Определение № 20861 от 05.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20861 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110157312 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от „*****ООД срещу ******* АД, искове, които съгласно уточнителна молба на Вх.№ 100284/10.04.2023 г. са с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение за сума в размер на 246,80 евро – мораторна лихва за периода 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г., за което вземане има издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66-ти състав - поради извършено плащане, евентуално поради изтекла погасителна давност за вземането.

В исковата молба и в уточнителните молби се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и втори изпълнителен лист - от 01.08.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, 75-ти състав, по молба на „Б///*******я“ АД, чиито универсален правоприемник е ******* АД, пред ЧСИ **** е образувано изпълнително дело № 20128380409252. Като длъжници били констутуирани „*****ООД, „В******* ЕООД, „*******“ ЕООД, „Е******“ ЕООД, „Л******т“ ЕООД и Р******в. Поддържа, че с влязло в сила Решение № 3490/29.11.2022 г. по в.гр.д. № 8888/2022 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ IV-Д състав е признато за установено, че по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ **** по отношение на ищеца „*****ООД, считано от 06.12.2014 г. е настъпила перемпция. В резултат на това всички извършени последващи изпълнителни действия са невалидни, съответно с тяхното извършване давността за вземанията не е прекъсвана, и считано от 26.06.2020 г. правото на ******* АД да събира вземането си по принудителен ред е погасено. Освен това твърди, че по изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г******в са постъпили суми от публични продани на недвижими имоти, собственост на друг длъжник - дружество 1

„*******“ ЕООД, с което дължимите суми по двата издадени изпълнителни листа за суми по договор за кредит 033/2007 г. са погасени изцяло, в това число и процесната сумата от 246,80 евро. Поддържа, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск поради това, че банката разполага с изпълнителен титул, с който може по всяко време да образува изпълнително дело.

От страна на ответника ******* АД се оспорва предявения иск. Оспорва твърденията, че правото й да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията си срещу ищеца е погасено по давност и поддържа, че дори да се приеме, че от 06.12.2014 г. изпълнителното дело е перемирано, то подаването на нова молба за извършване на изпълнителни действия представлява надлежно сезиране на съдебния изпълнител, с което давността е прекъсната.

Твърди, че с решение по гр.д. № 2424/2013 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 20.01.2020 г., е признато вземането на банката по издадения изпълнителен лист срещу длъжника, поради което до тази дата погасителна давност за вземането не е текла.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представения на л. 364 по делото изпълнителен лист се установява, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадено по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 66-ти състав е издаден изпълнителен лист в полза на „Б///*******я“ АД срещу солидарните длъжници „******т“ ЕООД, „В******* ЕООД, „*******“ ЕООД, „Е******“ ЕООД, „Л******т“ ЕООД и Р******в, за сумите: 206 840,76 евро, ведно със законната лихва от 26.07.2012 г. до изплащане на вземането; 4758,19 евро – възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. – 25.07.2012 г.; 246,80 евро – мораторна лихва за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г.; 775,98 евро – такса за периода от 19.01.2012 г. до 25.07.2012 г., 285 лева – нотариална такса, 8322,74 лева – държавна такса и 4 611,37 лева възнаграждение за юрисконсулт. На гърба на изпълнителния лист (л.365) е отбелязано, че на 22.01.2025 г. на взискателя е преведена сумата от 847 462,28 лева.

Видно от представената на лист 194-197 от делото молба, на 06.11.2012 г. „Б///*******я“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 36219/2012 г. на Софийски районен съд, 66 състав е поискала да се присъедини по изпълнителното дело № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ ****, образувано срещу „Виал паркет“, „В******* ЕООД, „*******“ ЕООД, „Е******“ ЕООД, „Л******т“ ЕООД и Р******в, както и да бъде наложена върху ипотекираните в полза на банката недвижими имоти.

Съгласно представено на лист

2

47-63 от делото

Решение

№

1689/20.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, влязло в сила на 26.02.2020 г., със същото е признато за установено по отношение на „*****ООД /с предишно наименование „Виал паркет“ ЕООД/, „В******* ЕООД, „*******“ ЕООД, „Е******“ ЕООД, „Л******т“ ЕООД и Р******в, че дължат солидарно на „Б///*******я“ АД следните суми: 199 102,70 евро – главница, ведно със законната лихва от 26.07.2012 г. до окончателното плащане; 246,80 евро – мораторна лихва за периода 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г. по ч.гр.д.

№ 36219/2012 г. по описа на СРС, 66-ти състав.

Видно от представените на лист 212 и лист 213 от делото молби, на 22.12.2015 г. и на 19.02.2016 г. „Б///*******я“ АД е поискала от ЧСИ **** да предприеме принудителни изпълнителни действия по изп.дело № 20128380409252 с длъжник „*****ООД, като насрочи публична продан на ипокетирания в полза на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.

Видно от представения на лист 217-218 от делото Протокол за опис на недвижим имот, по изп.дело № 20128380409252 на 18.10.2016 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на „*******“ ЕООД.

Съгласно уведомление за обявена публична продан, изх. № 1804003/02.12.2016 г., представено на лист 219-220 по делото, е насрочена публична продан за собствени на „*****ООД недвижим имоти.

