Решение № 260019 от 04.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 04.05.2023 година град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

С.т окръжен съд Търговско отделение

На 30.03.

2023 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 24 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание по чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че настоящият иск се предявява пред ОС - С.З., с оглед родовата и местната подсъдност на спора, предвид местонастъпването на застрахователното събитие и постоянния адрес на ищците, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.

Посочено е, че от приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 50 от 13.11.2020г., издадено от Община Ч., е видно, че ищците В.М.В. и Д.М.В. са дъщери и наследници по закон на починалия М.В.В..

Изложени са обстоятелства, че на 22.02.2016г. около

00:35 часа бащата на ищците М.В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., пътувал на предната дясна седалка в л.а. „Субару Аутбек“, с рама № ***, който не бил регистриран по надлежния ред (без регистрационни табели). Автомобилът бил управляван от водача А.С.Д. с ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр. Ч.. Около км.3 от пътя л.а. „Субару Аутбек“ изгубил устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с левите си колела, описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично, след което се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си страна. В процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на контрол от страна на водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е изпаднал пътникът М.В. и същият е получил телесни увреждания, вследствие на които е загинал. След преобръщането си автомобилът е застанал отново на колелата си, с предна част, сочеща на североизток, и се е установил в покой.

Изложено е, че от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че причината за настъпване на ПТП е, че водачът, движейки се с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление на МПС, напуска пътното платно отляво, след което отново се връща на пътното платно и се преобръща. В резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е получил охлузвания, а бащата на ищците - М.В.В. е починал.

Сочи се, че след направена справка в електронната страница на Г.за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.

„Субару Аутбек“, с рама № ***, се установява, че към датата на ПТП - 22.02.2016г., за това МПС няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Посочено е, че за станалото ПТП са образувани ДП

№375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ - Ч. и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - С.З.. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването, след извършени множество следствени действия за разкриване на обективната истина по делото, в качеството на обвиняем е привлечен А.С.Д., с ЕГН: **********, за извършени престъпления от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в“, предл. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - С.З., наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е прекратено в частта му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с чл.ал. 1 от НК.

Така, наказателното производство срещу обвиняемия А.Д. е продължило да се води по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, пред. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като в съда е внесен и обвинителен акт срещу виновния водач и е образувано НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - С.З.. Подсъдимият А.Д. е предаден на съд по обвинение с посочената по-горе правна квалификация за това, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа, по път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр. Ч., при управление на МПС - л.а. „Субару Аутбек“, с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно:

Чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като загубил контрола над управлението на л.а. „Субару Аутбек“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели);

Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства (в случая на л.а. „Субару Аутбек“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели) са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

Чл.21, ал.1, предл. второ от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч при пътно превозно средство Категория „В” извън населено място - 90 км/ч, като управлявал л.а. „Субару Аутбек“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), със скорост от 93 км/ч“;

Чл.140, ал.1 от ЗДвП - „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, като управлявал л.а. „Субару Аутбек“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.В., на 27г. с ЕГН: **********,***.

Посочено е, че в хода на досъдебното производство е изготвена и Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.

Заявено е, че от заключението на петорната комплексна автотехническа експертиза става ясно, че скоростта на движение на л.а. „Субару Аутбек“ преди ПТП е около 93 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила е около 89 м. Според вещите лица настъпилото произшествие е резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна техническа неизправност. Изложено е, че в експертизата се сочи, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да следи непрекъснато пътното платно пред автомобила и да предотврати ПТП. Технически правилно е той да запази движението в мислената дясна пътна лента, без да я напуска. Посочено е, че експертите заявяват, че в съответствие с извършения динамичен анализ водач на автомобила към момента на настъпилото ПТП бил А.Д., а пасажер, пътувал на предна дясна седалка, бил М.В.. Сочи се, че специалистите са категорични, че свидетелските показания на А.Д. в частта им относно това кой е управлявал автомобила и къде е бил в автомобила след ПТП са технически недостоверни. Според експертизата изпадането на пасажера М.В. от купето е във фазата на преобръщане на автомобила през прозореца на дясната предна врата, като изпадането от автомобила било свързано с плъзгане, триене по твърда повърхност и притискане на тялото между две твърди повърхности, както е описано в медицинските документи.

