Акт № 207 от 27.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Велико Търново, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:ЖЕНЯ И.А

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно гражданско дело № 20264000500236 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. О. С. срещу Решение № 136 от 16.03.2026г. по гр.д. № 1085/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е предявеният от С. иск с правно основание чл. 464 ГПК, за приемане на установено, че в полза на „Елит Комерс“ ЕООД и „Нове СД“ ЕООД, не съществува парично вземане срещу Е. И. Б., общо за сумата от 70 000 лв., произтичащо от Запис на заповед от 02.04.2021г., за което вземане е издадена Заповед № 95 от 31.03.2022г. за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 197/2022г. по описа на Районен съд Свищов.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Излагат се съображения в насока, че запис на заповед от 02.04.2021г. е симулативен – издаден за целите на образуваното изпълнително производство.

Развиват се подробни доводи в тази насока, като се прави анализ на относимите разпоредби от ЗЗД.

Акцентира се върху факта, че управителят на дружеството, в чиято полза е издадена ценната книга е съпруга на длъжника по записа на заповед. Като нищожно се оспорва твърдяното от ответниците основание, за обезпечението на което се твърди да е издадена ценната книга. От съда се иска да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Е. И. Б., с 1 който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че запис на заповед от 02.04.2021г. и Договор за маркетингово проучване от 02.04.2021г. не са оспорени и са приети като доказателства.

Обръща се внимание, че каузалното правоотношение между страните е възникнало две години преди вземането на ищеца, във връзка с което е образувано изпълнителното дело. Развиват се подробни съображения във връзка с абстрактния характер на каузалните сделки. Сочи се, че за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД е бил необходим „пълен обратен документ“ – обратно писмо, каквото не е представено в случая. От съда се иска да потвърди оспореното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Елит Комерс“ ЕООД, в който се сочи, че твърдението за симулативност на процесния запис на заповед е изцяло голословно и неподкрепено с годни доказателства. Твърди се, че симулацията не е доказана.

Навежда се, че неустойката по каузалното правоотношение не противоречи на добрите нрави.

Излагат се доводи в тази насока. От съда се иска да потвърди оспорения съдебен акт. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Нове СД“ ЕООД не е подаден отговор на исковата молба.

Великотърновският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведенoтo във въззивната жалба относно порочността на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните, съдът не е ограничен от очертаните с жалбите въпроси.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съобразно правомощията си по 269 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът пристъпи към извършване проверка на правилността на решението, като взе предвид възраженията в жалбата, и към решаване на спора по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. С. срещу Е. Б., „Елит Комерс“ ЕООД и „Нове СД“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 464 ГПК за установяване, че не съществува вземането на другите ответници срещу Е. Б. за сумата от 70 000 лв. по запис на заповед от 02.04.2021г. В исковата молба се излага, че в полза на ищеца срещу Е. Б. е издаден ИЛ за сумата от 40 0158,58 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2021г. – по влязлото в сила Решение по дело 604/2015 на ВТОС.

Навежда се, че въз основа на него е образувано ИД 20237260400008 по описа на ЧСИ Д. Б.. Сочи се, че „Елит Комерс“ ЕООД се е присъединил по изпълнителното дело на основание чл. 429 ГПК – с вземане за сумата от 70 000 лв. по ч.гр.д. 197/2022г. по описа на Районен съд Свищов, представляваща главница по запис на заповед от 02.04.2021г., предявен на 09.07.2021г. Твърди се, че на 05.06.2023г. се е присъединил и „Нове СД“ ЕООД с вземане за сумата от 20 000 лв. по договор за цесия от 04.06.2023г. с „Елит Комерс“ ЕООД, с който за 20 000 лв. е прехвърлено частично вземането по Запис на заповед от 02.04.2021г. Навежда се, че по изпълнителното дело е изготвено разпределение, по което на „Елит Комерс“ ЕООД са разпределени 18 329,08 лв. (от цяло вземане 78 084,51 лв.), на „Нове СД“ ЕООД – 5275,49 лв. (от цяло вземане – 22 885,97 лв.) Изложени са твърдения, че едноличен собственик на капитала на „Елит Комерс“ ЕООД е съпругата на ответника 2

Е. Б.. Сочи се, че в обявените ГФО за 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г. на „Елит Комерс“ ЕООД няма отразени в счетоводството вземания. Навежда се, че запис на заповед от 02.04.2021г. е привиден, издаден при абсолютна симулация, поради което е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Е. И. Б., с който предявеният иск се оспорва. Акцентира е върху обстоятелството, че към момента на издаване на процесния запис на заповед ищецът не е бил кредитор на Е. Б.. Сочи се, че ценната книга е издадена във връзка с Договор за маркетингово проучване от 02.04.2021г. Обръща се внимание, че качеството кредитор на ищеца също е оспорено, за което е образувано гр.д. № 754/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Елит Комерс“ ЕООД, с който предявеният иск е оспорен. Обръща се внимание, че ответникът няма задължение да доказва каузално правоотношение във връзка със записа на заповед. Оспорват се като неверни твърденията за привидност на едностранната сделка. Прави се уточнение, че ценната книга е издадена във връзка с договор за маркетингово проучване от 02.04.2021г. Твърди се, че след сключване на договора дружеството започнало да участва в много търгове за покупка на дървесина, които спечелило след наддаване – макар и на по-висока цена. Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на Е. Б., дружеството претърпяло значителни вреди в общ размер на 60 000 евро вследствие неизпълнението на сключени договори за покупка на дървесина, както и поради задържане на дървесина по предходни договори. От съда се иска да отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор от „Нове СД“ ЕООД, с който исковата молба е оспорена като недопустима и нередовна поради предявяване на иска срещу двама взискатели. Посочено е, че на този ответник не е известно в каква връзка е бил издаден запис на заповед от 02.04.2021г., тъй като е придобил вземането си въз основа на договор за цесия от 04.06.2023г. Сочи се, че Г. С. няма качеството на безспорен кредитор по делото поради предявен срещу него иск по чл. 464 ГПК от другите кредитори. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

