Решение № 79 от 02.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кърджали, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200143 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-003219 от 28.01.2026 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 357.90 евро/699.99 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 18 контролни точки, на С. М. Я. от ****, с ЕГН **********, за извършено на 09.08.2025 г. в гр.Кърджали административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. М. Я. твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на наказващия орган, че в процесния пътен участък било приложимо правилото за движение с максимално допустима скорост 50 км/ч. В случай, че имало поставен пътен знак, оспорва местоположението и законосъобразността на поставяне на пътната сигнализация, както и законосъобразността на използването на автоматизираното техническо средство. Твърди, че не било спазено и изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за наличието на снимка на разположението на АТСС на конкретното място на контрол. Оспорва техническата годност на използваното средство за измерване ARH CAM S1 с фабр.№ 120CCA1, а също и доказателствената стойност на снимковия материал, въз основа на който е установено нарушението. Сочи, че нарушението било заснето с техническо средство на 09.08.2025 г., а АУАН е съставен на 1

10.12.2025 г., значително над допустимия тримесечен преклузивен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а това представлявало самостоятелно основание за прекратяване на производството.

В наказателното постановление липсвали и мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай, което било нарушение при определяне на наказанието. В наказателното постановление била посочена стойност на наказуемата скорост от 102 км/ч., без да е ясно дали това е измерената скорост или скоростта след приспадане на допустимия толеранс. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представил е чрез упълномощен адвокат молба, в която поддържа жалбата.

Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2025 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 120CСА1.

Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, където действащото ограничение на скоростта за населено място било 50 км/ч. В 17.17 часа на 09.08.2025 г., на посочената улица бил заснет лек автомобил „****“ с рег.№ ****, движещ се в посока от завод „Орфей“ към фирма „Роси“, със скорост 105 км/ч. (наказуема скорост 102 км/ч.) при ограничение за населено място от 50 км/ч. Водачът на превозното средство не бил спрян на място за проверка. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в базата на МВР по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобила „****“ с рег.№ **** е Е.В.А.. На 26.09.2025 г. същият попълнил декларация, в която посочил, че на датата 09.08.2025 г. жалбоподателят С. М. Я. е управлявал гореописаното МПС. По този повод жалбоподателят бил установен на 10.11.2025 г., когато му била връчена покана в 14-дневен срок да се яви в гр.Кърджали, на административния адрес на сектор ППКърджали. На същата дата 10.11.2025 г., жалбоподателят Я. попълнил декларация, в която посочил, че на 09.08.2025 г. именно той като ползвател е управлявал автомобила „****“ с рег.№ ****. Въпреки получаването на поканата, жалбоподателят не се явил и на 10.12.2025 г.

2 свидетелят И. Г. - мл. автоконтрольор в сектор ПП-Кърджали, му съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал и получил без възражение. На 28.01.2026 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 357.90 евро/699.99 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Постановено било и отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. Г. и С. С., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 10.12.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост на МПС; Декларация на Е.В.А. от 26.09.2025 г.; Декларация на С. М. Я. от 10.11.2025 г.; копие на Свидетелство за управление на МПС; Покана, връчена на 10.11.2025 г.; Списък на служители от сектор ПП при ОД МВР-Кърджали за проведено обучение за работа със СПУКС от 24.01.2018 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 061-СГ-ИСИС/06.03.2025 г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 09.08.2025 г.; разпечатка на Клип № **** от 09.08.2025 г.; разпечатка на Клип № **** от 09.08.2025 г.; разпечатка на Клип № **** от 09.08.2025 г.; разпечатка на Клип № **** от 09.08.2025 г.; разпечатка на Клип № **** от 09.08.2025 г.; снимков материал на разположението на уреда за заснемане;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това, че на 09.08.2025 г. в гр.Кърджали при управление на лек автомобил „****“ с рег.№ **** е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че на процесната дата и място С. М. Я. като водач на автомобила „****“ с рег.№ **** е осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той се е движил с наказуема скорост 3 от 102 км/ч., което е над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч. (в случая с 52 км/ч.). Посочената в акта и наказателното постановление скорост е намалена с 3 %, тъй като е отчетена възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 061-СГИСИС/06.03.2025 г. Именно жалбоподателят следва да отговаря за извършеното деяние, защото на него е било предоставено моторното превозно средство, което обстоятелство е декларирал по установения ред собственикът на автомобила. При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания „глоба” в размер на 357.90 евро/699.99 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 18 точки, както правилно е постановил наказващият орган.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който официален документ е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и другите обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на атакувания акт. Мястото на нарушението е в гр.Кърджали, т.е. населено място, където по закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. и наличието на пътен знак в случая не е необходимо.

Това е видно от съставения протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, представляващ доказателство за отразените в него обстоятелства. Нарушението и мястото на извършването му с точните GPS координати е безспорно установено и от приложената по делото разпечатка на снимков материал от 09.08.2025 г., тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в

4 административнонаказателния процес. Разположението на техническото средство на ул.

„Първи май“ в рамките на гр.Кърджали се потвърждава и от показанията на свидетеля И. Г., който на процесната дата е бил на работа като мл. автоконтрольор и е позиционирал АТСС.

Спазването на изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., което вече не е в сила, но е било действащо към деянието, се установява също от съставения протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, както и от приложения снимков материал на разположението на уреда за заснемане. Несъмнено се установява техническата годност на използваното АТСС от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 061-СГ-ИСИС/06.03.2025 г. Доводът на жалбоподателя за неспазване на чл.34, ал.1 от ЗАНН при съставяне на акта също е неоснователен. Съгласно посочената разпоредба, административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. По смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН открИ.е на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя, съответно - административнонаказващия орган. Това е посочено в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т.д.№ 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, макар и постановено по повод прилагането на текст от ЗЗП. С индивидуализиращи данни за нарушителя, контролните органи са разполагали най-рано на 26.09.2025 г., когато собственикът на превозното средство е декларирал, че жалбоподателят го е управлявал на процесната дата.