Разпореждане № 1051 от 01.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1051 гр. Благоевград, 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500964 по описа за 2026 година взе предвид следното:

С. Н. Д., К. В. Д., С. Й. Х. и Б. Н. Д., чрез адвокат П. А., обжалват решение № 295 от 04.05.2026 г., постановено по гражданско дело № 3282 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в протИ.речие с материалния закон и при непълна и превратна преценка на събраните доказателства.

Първоинстанционният съд достигнал до неправилни фактически и правни изводи относно собствеността върху процесния имот, правното действие на влязлото в сила реституционно решение и нотариалния акт на ищците, приложението на § 4 и § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и относно твърдяното владение и придобивна давност на ответниците. Наред с това съдът допуснал съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата, включително чрез смесване на защитните тези на двамата ответници, игнориране на част от събраните доказателства и формиране на вътрешно протИ.речиви мотиви, довели до неправилно разрешаване на правния спор.

Особено съществено било, че ответниците не предявили иск за собственост срещу ищците, не поискали отмЯ. на нотариалния акт, нито релевирали искане за прогласяване нищожността на реституционното решение.

Независимо от това съдът изградил решаващите си изводи върху фактическо непризнаване на последиците на влязлото в сила решение на поземлената комисия и легитимиращото действие на нотариалния акт, от който се ползвали ищците, без същите да били предмет на оспорване от насрещната страна. По този начин бил нарушен принципът на правната сигурност и стабилитета на административните актове, което довело до постановяване на неправилно решение. Мотивите на първоинстанционния съд съдържали съществено вътрешно протИ.речие относно материалноправното основание, от което ответникът Н. Т. черпел права. От една страна съдът изрично приел, че не е 1 доказано по безспорен начин предоставяне на право на ползване по силата на актовете, визирани в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като този извод бил правилен и съответствал на доказателствата по делото. От друга страна обаче съдът приел, че ответникът и неговите праводатели са придобили права по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Двата извода били взаимно изключващи се. Правото на собственост по § 4а възниквало единствено ако преди това съществувало валидно предоставено право на ползване по актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на доказано право на ползване отпадала самата правна възможност за трансформация на това право в право на собственост.

Следователно съдът едновременно приел и отрекъл наличието на основната материалноправна предпоставка за придобИ.е по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което правело мотивите вътрешно протИ.речиви и препятствало извършването на ефективен въззивен контрол. Съдът достигнал до фактически и правни изводи относно упражнявана фактическа власт и протИ.поставими права на ответниците, без да отчете различния обем на процесуалната защита, реализирана от всеки от тях в хода на производството. Свидетелите били допуснати по искане на ответника И. Б. и именно за установяване на релевантни за неговата защита факти. Същевременно ответникът Н. Т. не ангажирал собствени свидетели за доказване на релевантните факти относно твърдяното от него владение и придобивна давност. Независимо от това съдът използвал свидетелските показания общо за двамата ответници, без да разграничи кой ответник какви факти следва да доказва, кой ответник носи доказателствената тежест и за кой ответник са допуснати и събрани съответните доказателства. По този начин съдът фактически преодолял липсата на доказателства в защитата на единия ответник чрез доказателства, събрани във връзка със защитата на другия ответник. Подобен подход протИ.речал на основните принципи на доказването и на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Всеки ответник следвало самостоятелно да докаже фактите, на които основава възраженията си. Липсата на доказателства не можела да бъде заместена чрез механично позоваване на доказателства, събрани за защитната теза на друго лице. Не били ангажирани свидетелски показания от самия ответник Т., които да установяват по категоричен начин упражняване на непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено владение върху процесния имот през законовоустановения срок. Напротив, от събраните по делото доказателства се установявало наличие на продължителни спорове относно собствеността върху имота, постоянно протИ.поставяне от страна на ищците и оспорване на претендираните от ответниците права, което по необходимост изключвало наличието на необезпокоявано владение и правело невъзможно придобИ.ето на собственост по давност. Наред с това съдът не извършил надлежна и цялостна преценка на показанията на свидетелите В.Н. и С.К..

Техните показания били непосредствени, последователни, взаимно допълващи се и напълно съответствали на останалия доказателствен материал по делото.

