Св.О.Б. установява, че в качеството си на отговорник на обекта, по време на командировката им следвало да съгласува работата и да провежда инструктажи на работниците.Пояснява, че всекидневните инструктажи в дружеството им включват каква работа трябва да се свърши и посочване на възможните опасностите при изпълнение на задачите за съответния ден.

Свидетелят установява, че когато групата на ищеца пристигнали в депото в четвъртък, той им провел устен инструктаж, без да оформи нужния документ срещу подписи.О.Б. запознал колегите си с обекта, казал им каква е работата и обяснил възможните опасности при изпълнението й във връзка с високото напрежение в трафопоста, в който следвало да влязат него ден (в този смисъл и св.Н.С.).Нямало допълнителни указания за работниците, които щели да подвързват кабелите, положени в касета в изкопи.Последните били с дълбочина от около 60-80 см. О.Б. сочи, че от задната страна на зарядните станции имало налични купчини пръст от направените нея седмица изкопи с машина. Задачата на ищеца и св.Н.С., като електротехници, била да вкарат кабелите в зарядната станция и да осъществят електрическа връзка.Естеството на работата изисквало да работят в екип.Свидетелят установява, че изкопът бил на около 2 м от станцията, а кабелът бил изведен от него.О.Б. не преценил, че във връзка със състоянието на терена–наличие на пръст, на места на камари от около 20-30 см, корени и камъни, се налагало да даде някакви инструкции за безопасност на работата на екипа.Потвърждава, че на 28.01.2022 г. ищецът е бил облечен със задължителното работно облекло, включително носел осигурените от работодателя обувки.

Ив.И. обяснява, че се наложило да премине откъм изкопа, за да стигне до кабелите, тъй като от едната страна на станцията имало струпана пръст, а от другата-телена ограда (това се потвърждава и от св.Н.С.). Кабелът бил положен отгоре. Ищецът обаче трябвало да влезе в изкопа, защото нямало как да го подаде на колегата си така, че да бъде вкаран в отвора на станцията, разположен на около 20 см от земята.Преминавайки през камарата с пръст, 5

Ив.И. стъпил на криво.Действително впоследствие кракът му се опрял в поголям камък, но травмата на крайника вече била налична.

Св.О.Б. установява, че него ден (петък) към обед приключвали работата.Отрича някой да ги е карал да бързат, за да се приберат по-рано.В този смисъл са показанията и на св.Н.С.. О.Б. отишъл да потърси началника на депото, за да приеме работата.Когато се върнал, разбрал, че ищецът си е изкълчил крака.Последният седял отстрани до зарядната станция, но не изказал някакви оплаквания от състоянието си. Нормално се придвижил до камиона и се качил.Малко след това работната група отпътувала за гр.Русе.Преди това колега уведомил О.Б., че ищецът отказал да го закарат до болница или да бъде извикана Бърза помощ.Вечерта всички се видели отново в базата в гр.Русе.Ищецът и тогава не споделил някакви оплаквания от състоянието си.

В понеделник Ив.И. не се явил на работа.Тогава О.Б. разбрал, че инцидентът е по-сериозен.С ищеца повече не са контактували.Една седмица след това свидетелят го видял случайно в района на “Медика“ /Трета поликлиника/. Ив.И. бил с патерици.Св.Н.С. говорил с него и разбрал,че колегата му отива да чуе второ медицинско мнение за крака.

Св.Н.С. установява ,че когато подавал кабела, Ив.И. бил в по-ниската част на насипа от пръст с височина около 20-30 см, в близост до изкопа.В един момент свидетелят чул изохкване и някакво изпукване.Обърнал се да види какво става.Ищецът му казал, че си е усукал крака и го е заболяло.Н.С. продължил да работи, а колегата му се дръпнал настрани.Постоял малко и след това се придвижил към камиона.До него момент били почти приключили възложената работа.Ив.И. не се върнал повече да помага.Покъсно всички се събрали около камиона, обядвали и очаквали да им се разреши да отпътуват за Русе.И. не слязъл от камиона.Това обстоятелство не направило впечатление на свидетеля.Колегата им Р.П. предложил на ищеца да го закара до болница, но той казал, че ще отиде сам, когато се прибере в Русе.Н.С. установява, че ищецът разполагал с телефон и при желание можел да повика Спешна помощ.По време на пътуването Ив.И. не показал по никакъв начин, че нещо го боли.Приказвал с останалите, нормално слязъл от камиона, когато почивали на с.Обнова, както и когато пристигнали в базата на дружеството. Техен колега му предложил да го закара у тях.