Съгласно Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач, представен на лист 222-227 от делото, на 17.01.2017 г. е обявен купувач на едни от недвижимите имоти, изнесени на публична продан.

Съгласно молба, представена на л. 228 от делото, на 02.08.2017 г.

„Б///*******я“ АД е поискала от ЧСИ **** да предприеме принудителни изпълнителни действия по изп.дело № 20128380409252, като наложи запор върху всички вземания на длъжниците по изпълнителното дело, включително върху трудовото възнаграждение на Росен Борисов, както и запор върху техните дружествени дялове.

Видно от писмо от „Т******“ АД, представено на л. 232 от делото, на 19.02.2019 г. ЧСИ **** е наложил запор върху банковата сметка на „*****ООД.

Съгласно молба, представена на лист 235 от делото, на 05.02.2021 г.

******* АД е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р******в, както и запор върху вземанията му към дружеството „Ви паркет“ ООД.

Съгласно молба, представена на лист 236 от делото, на 13.12.2021 г., 3

******* АД е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р******в, както и запор върху вземанията по банкови сметки на всички длъжници по изпълнителното дело.

Съгласно молба, представена на лист 237 от делото, на 14.06.2022 г.

******* АД е поискало да бъде наложен запор върху евентуално притежавани от Р******в земеделски земи, върху негови вземания по граждански договори и договори за управление, както и върху банковите сметки на всички длъжници по изпълнителното дело.

Съгласно удостоверение от 18.02.2025 г., издадено от ЧСИ Г******в, въз основа на влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 20241100500563 и във връзка с удостоверение, изх. № 1556/09.01.2025 г. на ЧСИ **** по и.д. № 9252/2012 г. за удовлетворяване на вземането на присъединения към изп.дело № 20229230400206 кредитор ******* АД на 14.01.2025 г. по сметка на ЧСИ **** са преведени следните суми във връзка с Договор за банков кредит № 033/2007 г., а именно: 389 411,03 лева – главница, 482,69 лева – мораторна лихва и 457 568,56 лева – законна лихва върху главницата.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. С. и прието без възражения от страните (л. 3833 8 8 от делото), с едно платежно нареждане от 22.01.2025 г. ЧСИ **** е превел на ******* АД сумата от 879 693,60 лева, от които 847 462,28 лева по изпълнителен лист от 02.10.2012 г., като сумата от 246,80 евро е част от общо преведената сума по този изпълнителен лист и е отнесена от банката за погасяване на присъдената мораторна лихва. Вещото лице посочва, че отразените суми в банката на 22.01.2025 г. са разпределени съобразно посоченото от ЧСИ Н***** удостоверение от 18.02.2025 г. (респ.

29.01.2025 г.) и сумата преведена от ЧСИ Н//**** на ЧСИ ***** съответства на преведената сумата от ЧСИ ***** към „***** АД и респективно разпределението в банката съответства на посоченото от ЧСИ Н//****, чието удостоверение съответства на посоченото разпределение по решението на СГС. Процесната сума не фигурира като задължение в справките от подадената към ЦКР на БНБ информация.

Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалнооправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал.

1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, който съобразно ал.

2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на 4 изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимостта на вземането, предмет на издадени изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск, за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство.

Предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу 3 заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

С определението за насрочване съдът е указал на ищеца, че в негова е доказателствената тежест по исковете по чл. 439 ГПК е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, като докаже твърдението си, че сумата по изпълнителния лист се претендира от ответника. Разяснено е на ищеца, че при недоказване на правния му интерес, производството ще се прекрати със съдебното решение.

В настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес от предявяването и поддържането на настоящия иск с обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист от 02.10.2012 г., въз основа на който може да поиска образуването на ново изпълнително производство.

Съдът намира този довод за неоснователен. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза в резултат на проведеното принудително изпълнение за погасяване на вземанията на ответника срещу ищеца по изпълнителния лист от 02.10.2012 г. е преведена сумата от 847 462,28 лева, включително процесната сума от 246,80 евро, която е отнесена от банката за погасяване именно на дължимата мораторна лихва, и не фигурира като задължение на ищеца в подадената към Централния регистър на БНБ информация. Поради това, ищецът не е доказал, че след погасяване на вземането ответникът продължава да претендира извънсъдебно заплащането на сумата от 246,80 евро. На гърба на изпълнителния лист е направено 5 отбелязване, че на взискателя е преведена сумата от 847 462,28 лева, което има характер на официален удостоверителен документ, като хипотетичната възможност с изпълнителния лист от 02.10.2012 г. ответникът да образува ново изпълнитено дело срещу ищеца не обосновава правен интерес от отрицателен установителен иск за несъществуването на процесното вземане, тъй като в хипотеза на погасяване чрез разпределение (каквато се установява в случая), то при евентуално бъдещо ново изпълнително дело ищецът-длъжник ще разполага с възражение, че задължението е погасено по-рано, което ще съставлява основание по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на евентуално бъдещо изпълнително дело по искане на длъжника („Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство…“). Отделно, в случай на отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството, длъжникът разполага с право на жалба по реда на чл. 435 ГПК, като обжалва действията на съдебния изпълнител.