С оспореното пред настоящата инстанция решение, предявеният иск е отхвърлен с доводи, че ценната книга съдържа всички реквизити, налице е изискуемо и непогасено задължение по менителничния ефект, като за разкриване на симулация е необходим пълен обратен документ и твърдяната симулативност не е доказана.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява следната фактическа обстановка:

В полза на Г. С. е издаден изпълнителен лист от 13.02.2023г. по в.гр.д. № 141/2021г. по описа на Окръжен съд Велико Търново (на л. 8 от делото пред първата инстанция), с който Е. И. Б. е осъден да му заплати сумата от 40 018,58 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на О. И. С. – баща на ищеца, починал на 16.07.2010г. в резултат на претърпяна от него на 29.06.2010г. трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции – рязане на метална цистерна, като работник на „Мулти Трейд“ ЕООД гр.

Свищов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2012г. до окончателното й изплащане.

Между страните не е спорно, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, от С. е образувано изпълнително дело № 20237260400008 по описа на ЧСИ Д. Б., с рег. № 726 и район на 3 действия – Окръжен съд Велико Търново (заверени копия от материалите по което са приобщени към доказателствения материал по делото пред първата инстанция). Не е спорно, че по изпълнителното дело бил присъединен взискател – „Елит Комерс“ ЕООД (по молба вх. № 00736 от 21.03.2023г. на л. 67, том I от изпълнителното дело), във връзка с вземане на дружеството срещу Е.

Б. за сумата от 70 000 лв. по запис на заповед от 02.04.2021г. (на л. 9 от делото пред първата инстанция). За посоченото вземане е издаден изпълнителен лист № 100 от 07.04.2022г. по ч.гр.д. № 197/2022г. по описа на Районен съд Свищов (на л. 68, том I от изпълнителното дело). Като взискател е присъединено и дружеството „Нове СД“ ЕООД (последното също не е спорно между страните) по силата на договор за цесия от 04.06.2023г., с който от „Елит Комерс“ ЕООД на „Нове СД“ ЕООД е прехвърлено част от вземането срещу Е. Б. по посочения запис на заповед, а именно: за сумата от 20 000 лв. (видно и от молба по изпълнителното дело от дружеството с вх. № 03361 от 17.07.2024г., ведно с договор за цесия и уведомление – на л. 510 – л. 512, том II от изпълнителното дело).

Видно от приложените копия на материалите по ч.гр.д. № 197/2022г. по описа на Районен съд Свищов (на л. 112 – л. 134 от делото пред първата инстанция) въз основа на запис на заповед от 02.04.2021г., предявен на 09.07.2021г., е издадена заповед за изпълнение № 95 от 31.03.2022г., ведно с изпълнителен лист от 07.04.2022г. (което надлежно е отбелязано върху ценната книга).

Пред първата инстанция е представен и приет като писмено доказателство Договор от 02.04.2021г., сключен между „Елит Комерс“ ЕООД и Е. Б. (на л. 57 от делото), с който последният се задължил да изпълнява маркетингово проучване на пазара на дървени изделия в Австрия и Германия и посредничество с цел сключване на договори с клиенти за продажба минимум на 50 000 броя европалети годишно за периода 2021г. – 2023г., изработени от възложителя, при минимална единична цена от 09 евро франко производствения цех на възложителя в гр. Свищов.

Видно от приложено пред първата инстанция „разпределение“ от 09.07.2025г. (на л. 10 – л.

16 от делото) по изпълнително дело № 20237260400008 по описа на ЧСИ Д. Б. е извършено разпределение на суми между взискателите Г. О. С., „Елит Комерс“ ЕООД и „Нове СД“ ЕООД (на л.

662 – л. 668, том II от изпълнителното дело). Между страните не е спорно (а и това се установява от материалите по изпълнителното дело – видно от изготвени справки от ЧСИ от 03.11.2025г. - на л. 726 – л. 727, том II от изпълнителното дело, според които срещу разпределението е подадена жалба и е образувано в.ч.гр.д. № 862/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново), че към момента на предявяване на иска разпределението не е било влязло в сила, тъй като е обжалвано пред Окръжен съд Велико Търново.

Между страните не е спорно, че управител на „Елит Комерс“ ЕООД е Р. Д. Б. (видно и от вписването в публичния търговски регистър), като въведените в исковата молба твърдения, че тя е съпруга на Е. Б. не са оспорени от ответниците.