Решение № 19971 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19971 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110116101 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ***** срещу , с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 8608,32 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът ***** твърди, че на 09.10.2025 г. в гр. *****, на кръстовището между ул. „Ц. Д. Г.“ и бул. „*****, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***** и лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***** Поддържа, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Рено Меган“, който при навлизане в кръстовище, сигнализирано с пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Ауди А8“ и реализирал удар между двете моторни превозни средства. Сочи, че към датата на произшествието увреденият лек автомобил „Ауди А8“ е бил застрахован при ищеца по имуществена 1 застраховка „Каско Стандарт“, по която е образувана щета и след извършен оглед и оценка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8600,32 евро, както и са сторени ликвидационни разноски в размер на 8 евро. Твърди, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач на лекия автомобил „Рено Меган“ е била застрахована при ответника, поради което след отправена регресна покана ответното дружество дължи заплащане на сумата 8608,32 евро, която не е погасило доброволно. Моли за уважаване на иска, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното пътнотранспортно произшествие. Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като поддържа, че същото е реализирано по вина на водача на увредения лек автомобил „Ауди А8“, евентуално прави възражение за съпричиняване от негова страна. Оспорва причинноследствената връзка между всички претендирани вреди и процесното произшествие, както и размера на изплатеното застрахователно обезщетение, като счита, че същото е завишено. Оспорва дължимостта на претендираните ликвидационни разноски над обичайния им размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, 2 в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.

Не се спори между страните, че към датата на процесното пътнотранспортно произшествие лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *****е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско Стандарт“; че към същата дата гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***** е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по образуваната щета в размер на 8600,32 евро, както и ликвидационни разноски в размер на 8 евро.

Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.

В тази връзка по делото са снети гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на л.а., застрахован при ответника.

Свидетелят В. А. В. заявява, че управлявал лек автомобил „Ауди А8“, когато при излизане от гр. ***** настъпило пътнотранспортното произшествие. Посочва, че се движел по път с предимство, а другият водач не спазил пътен знак „Стоп“ и ударил автомобила му в страничната врата.

Вследствие на удара били нанесени щети по вратите, като били счупени и стъклата, включително предното стъкло. Свидетелят обяснява, че при сблъсъка и двата автомобила се завъртели, а неговият автомобил се изместил на около 6–7 метра извън пътя. Изрично уточнява, че след завъртането автомобилът му не се ударил в други обекти. Не си спомня дали по задната част на автомобила имало други увреждания, като посочва, че по случая има приложен снимков материал. Не помни и марката на другия автомобил. При предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП свидетелят потвърждава, че това е той, като заявява, че подписът, положен срещу обозначението „Б“, е негов.

По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като от него се установява, че на 09.10.2025 3 г., около 22:35 часа, лек автомобил „Рено Меган“, рег. №*****, се движи в района на пътен възел на Републикански път I-1, на разклона за с. *****, при наличието на пътен знак Б2, водачът предприема маневра за преминаване през кръстовището, при която реализира ПТП с навлизащия от лявата му страна в кръстовището лек автомобил „Ауди А 8“, рег.№*****. Според вещото лице от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Рено Меган“, per.Ne *****, който не се е съобразил с указанията на пътен знак Б2 - „Стоп! Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е изчакал преминаването на лек автомобил „Ауди А 8“. Съгласно заключението щетите по лек автомобил „Ауди А 8“, pee.

№ ***** с изключение на уврежданията по броня задна, спойлер задна броня и лайсна хром задна броня средна, се намират в пряка и причинно — следствена връзка с настъпилото на 09.10.2025 г. произшествие. Към датата на ПТП 09.10.2025г. процесният автомобил е бил в експлоатация 9 години, 11 месеца и 16 дни, считано от датата на първоначалната регистрация. Вещото лице е определило стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по средни пазарни цени към датата на ПТП, на сумата от 11737,07 евро. От експертното заключение се установява още, че по делото липсват данни за наличие на препятствия пред видимостта на водачите, които да са ограничавали възможността да се възприемат един друг. Посочено е също така, че от приложения по делото снимков материал на уврежданията по двете превозни средства може да се направи извод, че в момента на удара скоростта на движение на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № *****, е била около 35 40 км/ч. По делото няма никакви данни, на база на които да се определи| скоростта на движение на лек автомобил „Ауди A 8“, per.№ *****, в момента и преди настъпването на удара. Вещото лице сочи, че по делото няма приложени доказателства, от които да може да се направи извод, че водачът на лек автомобил „Ауди A 8“, per.№ ***** със свои действия или бездействия е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А 8“,рег. № *****, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средно пазарни цени на труда от сервизи, различни от официалния за марката „Ауди“ сервиз, към датата на ПТП е 9502,08 евро. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А 8“, per.№ *****, изчислена на база Методиката към 4

Наредба No24, с коефициент на стойността на новите оригинални резервни части K = 0,5, към датата на ПТП е 7483,22 евро.

Предвид изложеното, а именно двустранния констативен протокол за ПТП, свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло, както и приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, съдът приема, че вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е изцяло на водача на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № *****.

Установеното поведение на водача представлява нарушение на чл. 50, ал.

1 ЗДвП, доколкото при навлизане в кръстовището не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Ауди А8“, рег. № *****, въпреки въведения с пътен знак Б2 – „Стоп“ сигнал за задължително спиране и пропускане на движещите се по пътя с предимство превозни средства. Това нарушение съдът възприема като единствената техническа причина за настъпване на процесното ПТП.

Недоказано е възражението на ответника, че за настъпването на произшествието е допринесъл и водачът на застрахованото при ищцовото дружество моторно превозно средство. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл пряко и непосредствено за настъпването на произшествието и произтичащите от него вреди. Напротив, установено е, че същият се е движил по път с предимство, като липсват данни да е управлявал автомобила с превишена или несъобразена скорост. Ето защо съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил.

Предвид горното, искът е доказан по основание.

По отношение на неговия размер съдът намира следното:

Размерът на подлежащата на репариране имуществена вреда следва да се определи според необходимите разходи за възстановяване на уврежданията, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието. Това съответства на трайната практика на ВКС, съгласно която обезщетението следва да покрива действително претърпените вреди по пазарната стойност на ремонта към релевантния момент, а не по занижени вътрешни методики“ – арг. от Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, 5 докладчик председателят Н.Х и Определение № 89 от 19.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 424/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Р.К.

Дори да се възприеме по-благоприятният за ответника вариант на експертизата, изчислен при използване на алтернативни резервни части и средни пазарни цени на труда, стойността на необходимия ремонт отново надхвърля предявеното регресно вземане. Поради това спорът кой от двата експертни подхода следва да бъде предпочетен е без практическо значение за изхода на делото, тъй като и при двата варианта претендираната сума се явява изцяло покрита от доказания размер на вредата.

В допълнение, съгласно трайната практика на ВКС при частична увреда на моторно превозно средство размерът на обезщетението се определя въз основа на средната пазарна стойност на необходимия ремонт, без приспадане на коефициент за овехтяване, доколкото същият е инкорпориран в пазарната стойност на увреденото имущество. Ето защо съдът не възприема като меродавна най-ниската стойност, определена от вещото лице по методиката към Наредба № 24 при прилагане на коефициент за овехтяване, тъй като този начин на изчисление не отразява в пълна степен действителната стойност на необходимите разходи за възстановяване на автомобила към датата на произшествието.