Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 558 от 17.03.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 49/2026
Вид
Решение № 558
Подписан
17.03.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Силвия Мичева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.176, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.178ж, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 558

Перник, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20267160700049 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. К. Л.-К. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. Л. Д. от **, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 1818/28.10.2025 г., издадена от Л. Д. Т. – младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, „гг“ от ЗДвП, на жалбоподателката П. Л.-К. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателката оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не са били налице фактическите и правни основания за издаването й, както и да са били изпълнени предпоставките за налагане на принудителната административна мярка, тъй като неизвършената в срок регистрация на управляваното от нея МПС е по вина на органите на МВР, които не са изпълнили в срок указанията, дадени с влязлото в сила Решение № 1577/06.10.2025 г., постановено по адм.д. № 244/2025 г. по описа на Административен съд – П.**. Посоченото административно дело е било образувано по жалба на собственика на лекия автомобил и съпруг на жалбоподателката К. Г. К. срещу Решение № 1158р-4072/28.04.2025 г., издадено от Г. В. – ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**, с което е прекратено производството по регистрация на лек автомобил [Марка], рама № **, рег. № [рег. номер], заявена със Заявление № 251158005601/08.04.2025 г. От една страна се сочи, че с подаването на жалбата, съгласно чл.166, ал.1 от АПК, е спряно изпълнението на оспорения административен акт /Решение № 1158р-4072/28.04.2025 г./ и същата е породила суспензивно действие спрямо него. От една страна, след като този акт не е влязъл в сила, то той и не би могъл да даде валидно правно основание за прекратяване регистрацията на лекия автомобил, при положение че същият е бил вече регистриран при придобиването му от предходния собственик. От друга страна, с Решение № 1577/06.10.2025 г. по адм.д. № 244/2025 г. на Административен съд – П.** е отменено Решение № 1158р-4072/28.04.2025 г., издадено от Г. В. – ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**, преписката е върната на издателя на акта за решаване на въпроса по същество, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението и е определен 14-дневен срок за издаване на съответния акт по искането за регистрация, считано от получаване на преписката при административния орган. Съдебното решение е влязло в сила на 22.10.2025 г. и с оглед данните, че регистрацията на лекия автомобил е била вече прекратена към момента на издаване на процесната ЗППАМ на 28.10.2025 г., то същото е било извършено неправомерно и не е могло да послужи като годно правно основание за прилагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателката.

По горепосочените и други, изложени в жалбата съображения, молбата на жалбоподателката и процесуалният й представител адв. Л. Д. е да бъде отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 1818/28.10.2025 г., издадена от Л. Д. – младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Е. С., упълномощена от П. К. Л.-К. да я представлява заедно и поотделно с адв. Л. Д., която поддържа жалбата и доразвива доводите в нея, поддържа искането за отмяна на процесната ЗППАМ и присъждане на разноските по делото, като представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Л. Д. – младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ЗППАМ № 1818/28.10.2025 г. /л.22/, издадена от Л. Д. – младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на основание чл.171, т.1, б.“з“, „гг“ от ЗДвП, на жалбоподателката П. Л.-К. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В заповедта е посочено, че се издава предвид съставен АУАН серия GA, № 4768354/28.10.2025 г. /л.21/, който е приет като доказателство по делото. Той е съставен срещу настоящата жалбоподателка П. К. Л.-К., за това че на 28.10.2025 г., около 12:14 ч., в [населено място], по ул. Н. Д., е управлявала МПС – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Б. С. с [ЕГН], за което след извършена проверка е установено, че е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП от 03.06.2025 г. /непререгистриран в срок/.

Като доказателство по делото е прието представеното с жалбата Свидетелство за регистрация № *********/10.01.2019 г. – част I /л.6/, на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], в което като собственик е вписано лицето М. Б. С. с [ЕГН]. С жалбата е представен и Договор за покупко-продажба на МПС от 01.04.2025 г., по силата на който К. Г. К. с [ЕГН] е закупил от М. Б. С. лек автомобил [Марка], модел „***“, с рег. № [рег. номер], рама № ***, рег. №***/л.6/.

Данни за първоначалната регистрация на процесния автомобил се съдържат и в представена от ответника служебна справка /л.23 и л.24/, според която тя е от 10.01.2019 г. Според същата справка, на 01.04.2025 г. е регистриран Договор за продажба № 2024/01.04.2025 г., като заявлението е подадено по електронен път, и е извършена служебна промяна на регистрацията на посоченото МПС. На 03.06.2025 г. е направено прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП /непререгистрирано ПС/, а на 20.11.2025 г. е извършена промяна на регистрацията – зачисляване в региона, промяна на номер, промяна на собственост, възстановяване след прекратена регистрационна промяна.

От обстоятелствената част на Решение № 1158р-4072/28.04.2025 г. /л.10/, издадено от Г. В. – ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**, се установява, че на 08.04.2025 г. е постъпило Заявление № 251158005601 от К. Г. К. с [ЕГН] за „промяна на регистрацията“, с услуга „зачисляване в региона, промяна в данните на ПС, промяна на собственост“ на лек автомобил [Марка], модел „***“, рег. № [рег. номер], рама № **. След разглеждане на заявлението и приложените към него документи, с решението е постановено прекратяване на производството по регистрацията на автомобила.

Срещу Решение № 1158р-4072/28.04.2025 г. на ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.** е подадена жалба от К. Г. К. пред Административен съд – П.*. Образувано е административно дело № 244/2025 г. по описа на съда. Същото е приключило с Решение № 1577/06.10.2025 г. /л.7/, с което съдът е отменил Решение № 1158р-4072/28.04.2025 г., върнал е преписката на издателя му за решаване на въпроса по същество, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и е определил 14-дневен срок за издаване на съответния акт по искането за регистрация, считано от получаване на преписката при административния орган. Съдебното решение е влязло в сила на 22.10.2025 г., видно от поставения върху него печат.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна, а оспорената с нея ЗППАМ за незаконосъобразна.

Съображенията са следните:

Процесната ЗППАМ № 1818/28.10.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. С нея е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“, „гг“ от ЗДвП, а съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото са представени и приети като доказателство Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л.32/ на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, и Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. /л.31/ на директора на СДВР, с която се определят длъжностни лица от СДВР да издават ЗППАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а” и т.6 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на СДВР. Сред лицата във втората заповед, в т.1 са посочени държавните служители от отдел „Пътна полиция“ при СДВР – полицейски орани по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто е и издателят на процесната заповед. Последното е видно от Заповед № 513з-9721/14.08.2025 г. /л.30/ на директора на СДВР, с която Л. Д. Т. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, „гг“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й. С оглед на това съдът приема, че административният акт е формално законосъобразен. Не се установява същият да е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл.171 и чл.172 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав обаче, заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби и с целта на закона по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“, „гг“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Съгласно посочената разпоредба, принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, за срок: до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на заповедта следва да се приеме, че според административния орган, с деянието си жалбоподателката е извършила нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Тъй като е посочено, че автомобилът е бил с табели с рег. № [рег. номер] отпада вероятността да е прието наличието на втората хипотеза: управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели.

Горният извод обаче е неправилен и незаконосъобразен. Това е така, защото от служебните справки, представени от ответника, е видно, че процесният автомобил е бил регистриран на 10.01.2019 г., поради което и за него е издадено Свидетелство за регистрация – част I, с № *** г. Също според справките, на 01.04.2025 г. е регистриран Договор за продажба № 2024/01.04.2025 г., като заявлението е подадено по електронен път, и е извършена служебна промяна на регистрацията на посоченото МПС.