Определение № 1936 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1936 гр. Варна, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д. Г. Жекова като разгледа докладваното от Д. Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500590 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16122/20.02.2025 г. от „ЕР БИЛДИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 202605092, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, местност „Еди Меше“ № 169, чрез адв. И. Р., срещу Определение № 1573/04.02.2025 г. по гр. д. № 5046/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 4246/26.11.2024 г. по гр. д. № 5046/2024 г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на ищеца на сумите от 176.52 лв. – такси и 786 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по образувано изпълнително дело № 1319/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че съдът не е съобразил актуалната практика на съдилищата по аналогични спорове, като твърди, че разноските в обезпечителното производство, включително по налагане на обезпечението, се присъждат в рамките на развилото се исково производство с крайния акт по делото при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Излага, че в производството по налагане на обезпечителната мярка не съществува възможност разноските по образуването му да бъдат събрани от съдебния изпълнител поради липсата на изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който същите да бъдат претендирани. Отправя искане за отмяна на оспореното определение.

Претендира разноски по частната жалба.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в указания срок депозира писмен отговор вх. № 19457/04.03.2025 г., в който излага съображения за правилност на обжалвания акт и отправя искане за потвърждаването му.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С Решение № 4246/26.11.2024 г. по гр. д. № 5046/2024 г. по описа на ВРС е осъдена насрещната страна „РИС“ ЕООД да заплати на настоящия частен жалбоподател сумата от 2.71 лева, представляваща оставаща дължима законна лихва върху главницата от 7000.00 лева, начислена за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението – 26.06.2024г., като останалите предявени искове са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1565.00 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, тъй като е станал повод за образуване на делото.

В срока по чл. 248 ГПК от „ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските с искане за присъждане в негова полза на направени разноски за проведено производство по налагане на обезпечителна мярка в общ размер на 962.52 лева, от които 786.00 лева – адвокатско възнаграждение и 176.52 лева – такси по образувано изпълнително дело № 1319/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил без уважение молбата на ищеца, приемайки, че сторените в изпълнителното производство разноски не следва да се претендират като такива в исково производство, тъй като подлежат на събиране от съдебния изпълнител.

Ищецът в първоинстанционното производство своевременно е представил списък на разноски, както и доказателства за действително образувано пред ЧСИ Людмил Станев производство по издадената обезпечителна заповед, като е видно, че изпълнителното дело е образувано преди извършване на плащанията на претендираните суми от ответното дружество. Молбата за образуване на изпълнителното дело е била придружена от договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка за заплатен хонорар в размер от 786 лв. от дружеството – ищец на адв. И. Р. именно за образуване на изпълнително дело по издадената в исковото производство обезпечителна заповед. Представено е и удостоверение от частния съдебен изпълнител, според което взискателят е внесъл такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер от 176.52 лв. Ответникът от своя страна в последното заседание пред първоинстанционния съд е възразил за редуциране на претендираните от ищеца разноски.

Съобразно т.5 ТР 6/2012г. ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.

Безспорно е по делото, че ответникът е станал повод за образуване на исковото производство, респективно за допускане и налагане на обезпечителната мярка.

В действителност, е налице по-стара практика на ВКС, цитирана и от 2 първоинстанциония съд, и в книжата от страните, според която под разноски, понесени в обезпечителното производство, следва да се разбира сторените разноски по обезпечаване на бъдещия иск, или в хода на висящо исково производство, а не и разноските, сторени впоследствие по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Последните са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител, а не по реда на чл.78 ГПК със съдебното решение по съществото на спора.

Актуална съдебна практика, също цитирана от частния жалбоподател, която настоящият въззивен съдебен състав счита, че следва да сподели, обосновано приема, че налагането на обезпечителната мярка от съдебния изпълнител е необходима част от обезпечението, образуваното по чл. 400 ГПК производство не е изпълнително производство и тези разноски следва да се присъдят от съда, разглеждащ обезпечения иск, доколкото в изпълнителното дело по налагане на обезпечението, съдебният изпълнител нито има право, нито задължение да събира и разпределя разноски, доколкото това производство не съставлява същинско изпълнително такова.

Поради това, въззивният съд счита, че са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца, свързани с налагане на обезпечителната мярка по издадената обезпечителна заповед.

Удостоверените от съдебния изпълнител като заплатени такси от 176.52лв. следва да бъдат присъдени в цялост.

Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящата инстанция преценява като основателно, поради следното: С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално-правна уредба, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията. От това следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, съдът следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възнаграждението, а именно – фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

В процесния случай, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява, че основното възнаграждение на адвоката е присъдено за исковото производство, а образуването на производство пред съдебния изпълнител по издадена обезпечителна заповед е лишено от сложност и се изчерпва с подаване на типизирана молба и заплащане на дължимите такси, поради което намира, че 3 адекватният и справедлив паричен еквивалент на предоставената конкретна адвокатска услуга е в размер на 100 лв.

Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение чрез присъждане в полза на ищеца на сумите от 176.52 лева – такси и 100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по образувано изпълнително дело № 1319/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев и вместо това да бъде изменено решението в частта за разноските чрез осъждане на ответника да заплати на ищеца тези суми. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Направени са искания и от двете страни за присъждане на разноски в настоящото производство. Съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. В този смисъл определение № 493/26.10.2016 г. по гр.д. №4088/2016 г. на 4-то гр.отд. на ВКС; определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. 5089/2015 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. 1758/2017 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. 1847/2016 г. на 2-ро гр.отд. на ВКС; определение № 489 от 17.10.2017 г., по ч. гр. дело № 3926/2017 г. на ВКС, определение № 205 от 19.12.2018 г. по гр. дело № 4518/2018 г., определение № 3160 от 23.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3853/2022 г., III г. о., ГК, определение № 1192 от 9.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 759/2024 г., II т. о., ТК и др. С оглед на което и доколкото обжалваното определение е по чл.

248 ГПК, разноски в настоящото производството пред ВОС, не се дължат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1573/04.02.2025г., постановено по гр. д. № 5046/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на „ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 202605092, за изменение на Решение № 4246/26.11.2024 г. по гр. д. № 5046/2024 г. в частта за разноските чрез присъждане в полза на ищеца на сумите от 176.52 лева – такси и 100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по образувано изпълнително дело № 1319/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 4246/26.11.2024 г. по гр. д. № 5046/2024 г. по описа на Районен съд – Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Рис“ ЕООД, ЕИК 103780688, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ бл.24, партер, да заплати на „Ер Билд – инженеринг“ ЕООД, ЕИК 202605092, със седалище и адрес на управление:

4 град Аксаково, местност „Еди Меше“ № 169, сумите от 176.52 лв. /сто седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ – такси и 100 лв. /сто лева/ адвокатско възнаграждение по образувано изпълнително дело № 1319/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев въз основа на издадена обезпечителна заповед по гр. д. № 5046/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1573/04.02.2025г., постановено по гр. д. № 5046/2024 г. по описа на Районен съд – Варна в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________