Предвид изискванията на чл.519, ал.1, т.1, вр. с чл.557, ал.1,т.2, б. „а“, вр. с чл.558 от КЗ, ищците В.М.В. и Д.М.В., действащи чрез своята майка и законен представител Т.Д.В., са отправили до Г.писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 08.02.2018г„ получено на 09.02.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 016QOJ R). Образувана е Щета №210057 от 09.02.2018г. за неимуществени вреди във връзка с молба с вх. №24-01-130 от 09.02.2018г. Между страните е проведена кореспонденция, при която ответникът е изискал предоставяне на допълнителни документи с писмо с изх. №24-01-130.1 от 19.02.2018г. Същите документи обаче не е било възможно да бъдат предоставени от ищците, тъй като те не са разполагали с тях. Освен това, тези документи са били изискани служебно и от административния ръководител на ОП - С.З., видно от изпратеното от Г.писмо с изх. №24-01-130.2 от 19.02.2018г. С писмо с изх.

№24-01-130 от 26.04.2018г. ответникът е уведомил ищците, че отказва изплащане на обезщетения по заведената пред него от ищците Щета №210057 от 09.02.2018г. за неимуществени вреди. С молба от 18.06.2020г„ получена от Г.на 22.06.2020г, (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01IU4V Z), ищците са предоставили на ответника голяма част от изисканите документи, с които са успели да се снабдят, и са поискали преразглеждане на претенцията им. Въпреки това, с писмо е изх. №24-01-268 от 23.06.2020г. Г.отново е отказал да изплати обезщетения по образуваната пред него щета.

Предвид постановения изричен отказ за изплащане на обезщетения от Г.по заведената пред него щета от ищците, и тъй като същите не са получавали каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент, при който е загинал баща им М.В.В., нито от ответника, нито от делинквента, за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за репариране на причинените им неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което към датата и часа на произшествието не е било със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Изложено е, че съгласно изискванията на закона е проведено първо необходимото рекламационно производство пред Г.и тъй като в отговор на предявената претенция е бил постановен изричен отказ за изплащане на обезщетения, за ищците възниква правото да предявят своите претенции пред съда, което обуславя и пасивната процесуалноправна легитимация на ответника, който е отговорен да репарира понесените от ищците вреди.

Сочи се, че безспорно, претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 22.02.2016г. Аргументират се, че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.

На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Сочи се, че размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.

От друга страна е посочено, че в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост“ винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.

При отчитането на това какъв следва да е справедливият размер на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди, молят да се имат предвид и следните обстоятелства: Преди настъпване на инцидента бащата и майката на малолетните ищци са прекратили брака помежду си чрез развод по взаимно съгласие, видно от Решение №... от ....2016г., постановено по гр. д. № 756/2015г. по описа на PC - Ч.. По силата на постигнатото между родителите на ищците споразумение, одобрено от съда, упражняването на родителските права върху децата е предоставено на бащата, а местоживеенето на децата е било определено в дома на М.В.. Именно последният бил родителят, който полагал основните грижи за децата.

Изложено е, че след смъртта на баща им, двете ищци са настанени с мярка за социална закрила в дома на баба им и дядо им по бащина линия, където се отглеждат и понастоящем. Така, в резултат на ПТП от 22.02.2016г. на ищците са причинени изключителни болки и страдания - изгубили са много близък за тях човек - своя баща. Отношенията им с починалия били много близки, били са много привързани един към друг, поради което и скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни страдания. Починалият М.В.В. е бил любящ баща, винаги е бил готов на всичко за своите деца, ежедневно ги е дарявал с бащината си любов и грижи и е осигурявал материални средства за нормалния им живот. Сочи се, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. След смъртта му при процесното ПТП малолетните ищци са лишени завинаги от любовта, грижите и закрилата на починалия си баща.