Особено значение следвало да бъде отдадено на показанията на свидетеля С.К., който като дългогодишен кмет на с. Бучино притежавал преки и 2 непосредствени впечатления относно местностите в землището, процесите по възстановяване на собствеността, предоставянето на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и местоположението на конкретните имоти. Въпреки това съдът не изложил убедителни мотиви защо отказва да кредитира тези показания в тяхната цялост, нито обсъдил тяхното значение във връзка с останалите събрани доказателства. Свидетелските показания, събрани по искане на ответника И. Б., не следвало да се ползват за установяване на факти, насочени към изграждане на защитната теза на другия ответник, още повече предвид обстоятелството, че И. Б. не се позовавал на придобивна давност. Освен това те не установявали релевантните за спора факти. Разпитаните свидетели не успели да индивидуализират процесния имот по местоположение, граници, площ или други отличителни белези. От показанията им не се установявал началният момент на упражняване на фактическа власт, нито дали посещаваното от тях място изобщо съвпада с процесния имот. Липсвали данни за трайни и системни наблюдения върху имота през релевантния период, поради което тези показания не можели да заместят липсата на доказателства относно предпоставките на придобивната давност. Същите били в протИ.речие с описаното от вещото лице запустяване на имота. Независимо от това съдът използвал посочените показания като основание за формиране на изводи относно владението и придобивната давност, което довело до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост на съдебния акт. От заключението на експертизата се установявало единствено наличие на графично застъпване между отделни имоти по различни планове и кадастрални основи. Същевременно вещото лице никъде не установявало идентичност на правото на собственост, нито проследявало непрекъсната правна връзка между имотите, на които се позовавали ответниците, и процесния имот. Съдът неправилно приравнил техническото застъпване на графични изображения с вещноправна идентичност между недвижими имоти, каквато не можела да бъде изведена единствено въз основа на графични съвпадения. Реституираният имот по решението на поземлената комисия, имотът по нотариалния акт на ищците и процесният поземлен имот представлявали един и същ недвижим имот. Експертизата потвърждавала идентичността на имота, върху който ищците основавали правата си, а не наличието на права в полза на ответниците. Установеното от вещото лице застъпване между имотите само по себе си не доказвало право на собственост.

То единствено сочело на наличие на спор относно пространственото положение на определени имоти по различни планови основи. От подобно графично застъпване не можели да бъдат изведени изводи за възникване на право на собственост, за наличие на валидно придобивно основание, за законосъобразно трансформиране на право на ползване по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ или за отпадане на реституционните права на ищците. Въпреки това съдът приел, че самото застъпване е достатъчно да легитимира ответниците като собственици, което протИ.речало както на вещноправните принципи, така и на установената съдебна практика. От доказателствата по делото се 3 установявали различни площи, различни означения и различни индивидуализиращи белези, без да било изяснено кой точно имот е бил предмет на оценката, кой е бил заплатен и каква е връзката между тези имоти и процесния недвижим имот. Наред с това съдът не обсъдил в необходимата пълнота данните по делото относно различните местности, различните планови основи и различните кадастрални означения, съдържащи се в представените документи. Липсвал самостоятелен анализ дали всички описани в отделните документи имоти действително представляват един и същ недвижим имот, като съдът възприел изводите на вещото лице без необходимата собствена правна преценка на доказателствата. Нотариалният акт на ищците продължавал да съществува в правния мир и запазвал своето легитимиращо действие. По делото не бил предявен насрещен установителен иск за собственост, не бил предявен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмЯ. на нотариалния акт, нито било направено надлежно искане за прогласяване нищожност на нотариалния акт или на решението на поземлената комисия.

Въпреки това съдът фактически отказал да зачете доказателствената и легитимираща сила на тези актове, като достигнал до резултат, който на практика приравнявал действието на съдебна отмЯ., без такава да била поискана или постановена. Неправилно съдът игнорирал и правното значение на реституционното решение като стабилен административен акт, влязъл в сила преди повече от две десетилетия и породил своите правни последици.

Вместо да изходи от действието на този акт и от легитимацията на ищците, съдът приел, че ответниците могат да протИ.поставят права, произтичащи от документи с несигурна идентификация на имотите и при непълно доказана трансформация по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така първоинстанционният съд поставил в по-благоприятно положение ответниците, без те да са доказали по безспорен начин своето придобивно основание. След като ищците доказали правото си на собственост чрез влязло в сила реституционно решение и нотариален акт, а ответниците не доказали по несъмнен начин протИ.поставимо право на собственост и не било проведено производство за отмЯ. или обезсилване на нотариалния акт на ищците, не било налице правно основание за отхвърляне на ревандикационния иск. Изводът на съда, че ищците не доказали правото си на собственост, протИ.речал както на събраните доказателства, така и на материалния закон. Не бил доказан начален момент, продължителност и характер на владението. Придобивната давност предполагала доказване на конкретен начален момент на владението, неговата продължителност, непрекъснатост, публичност, несъмненост и упражняване с намерение за своене. В настоящото производство такива обстоятелства не били установени. Нито един свидетел не посочил конкретна дата, година или действие, от което да можело да се изведе начало на владение върху процесния имот. Липсвали и доказателства за упражняване на фактическа власт върху целия имот, за неговото трайно стопанисване, обработване или ползване като собствен. Дори от свидетелските показания се установявали само уклончиви твърдения за отделни посещения или ползване 4 на ограничени части от терена, което не можело да бъде приравнено на владение върху целия недвижим имот. Експертизата и свидетелските показания не установявали давностно владение. Заключението на вещото лице не установявало трайно стопанисване на процесния имот, а напротив сочело, че имотът е необработваем и в значителна степен пустеещ. Не били констатирани белези на системно земеделско ползване или действия, които категорично да сочат на упражнявана фактическа власт върху целия имот през релевантния период. Същевременно свидетелските показания, събрани по искане на ответника И. Б., не можели да заместят липсата на доказателства относно владението на ответника Н. Т., който поддържал възражението за придобивна давност. Съдът неправилно смесил защитните позиции на двамата ответници и прехвърлил доказателствен резултат от единия към другия.

Разпечатката съдържа 16 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cbf1fc6-9c42-4684-ab67-717704fcb4b3