Решение № 247 от 07.08.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. гр. Димитровград, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610101528 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД София твърди, че в образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 8996/2022 г. на РС-Димитровград ответникът подал възражение против заповедта за изпълнение. Между ищеца и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № 7001226514 на 11.06.2020 г. На ответника била предоставена сумата от 3948,66 лева., като размера на кредита бил 3000 лева, превеждане по банкова сметка на потребителя. Потребителят пожелала да сключи застраховка” Защита на кредита” в размер на 525,59 лева, като към отпуснатия кредит се включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 423,07 лева, дължима в деня на сключване на договора, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителен план.. Крайното общо задължение възлизало на сумата от 5225,44 лева, която била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски – 23 бр. вноски по 217,73 лева и последна изравнителна в размер на 217,66 лева. Посочен уговорен лихвен процент.

Месечните погасителни вноски представлявали сбор от главница и договорна лихва. С част от отпуснатата сума било рефинансирано друго задължение на потребителя – по Договор № ********** в размер на 1850,00 лева. Моли за установяване на вземането в размер: 2105, 64 лева – главница, 308,80 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.06.2022 г., 408,79 лева – обезщетение за забава за периода от 15.07.2021 г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ –

А. М. Х. от гр.Димитровград подава отговор и оспорва предявените иска по основание и размер. Не оспорва, че е страна по процесния договор, но твърди, че бил сключен при явно неизгодни за него условия, като били налице неравноправни клаузи, които противоречат на закона. Т.н.

1

„доброволни” допълнителни екстри били задължителни като представлявали скрити разходи, нерегламентирани и оскъпяващи кредита. Потребителят бил принуден да заплаща суми, които не е ползвал.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 11.06.2020 г. между Ти Би Ай Банк ЕАД и ответни А. М. Х. е сключен Договор за потребителски кредит № 7001226514, по силата на който на потребителяответник е предоставен паричен кредит в размер на 3000 лева, общ размер на 525,59 лева и общ размер на кредита 3 948,88 лева, еднократна такса за оценка на риска – 432,07 лева – дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя дължимите месечни вноски, съгласно погасителен план. Усвояването на средствата е уговорено да стане – превод в 3-дневен срок по сметка на потребителя в Ти Би Ай Банк ЕАД, скор на договора 15.06.2022 г. , ГЛП – 28,49 %, ГПР – 48,95 %, общо дължима сума от потребителя 5 225,44 лева. В договора се съдържа погасителен план с посочен размер на вноската – първа вноска 15.07.2020 г. в размер на 217,73 лева и последна (24-та вноска) на 15.06.2022 г. в размер на 217,65 лева., с посочване на главницата, лихвата и остатъка от главницата.

Уговорена е лихва при просрочие в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за периода на просрочието.

Прилага се рамково договор за платежни услуги на физически лица от 11.06.2020 г., информационен бюлетин за вложителите и декларация, информационен документ за застрахователен продукт, декларация за определяне изискванията потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, Сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и Общи условия на застрахователната програма.

Ищецът представя и Заявление за рефинансиране на задължение – с което е пожелал да рефинансира задължение по потребителски кредит №

**********/1850, както Заявление-декларация за установяване на договорни отношения.

По заявление на ищеца по чл.417 ГПК от 21.07.2022 г. е образувано ч.гр.д. № 899/2022 г. по описа на съда и против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 443 от 25.07.2022 г., по силата на която същият е осъден да заплати на ищеца сумите: в размер на 2105,64 лева - главница, 308,80 лева – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.06.2022 г., 408,79 лева - обезщетение за забава за периода от 15.07.2017 г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 206,46 лева деловодни разноски.

За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:

Вземането произтича от следните обстоятелства: Изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит № 7001226514/11.06.2020 г. Извлечение от счетоводните книги на банката към 07.07.2022 г.

За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установи, че км датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 21.07.2022 г., съгласно извлечение от разплащателната сметка по процесния кредит са платени 2 869,30 лева. С внесените суми са платени напълно 12 бр. вноски и частично 13-вноска за 15.07.2021 г. Платена главница – 1843,02 лева – платени са 12 вноски и частично главницата за 13-та вноска (при 2 дължима главница 164,30 лева е платена 44,81 лева и остава неплатена 119,49 лева.

Неплатена главница 2105,64 лева. Платена договорна лихва – 967,98 лева, неплатена договорна лихва 308,80 лева. За периода от 15.08.2020 г. до 15.06.2022 г. банката е начислила обезщетение за забавено плащане 468,82 лева, платено обезщетение за забавено плащане – 60,02 лева – за периода от 15.08.2020 г. до 07.07.2022 г., неизплатено обезщетение за забавено плащане – 408,80 лева за периода от 15.07.2021 г. до 07.07.2022 г.

