Решение № 5829 от 30.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 30.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня

Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №

14568 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Е.А.Т., И.Т.Т. и А.Т.Т. поддържат твърдение, че всеки от тях претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на Т.И.Т., който бил съпруг на първата ищца и баща на втория третия ищец. Смъртта на Т.И.Т., която настъпила на 19.04.2015г., била следствие на контузиите, които той понесъл при настъпилото по- рано на 29.03.2014г. пътно- транспортно произшествие. Самото произшествие настъпило в гр. Смолян при сблъсък между маневриращия на заден ход лек автомобил „Ауди” с рег. номер *******и пешеходеца Т.. Срещу посочения от ищците причинител на произшествието - водача на автомобила било образуваното наказателно производство по НОХД № 37/2015г. по описа на ОС Смолян, което приключило с осъдителна присъда срещу водача на автомобила. Тъй като ответното дружество било предоставило валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за водача- причинител на вредата, а това обстоятелство пораждало за него задължение да изплати на ищците застрахователно обезщетение – ищците предявили претенция за изплащането на обезщетение. Според тази претенция, справедливият размер на обезщетението, което било дължимо за понесените от Е.А.Т. било в размер от 100 000 лева, а справедливия размер на обезщетението за вредите, понесени от И.Т.Т. и А.Т.Т. било по 70 000 лева. В хода на процеса, ищците поддържат твърдение, че са сключили с ответника извънсъдебно споразумение, по което получили частично плащане по всяка от претенциите си. При изложените фактически твърдения всеки ищец претендира за осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от настъпването на вредоносния резултат на 19.04.2015г. до окончателното плащане, като бъдат приспаднати сумите на направените частични плащания С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищците претендират да получат от ответника и направените съдебни разноски за настоящия исков процес, включително възнаграждение за процесуално представителство на ангажирания от тях адвокат.

Исковата претенция е оспорена от ответника „З.К.О.- К.Б.

КЧТ” . Чрез процесуалния си представител, ответникът заявява становище, с което не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и причинилия вредите водач, нито механизма на настъпване на ПТП и факта на постановената и влязла в сила присъда на наказателния съд срещу водача със застрахована гражданска отговорност, оспорва предявените искове по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушаване на установените от ЗДвП задължения на пешеходците – чл.113 от ЗДвП, чието спазване според него, би могло да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Независимо от изложеното, ответникът релевира доводи за значително по- малък от твърдения от ищците обем на вредоносните последици. Поддържа, че е сключил извънсъдебно споразумение с ищците, както и че е извършил плащания по това споразумение. Моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за определяне на значително- по нисък размер на обезщетение и претендира за осъждане на ищците да му заплатят съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство заверен препис от Присъда от 27.01.2015г. по НОХД № 87/2014г. по описа на Окръжен съд Смолян мотивира в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия състав на съда, че на 29.03.2014г. в гр.

Смолян, на ул. „********, при управление на заден ход на МПС - лек автомобил „Ауди” с рег. номер ********, водачът С.М.С.е нарушил задълженията си по чл.

40, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Т.И.Т..

Смъртта на пострадалия настъпила на 19.04.2014г. в УМБАЛ „Св. Георги“ гр.

Пловдив.

Прието като доказателство Удостоверение за наследници № ГРА0001868/19.06.2015г. изд. от Община Смолян установява, че тримата ищци - Е.А.Т., И.Т.Т. и А.Т.Т. са наследници по закон на Т.И.Т., който бил съпруг на първата ищца и баща на втория третия ищец.

Като доказателство по делото са приобщени медицински документи и документи от досъдебното производство по ДП № 33/2014г. по описа на РУ „Полиция“ гр. Смолян, които съдържат данни за настъпването на процесното ПТП и поради това са обект на анализ от допуснатите от съда специализирани експертизи- съдебно- автотехническа и съдебно- медицинска.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Н.С. (съдебна медицина) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за подлежащи на установяване факти:

·

При настъпването на процесното ПТП, пострадалият Т.И.Т. е бил с измерено съдържание на алкохол в кръвта от 0,30 промила.

·

Споменатата концентрация на алкохол в кръвта определя субклинична степен на алкохолно опиване /това е състояние под клинично установимите външни признаци на алкохолно опиване/. Алкохолът в тази концентрация оказва много слабо влияние върху поведенческите реакции- защото в това състояние лицето е практически трезвено. При прилагане на специални тестове, може да се установи влияние само върху психомоторната функция т.е. върху способността на човека да извършва точни (фини) координативни движения.

Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (технология и безопастност на автомобилния транспорт) анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за подлежащи на установяване факти:

Процесното

ПТП е настъпило върху пътно платно с асфалтово покритие и ширина от 6 метра, което не е разделено с осева линия. Асфалтът е гладък, без неравности, но с наклон от около 7%, няма данни за пътна сигнализация и указателни табели в близост до настъпилото ПТП. Пешеходецът е преминал от тротоара- към платното за движение, където е бил ударен от маневриращия на заден ход лек автомобил. Преди удара- автомобилът е бил паркиран на уличното платно на ул. „*******“пред номер 2А.

