Решение № 193 от 19.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000157 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №5 от 06.01.2023 г.,постановено по т.д.№949/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав,е признато за установено на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че А. Й. П., ЕГН ********** от гр.А., ул. М. № * със съдебен адрес гр.Пловдив, ул. „О., № *, чрез адв. Н. П. П., дължи на „Б. Д.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С., ул. М. № **, и съдебен адрес гр.П., ул. А. № *, чрез юр. Н.

П., по договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2020г. плащане на 25 761.95лв. главница, 789,73лв. договорна лихва за периода 27.06.2020г. 14.10.2020г., 21.47лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.01.2021г. - 21.01.2021г., 27,02лв. неустойка за периода 27.03.2020г. - 14.10.2022г., 120лв. разходи по изискуемост на кредита, ведно със законна лихва от сезиране на заповедния съд на 22.01.2021г. до изплащане на сумата, за които ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 260175 от 08.02.2011г. по ч.гр.д. № 134/2021 на РС - А....... като наред с това са отхвърлени исковете за договорна лихва за разликата над уважения размер от 789.73лв. до предявения размер от 1 370.93лв. за периода 15.10.2020г. - 18.01.2021г. и за неустойка за забава за разликата над уважения 1 размер от 27.02лв. до предявения от 53.51лв. за периода от 15.10.2020г. до 18.01.2021г.

Със същото решение е осъден А. Й. П. ЕГН ********** да заплати на „Б. Д.“ АД-гр.София,ЕИК ******* разноски по производството общо от 1997.75лв. за уважената част от исковете.

И на следващо място,с първоинстанционното решение от 06.01.2023 г. е осъдена „Б. Д.“ АД,ЕИК ******* да плати на А. Й. П.,ЕГН ********** разноски по производството общо от 44.96лв. за отхвърлената част от исковете.

Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство А. Й. П.,подадена чрез пълномощника му адв. Н. П.,с която се обжалва решение №5/06.01.2023 г.,постановено по т.д.№949/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,в частта,с която съдът е признал за установено,че жалбоподателят-ответник дължи на “Б. Д.”АД по договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2020г. плащане на 25 761.95лв. главница, 789,73лв. договорна лихва за периода 27.06.2020г. - 14.10.2020г., 21.47лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.01.2021г. - 21.01.2021г., 27,02лв. неустойка за периода 27.03.2020г. - 14.10.2022г., 120лв. разходи по изискуемост на кредита, ведно със законна лихва от сезиране на заповедния съд на 22.01.2021г. до изплащане на сумата.Жалбоподателят поддържа,че в обжалваната част решението на първата инстанция е незаконосъобразно и неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми.Излага довода,че по делото не се доказало от страна на ищеца кредитополучателят П. да е получил сумата в размер на 26 348 лв. За рефинансиране на КК 02/2***********.Заявява и аргумента,поддържан и в отговора на първоначалната молба както е казано в жалбата/,че във воденото заповедно производство и издадената заповед за незабавно изпълнение никъде на е изложено като основание и доказано,че са рефинансирани кредити и е извършено погасяването им със сключване на процесния договор за кредит.Това различие в основанията,според жалбоподателя,изложени в заповедното производство и заповедта за незабавно изпълнение,а от друга страна въвеждането на това основание за първи път в процесната искова молба и допълнителната такава,води до недопустимост на настоящите обективно съединени искове.Поддържа и доводи за липсата на данни в извлечението от счетоводните книги,представено от ищеца,относно договора за кредит,за поетото задължение,за начина и срока на издължаване и за непогА.ия размер на цялото задължение,ако се вземе предвид рефинансирането на предишни кредити,на което се позовава ищецът.Жалбоподателят посочва още,че банката-ищец се е позовала на настъпила предсрочна изискуемост във всичките й варианти на настъпване,нито един от тях не е доказан,според жалбоподателя.В тази връзка същият твърди,че уведомлението за предсрочна изискуемост,адресирано до него от банката,е връчено на лицето НОМ,която се е подписала като “дъщеря ще предам”,но всъщност не е дъщеря на жалбоподателя-адресат,както той заявява.Счита,че връчването на уведомлението не е извършено 2 законосъобразно и освен това поддържа,че не му е връчена редовно от страна на съда и процесната искова молба,поради което смята,че ищецът не е доказал настъпване на предсрочна изискуемост и по време на делото.Не е настъпила,според жалбоподателя,предсрочна изискуемост на кредита и на датата 19.01.2021 г.,както било посочено в извлечение от счетоводните книги на банката-ищец по договор за кредит №26645236/31.01.2020 г.,поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжниците.Моли съдът да се произнесе със самото решение относно ненастъпилата предсрочна изискуемост по процесния кредит.

