Решение № 2631 от 08.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2631 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330110432 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК.

Ищецът Е. Х. Д. ЕГН ********** и Р. Ф. С. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П........... ул. „В... Л............, в исковата си молба против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК .............със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.

„Люлин“ № 10, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю....Ю.............. иска от съда да признае за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 1 351,84 лева – представляваща задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 29,05 лева – за разноски, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ищците твърдят, че въз основа на подадено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК..........

Заявление за издаване на заповед за изпълнение против тях, било образувано ч.гр.д. № ............ по описа на Районен съд Пловдив, по което била издадена Заповед № ............ за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от .......... Ищците били осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 1 351,84 лева, дължима по запис на заповед, ведно със законна лихва от 23.04.2009 г. до окончателното погасяване на вземането, ведно с разноски по делото в размер на 29,05 лева. На .............. въз основа на издадения в полза на „ Изи Асет Мениджмънт“ АД изпълнителен лист било образувано изп. дело №................ На .............. било изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото 1 възнаграждение на длъжника Е. Д.. На ........... бил наложен запор и върху трудовото възнаграждение на другия длъжник – Р. С.. На ............... била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците, а на ............взискателят поискал налагане на запор върху банковите им сметки открити в банка ДСК. Твърди се, че на .......... вземането на кредитора било цедирано на ответното дружество, за което ищците били уведомени. На същата дата бил уведомен и ........... взискателят поискал налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжниците. На ............ е поискано насрочване на опис движими вещи, както и налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжниците, находящ се в гр.П........... ул.В.... Л...... № ......... На ............. било поискано отново налагане на възбрана, като същата била вписана в СВ-П..................Твърди се, че следващо същинско изпълнително действие по делото било на ............, а именно налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника Е. Д., по който има изпълнение от трето задължено лице – „Булстрад Виена Иншуранс Груп“АД на дати ............. Твърди се, че в продължение на две и повече години взискателят не бил поискал извършване на конкретно изпълнително действие. Счита, че макар и да липсва постановление на съдебния изпълнител, то по силата на закона изпълнителното дело било прекратено поради настъпила перемпция, считано от .............. Счита се, че вземането на кредитора не подлежи на удовлетворяване по принудителен ред, тъй като по силата на закона била настъпила перемпция, а вземанията били погасени по давност. Твърди, че по изп.дело № ...........не са налице действия прекъсващи давността. Релевантни , предприети от взискателя действия били тези извършени на дати ...........- налагане на запор върху трудово възнаграждение и налагане на възбрана върху собствен на длъжниците имот от ............. като между двете изп.действия бил изминал период, надвишаващ 2-годишния срок за перемпция. В тази връзка предприетото на ...........изп.действие – запор върху трудово възнаграждение, както и всички последващи действия не се ползвали с правен ефект и нямали никакво правно значение за прекъсването на давността. Счита вземането както главното, така и акцесорното да е погасено по давност и неподлежащо на удовлетворяване по принудителен ред.

ОТВЕТНИКЪТ „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК...........чрез пълномощника му ........ Д.... Н... в писмено становище по делото е изразила ставоще за доброволно уреждане на спора.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Наличието на висящ 2 изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № .............., като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

По основателността:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

Безспорно по делото е, че вземането не е установено с влязло в сила съдебно решение, а въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и въз основа на нея кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист. Същата се ползва само и единствено с изпълнителна сила, не и със сила на пресъдено нещо/СПН/.

Ответникът не оспорва твърдението за изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 3

2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съо тветното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.

В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Видно от приложеното изпълнително дело № ............. същото е било образувано с молба на взискателя на ........

По делото е била връчена ПДИ на длъжника на...........

На ...........е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. Д..

На ........ е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на другия длъжник – Р. С..

На .......... е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците, а на ............. взискателят поискал налагане на запор върху банковите им сметки открити в Банка ДСК.

На ............ вземането на кредитора било цедирано на ответното дружество, за което ищците били уведомени.

На ........... взискателят поискал налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжниците.

На ................ е поискано насрочване опис на движими вещи, както и налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжниците, находящ се в гр. П.......... ул. В.... Л.........

На............ е поискано отново налагане на възбрана, като същата е вписана в СВ - Пловдив на 05.03.2013 г.

На ............... е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Е. Д., по който има изпълнение от трето задължено лице – „Булстрад Виена Иншуранс Груп“АД на дати ............

С Постановление за прекратяване от ........... е прекратено изпълнителното производство по изпъл. дело № ............. на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

4

С оглед обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, следва да бъде осъден ответника да заплати разноски съобразно приетия списък по чл. 80 от ГПК в размер на 678,07 лева, от които 54,07 лева за държавна такса, 24,00 лева за копие на изпъл. дело, 600,00 лева за заплатено адв. възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.

„Люлин“ № 10, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю..... Ю....... че Е. Х. Д. ЕГН ********** и Р. Ф. С. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П....., ул. „В.... Л.............. не дължат сумата от 1 351,84 лева представляваща задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 29,05 лева за разноски, по ЧГД № ....... съгласно изпълнителен лист от ............. издаден по ЧГД № ............. за събирането на задълженията по които е образувано изпълнително дело № .................... поради изтекла погасителна давност.