Определение № 3716 от 25.03.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3716

Варна, 25.03.2026 г.

Административният съд - Варна - XXI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Ивелина Христова-Желева административно дело № 877/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. К. Т., [ЕГН], от гр.Варна, депозирана чрез пълномощник – адв. И..Д. от ВАК, против Заповед № GPAM-2155601/10.03.2026г. на Мл. полицейски инспектор към РУ 04 при ОД на МВР-Варна, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на оспорената, като незаконосъобразна. Релевирано е особено искане, на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Твърди се, че изпълнението на мярката ще доведе до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения в семеен магазин в с.Слънчево. Счита се, че последното би довело невъзможност да издържа себе си и семейството си.

С жалбата са представени: копие от договор за полагане на личен труд, копие от график за явяване8неявяване на работа за м.03.2026г.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Предмет на настоящото произнасяне на съда, е особеното искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.

Искането е обосновано с твърдения за , че ЗППАМ не отговаря на императивно изброените реквизити установени в разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК в нарушение на изискуемата от закона форма. Същата препятствала правата на жалбоподателя, тъй като той не можел да изпълнява трудовите си задължения и с това му се причинявали значителни или трудно поправими вреди.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал. 2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай.

Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т. 4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи, съгласно ТР № 5/ 08.09.2009 г на ВАС.

От така възприетата законодателна правна уредба става ясно, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ е допуснато еx lege, т. е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия случай, с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Липсата на мотиви в тази насока не води до незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

В конкретната хипотеза с атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца, заради управление на МПС с прекратена регистрация - нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В случая в жалбата, съдържаща искане за спиране се сочи, че жалбоподателят не е собственик на МПС, а и собственикът не бил уведомен за прекратената регистрация на МПС.

Според настоящия състав на съда, за правилното решаване на спора, от значение е разграничаването между институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 от АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 от АПК, е въведено и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ. Следователно в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интереса, които законът охранява, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. В този смисъл за значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими - вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя. В случая, законодателят е оценил налагането на ПАМ - "Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца“ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на този ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими следва да са със същата степен на значимост.

В разглеждания случай не е осъществена нито една от горепосочените предпоставки. Оспорващият бланкетно твърди, че оспорената заповед му причинява значителни или трудно поправими вреди, като изтъква , че отнемането на СУМПС е пречка за изпълняване на трудовите му функции. Изпълнението на трудовите му задължения и придвижването обаче не предполагат абсолютна необходимост от наличие на СУМПС, тъй като молителят не е лишен от възможност да се придвижва и по друг начин. Нещо повече, депозираните към жалбата доказателства, не сочат на упражняване на професия изискваща непременно управляване на МПС. Обстоятелството, че жалбоподателят работи в магазин в друго населено място, в близост до гр.Варна, с множество алтернативи за придвижване, не е обстоятелството, което би могло да бъде ценено като нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2 изр. последно от АПК. За да бъдат основание за спиране на предварителното изпълнение на заповедта по реда на чл.166, ал.2 от АПК, обстоятелствата трябва да са възникнали след издаване на разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на заповедта. От друга страна затрудненията които жалбоподателя би изпитал в изпълнение на ежедневните си задължения, породени от невъзможността да използва процесния автомобил изобщо не могат да се противопоставят на онези важни обществени отношения свързани с безопасността на движението и препятстване възможността за застрашаване живота и здравето на хората, които законодателят защитава, допускайки предварително изпълнение на този вид ЗППАМ.

Следва отново да се посочи, че настъпването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП не се презумира от закона, а подлежи на посочване и доказване пред съда. Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. (така Определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г.). В случая такива не са представени. Следователно няма основания да се приеме, че личният интерес на молителя е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността управлява ППС в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл. 203 и сл. от АПК. Не на последно място – в случая молителят не е посочил нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и връчването на ИАА, чието предварително изпълнение се иска, и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

Изтъкнатите основания в жалбата, че МПС не е собственост на Т., а и собственикът не бил уведомен за прекратената регистрация на МПС, както и че задължителната застраховка ГО вече е заплатена , са въпроси по съществото на спора.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че установената с чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП презумпция не е оборена от жалбоподателя, т. е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Налага се извод за неоснователност на молбата по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, поради което същата следва да се отхвърли. Останалите аргументи, изложени в жалбата, касаят решаването на спора по същество и следва да бъдат обсъдени с крайния акт по делото.

В заключение, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. К. Т., [ЕГН], от гр.Варна, депозирано чрез пълномощник – адв. И..Д. от ВАК за спиране предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-2155601/10.03.2026г. на Мл. полицейски инспектор към РУ 04 при ОД на МВР-Варна, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.