Вещото лице посочва, че съгласно движението по разплащателната сметка на ответника – на 11.06.2020 г. по кредита на сметката му са преведени 3 948,66 лева. От тази сума 525,59 лева са застраховка кредит и 423,07 лева такса за отпускане и одобрение на кредита. На същата дата е направен вътрешнобанков превод от 1850 лева за рефинансиране на друго задължение на А. Х.. Плащанията на ищеца към застрахователя Кардиф се базират на протоколи за прихващане. Представени са от 17.07.2020 г. пет броя платежни за масови плащания към застрахователя с № 784099, 784100, 784161, 784163 и 784165 с протоколи за прихващане от 26.06.2020 г. и от 10.07.2020 г., отнасящи се за м. юни 2020 г., в който е сключен договора.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника по посочената заповед за изпълнение.

Между страните не се спори, че на 11.06.2020 г. „Ти Би Ай Банк“ЕАД и А. М. Х. са сключили Договор за потребителски кредит № 7001226514. Безспорно се установи, че по този договор на ответника е бил предоставена в кредит парична сума от 3948,66 лева, от която размер на кредита 3000, застрахователна премия 529,59 лева и 423.07 лева – еднократна такса за оценка на риска.

Установи се, че тази сума е била преведена по разплащателна сметка на ответника на 11.06.2020 г., като на същата дата е направен вътрешнобанков превод от 1850,00 лева за рефинансиране на друго задължение на ответника, съгласно и негово заявление от същата дата.

За ответника е възникнало задължение да изплати кредита на 24 погасителни вноски – 23 х 217,73 лева и последна в размер на 217,65 лева.

Ответникът е заплатил по процесния договор за кредит сумата от 2 869,30 лева, като последно плащане е извършил на 23.05.2022 г. – преди подаване на заявлението и остатъкът на задължението му към датата на подаване на заявлението е бил: 2105,64 лева главница, 308,80 лева – неплатена договорна лихва 408,80 лева – неплатено обезщетение за забавено плащане.

Падежа на задължението е настъпила с падежа на последната вноска по погасителен план, а именно на 15.06.2022 г.

Основните възражение на ответника за са за това, че договорът бил сключен при явно неизгодни условия, в него съществували неравноправни клаузи, които противоречали на закона – визира „застраховка защита на кредита“ в размер на 52,959 лева и такса за оценка на риска в размер на 423,07 лева.

При служебната проверка относно наличието на недействителни, поради неравноправност клаузи на договора, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, съдът констатира, че доколкото 3 и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Клаузите на сключения договор не са индивидуално договорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП – доколкото се касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Съгласно чл.16, ал.1 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация , получена от потребителя и ако е необходимо извършва справка в ЦКР или в друга база данни, използвана в РБ за оценка кредитоспособността на потребителите. Оценката на риска е свързана с възможността на получателя да издължи кредита, като целта й е да защити интересите на кредиторабанката. След като нормата цели защита на интересите на кредитора, неоправдано е разходите, свързани с такава оценка, да бъдат възлагани в тежест на кредитополучателя под формата на отделна такса Ако проучването е свързано с допълнителни разходи за кредитора, то те съставляват част от стойността на услугата и следва да намерят отражение в цената на кредита. Според съда определянето на подобна такса „оценка на риска“, чието заплащане се поставя като условие за сключване на договора, а същевременно възлага поемането на разходи, които по същество обслужват интересите на банката, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.

По отношение на същата клауза може да се посочи и това, че същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и има за цел заобикаляне на закона (ЗПК), поради което и на основание чл.21, ал.1 ЗПК е нищожна и не поражда права и задължения за страните. В този смисъл изискването на такава такса би било в колизия и с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото касае действия на кредитора, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е недопустимо.

За неоснователен намери довода на ответника за недействителност на клаузата за сключване на застраховка „защита на кредита“ със застрахователна премия 525,59 лева.

Този договор/присъединяването към застрахователната програма е по искане на ответника, видно от заявление-декларация /л.24/, в което е маркирано съгласие за сключване на такъв договор и заявлението е подписано от ответника.

В чл.7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва от предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит, кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда директно от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник. Видно от договора за кредит застрахователните премии са включени в размера на кредита. Същите формират общия размер на кредита и са част от месечните вноски.

Така уговореното вземане по клауза застраховка „Защита на кредита“, с оглед неговия характер и естество не представлява такси по усвояване и управление на кредита, а са допълнително предоставени услуги, поради което с тяхното уговаряне не е налице противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Изрично в чл.19 от договора е посочено, че застраховката не е задължителна, сключва се по желание на кредитополучателя и не е условие за сключване на договора. Ищецът не установи, че сключването на тези клаузи е било условие за сключване на договора.