В жалбата са изложени аргументи и за недоказаност от страна на ищеца и на размера на паричните претенции.Заявено е в тази връзка,че жалбоподателят не дължи на банката-ищец главницата от 25 761,95 лв.,тъй като кредитът не е бил усвоен от него в размера,посочен от ищеца,а и не е било извършено рефинансиране от страна на банката.Развити са и аргументи за наличие на противоречия в съдържанието на оспорения от жалбоподателяответник документ,представляващ извлечение от счетоводни книги на “Б.

Д.”,като така твърдяните противоречия са описани подробно във въззивната жалба.Заявено е още,че в откритото от съда производство по чл.193 от ГПК по повод оспорване на извлечението от счетоводни книги на “Б.

Д.”АД,дружеството-ищец не е доказало истинността на този документ,което е в негова тежест,според жалбоподателя.

Въз основа на горните доводи,изложени в подадената въззивна жалба,жалбоподателят А. П. моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му части да се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове.моли,също така,да се остави без разглеждане предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск,както и да му се присъдят сторените разноски пред настоящата инстанция.

В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от банката-ищец в първоинстанционното производство,а именно от “Б. Д.”АДгр.София с ЕИК *******,чрез упълномощения юрисконсулт на банката-Н.

П..В отговора е изложено становище,че жалбата е изцяло неоснователна по съображения,подробно развити в същия отговор.Изложени са контрааргументи срещу всяко от оплакванията на жалбоподателя,съдържащи се в процесната въззивна жалба.Поискано е от въззиваемия да бъде отхвърлена същата жалба като неоснователна и необоснована и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част,като правилно и законосъобразно.Поискано е също така да се присъдят в полза на банката направените във въззивното производство разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение,както и да се намали размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

От страните не са заявени доказателтвени искания в настоящото въззивно производство и не са представени писмени доказателства.

П ловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на 3 обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да атакува конкретното първоинстанционно решение в обжалваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№949/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО, XIX-ти състав,“Б. Д.”АД-гр.София с ЕИК ******* е предявила против А. Й. П. с ЕГН ********** искове с правна квалификация по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.432 ТЗ, чл.60 ал.2 ЗКИ, чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД,като е поискала да се признае за установено по отношение на ответника,че същият дължи на банката по договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2020г. плащане на следните суми:сумата от 25 761.95лв. главница, сумата от 1370.93лв. договорна лихва за периода 27.06.2020г. - 18.01.2021г.,сумата от 21.47лв. обезщетение за забава за периода 19.01.2021г. - 21.01.2021г.,сумата от 53.51лв. неустойка за периода 27.03.2020г. - 18.01.2021г. и сумата от 120лв. разходи по изискуемост на кредита, ведно със законна лихва от сезиране на заповедния съд на 22.01.2021г. до изплащане на сумата, за които суми ищецът е снабден със заповед за изпълнение № 260175 от 08.02.2011г. по ч.гр.д. № 134/2021 на РС - А.......

При условията на евентуалност банката-ищец е поискала да се осъди ответника да заплати по договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2020г. сумите от : 25 761.95лв. главница, 1370.93лв. договорна лихва за периода 27.06.2020г. - 18.01.2021г., 21.47лв. обезщетение за забава за периода 19.01.2021г. - 21.01.2021 г., 53.51лв. неустойка за периода 27.03.2020г. - 18.01.2021г., 120лв. разходи по изискуемост на кредита, ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 22.01.2022г. до погасяването й.Заявила е и искане за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски.

Горните искове се базират на следните основани твърдения:

Твърди се,че между банката-ищец и ответника е сключен договор за кредит за 4 текущо потребление на 31.01.2020г.,по силата на който банката е предоставила на ответника,в качеството му на кредитополучател,при условията,подробно уговорени в договора,кредит в размер на 26 348 лева,съгласно протокол на ЦКПК №******** г.,с който се рефинансира:КК ************0.Твърди се,че банката е изпълнила задълженията си по договора,като с посочената сума са погА.и кредити,отчитани по посочените по-горе сметки,както и че ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит за 120 месеца,с погасяването му на месечни вноски по погасителен план с падеж 27-мо число на месеца.Излага и обстоятелства за уговорена променлива възнаградителна лихва,която към датата на сключване на договора е 8.590% годишно,а годишният процент на разходите по кредита е 8.94% и се променя по Общите условия.

Банката-ищец е изложила и твърдения,че от страна на ответника не са погА.и 7 месечни вноски по погасителния план с настъпил падеж в периода от 27.06.2020г. до 27.12.2020г. Включително,поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и отправила за това изявление до ответника, връчено на 14.10.2020г.Твърди,че общият размер на дължимата сума е 27 327,89 лв.,като от тях:дължима главница в размер на 25 761,95 лв.,дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 27.06.2020 г. до 18.01.2021 г.-1370,96 лв.,обезщетение за забава за периода 19.01.2021 г. до 21.01.2021 г.21,47 лв.,лихвена надбавка за забава за периода от 27.03.2020 г. до 18.01.2021 г.-53,51 лв. и 120 лв.-разход за изискуем кредит.