Вещото лице допуска, че скоростта на автомобила при настъпване на удара е била около 5 км/ч., но липсват обективни данни в тази насока. Вещото лице допуска, че скоростта на пешеходеца при настъпване на удара е била около 2 км/ч., но липсват обективни данни в тази насока. Няма данни пешеходецът да е забелязал приближаващия лек автомобил при осъществяване на маневрата за движение на заден ход. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприема предметите зад автомобила по време на маневрата, тъй като автомобилът е бил снабден с огледала за задно виждане.

Сравнителният анализ на данните, относно механизма на настъпване на процесното ПТП мотивира извода на вещото лице, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно преди момента на потеглане на автомобила за извършване на маневрата „движение на заден ход“, следователно, - водачът на автомобила е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП, ако би проявил достатъчна бдителност.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Т. А.

А.заявява, че познава ищците, които са негови родственици по съребрена линия и има трайни впечатления за естеството на взаимоотношенията им с починалия Т.Т.- приживе. Свидетелят заявява, че съпругата на починалия Т.Т. - Е. преживяла тежко загубата, тъй като двамата живеели заедно в едно домакинство, поддържали отлични взаимоотношения и не се били разделяли от момента на сватбата си.

Свидетелят знаел, че между починалия Т.Т.- приживе и синовете му И. и А. съществували много близки емоционални и социални отношения. Социалните контакти на пострадалия със сина му А. (ищеца) били ежедневни, а с И., който живеел отделно в гр. София - Т.Т. контактувал непрекъснато по телефона, а поне веднъж месечно се виждали и лично.

Страните не спорят и въз основа на представените и приети без оспорване писмени доказателства- Договор за спогодба от 27.03.2018г. (стр.

160 от делото), както и платежни нареждания (стр. 163, 164, 165 и 166 от делото) съдът приема за установен факта, че между ищците и ответника се е осъществила процедура по извънсъдебно предявяване на застрахователна претенция и е било постигнато съгласие за размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществените вреди, които са предмет на спора в настоящия съдебен процес. В съдържанието на писменото споразумение, страните се съгласяват за това, че ответникът ще изплати на ищците обезщетение в размери, както следва: на ищцата Е.А.Т.- в размер на сумата от 75 000 лева, а на всеки от ищците И.Т.Т. и А.Т.Т. – в размер от по 65 000 лева. Платежните документи установяват факта на плащането на част от уговорените суми, които са равни на ½ част от застрахователното обезщетение, за чиито размер е било постигнато споразумението.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ ответникът дължи да заплати на третите увредени лица (ищците) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди.

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил лек автомобил „Ауди” с рег. номер ********.

За да достигне до този извод, съдът съобрази не само правните последици на влязлата в сила присъда на наказателния съд - Присъда от 27.01.2015г. по НОХД № 87/2014г. по описа на Окръжен съд Смолян, които е длъжен да зачита по въпросите дали е извършено деяние, дали то е противоправно и кое е лицето, което го е извършило.

Както заключенията на приетите съдебно- медицинска и съдабна- автотехническа експертизи, така и съдържанието на приетия Договор за спогодба от 27.03.2018г., който по съществото си представлява извънсъдебно признание от ответника на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), мотивира категоричен извод, че ответникът дължи да изплати на ищците застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди, в резултат от причинената смърт на Т.Т.

Наведените от ответника доводи- за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, не могат да бъдат възприети, по следните съображения:

Събраните в хода на първоинстанционния процес доказателства мотивират достатъчно обоснован извод, че тези доводи са неоснователни, защото единствената и изключителна причина за настъпването на предоносния резултат е необезопасената т.е. извършена в нарушение на чл. 40 от ЗДвП маневра за движение на заден ход на лекия автомобил „Ауди” с рег. номер ********.

Твърденията, на ответника за алкохолно повлияване на пострадалия бяха опровергани от заключението на съдебно- медицинската експертиза, а твърденията за принос на пострадалия в механизма на настъпване на самия пътен инцидент бяха опровергани от изводите на съдебната авто- техническа експертиза. Само за прецизност в тази насока, заслужава да се отбележи, че поведението на пешеходците в хипотезата на чл. 113 от ЗДвП никак не може да бъде поставено в същите изисквания на дължимост, сравними с хипотезата, която е регламентирана от чл. 40 от ЗДвП. Автомобилите типично се движат в посока напред и това движение е логично предвидимо. Движението на заден ход всъщност е вид маневра, която се извършва спорадично. Движението на заден ход на паркирал автомобил, потеглящ от място е много трудно предвидимо за пресичащ пътното платно пешеходец, поради което и законът вменява задължение за полагане на особена грижа от страна на водача, който предприема такава маневра.