Решение № 783 от 28.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002104671 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Д. Н., чрез адвокат И. В., срещу въззивното решение № 444/24.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна по в. гр.д. № 212/2024 г. в частите, с които са отхвърлени предявените от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от КТ.

Касационното обжалване е допуснато служебно с определение №3037/12.06.2025г. за проверка допустимостта на обжалваното решение във връзка с предмета на въззивното производство и насрещната въззивна жалба при обективно съединяване на искове, съответно ограничен ли е същият до онази част от предмета на спора, разгледан от първоинстанционния съд и въведен като предмет на въззивното производство с първоначалната въззивна жалба.

Касаторът С. Н. излага доводи за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е допуснал за разглеждане подадената насрещна въззивна жалба, тъй като решението в тази му част вече е влязло в сила, поради връщане на първоначалната въззивна жалба на дружеството работодател. Твърди, че в случая ответникът не е частично неудовлетворен от решението по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, поради което с разглеждането 1 й въззивният съд е излязъл извън предметните предели на образуваното пред него производство. С оглед на това твърди недопустимост на въззивното решение по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Развил е съображения за неправилност на решението по отношение на иска за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение. Претендира за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Направил е искане за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, чрез юрисконсулт П. В., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС, в съответствие с материалния и процесуалния закон и въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Варна, отхвърлил предявените от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, искове, както следва: за признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на трудовото му правоотношение настъпило на 15.07.2022г. с изтичане срока на предизвестие №777/13.06.2022г. поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, установено със Заповед № 154/13.07.2022г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „Машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил“ при „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ. Със същото съдът потвърдил решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения от С. Д. Н. срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД иск за заплащане на сумата от 9 192,96лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за срок от шест месеца, поради незаконното му уволнение, считано от 15.07.2022г., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че е надлежно сезиран с редовни и допустими жалби, както следва: 1/ Въззивна жалба от С. Д. Н. срещу решението на първостепенния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД за заплащане на сумата от 9 192, 96лв. – обезщетение за оставането му без работа за срок от шест месеца, поради незаконното му уволнение, считано от 15.07.2022г., на осн. чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ; и 2/ Насрещна въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД срещу решението на първостепенния съд в частите, с които: е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на С. Д. Н., настъпило на 15.07.2022г. с изтичане срока на предизвестие №777/13.06.2022г. поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, установено със Заповед № 154/13.07.2022г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и С. Д. Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил“ при „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, на основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ.

2

Във връзка с предмета на въззивното производство, съдът изложил съображения, че насрещната въззивна жалба е допустима, подадена в срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, независимо от обстоятелството, че вече подадената от страната въззивна жалба вх. № 81526/01.11.2023г. била върната, на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Развил съображения, че страната, която не е отстранила в срок констатираните от първоинстанционния съд нередовности на подадената от нея въззивна жалба, се е възползвала от възможността да подаде насрещна въззивна жалба, при угрозата същата да не бъде разгледана, в хипотезата на чл. 263, ал. 4 от ГПК. Направил извод, че след като е надлежно депозирана насрещната въззивна жалба и не са настъпили последиците на оттегляне или връщане, съдът дължи произнасяне по нея, наред с произнасянето си по първоначалната въззивната жалба, с която е сезиран.

По същество въззивният съд приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор №606/30.11.2016г., с който ищецът С. Н. заел длъжността „Машинист, еднокофов багершофьор товарен автомобил“ в ответното дружество.

Със заявление вх. №2113-03-1193/19.05.2021г. ищецът направил искане до НОИ, ТП - Варна за отпускане на пенсия, при навършена възраст към момента на заявлението от 58г. и 8м., осигурителен стаж от първа категория 14г. 3м. и 9 дни и осигрителен стаж от трета категория 13г., 4м. и 5 дни. С разпореждане от 18.02.2022г., на С. Н. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69б, ал. 2 от КСО, вр. § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, в размер на 924,71лв., считано от 06.05.2021г. От 25.12.2021г. същата била в размер на 1016.19лв.

Съдът констатирал, че на 14.06.2022 г. на ищеца било връчено предизвестие, на основание чл. 326, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ след изтичане на 30 дни от получаването му. Със заповед № 154/13.07.2022 г. на управителя на „ВиК Варна“ ООД, трудовото правоотношение с Н. било прекратено, считано от 15.07.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Разпоредено било да му бъде изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 5 работни дни за 2021г. и 12 работни дни за 2022г., както и обезщететение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни работни заплати. Оспорената заповед била връчена на ищеца на 14.07.2022г.

Въззивният съд кредитирал заключенията на приетите пред първостепенния съд първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, от които приел за установено, че към датата на уволнението, С. Н. имал осигурителен стаж от 47г. и 7м. и бил на възраст 59г. и 10м.

Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че съществувалото между страните трудово правоотношение било надлежно прекратено с процесната заповед. Същата била подписана от заместник управителя М. М., разполагащ с работодателска власт, въз основа на надлежното му овластяване със Заповед №323/20.12.2013г. на управителя на ответното дружество. Позовал се и на заключението по допуснатата пред първата инстанция съдебнопочеркова експертиза, според което подписите в представеното по делото предизвестие и оспорената заповед били изпълнени от М. М.. Приел, че към датата на издаването й, ищецът 3

С. Н. бил на 59г. и 10м., с 47г. и 7м. осигурителен стаж, поради което заключил, че за него са били налице предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при облекчения режим на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Позовал се и на факта, че ищецът е подал заявление за упражняване на правото си и му е била отпусната пенсия, считано от 06.05.2021г.

Въз основа на изложеното въззивният съд направил извод, че за работодателя е възникнало право за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, което било надлежно посочено в предизвестието и във връчената на работника заповед. Съдът намерил за недоказани наведените твърдения за злоупотреба с право от работодателя и за осъществена спрямо ищеца дискриминация.

В заключение съдът намерил предявения иск за отмяна на оспорената заповед за неоснователен. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обосновал извода му за неоснователност и на обусловените от него исковете за възстановяване на С. Н. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното му плащане.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция констатира частична недопустимост на обжалваното въззивно решение, като постановено извън очертаните с въззивната жалба предметни предели на производството.

От данните по делото е видно, че ответникът по делото и въззиваема страна във въззивното производство „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД депозирал въззивна жалба вх.

№81526/01.11.2023г. срещу решението на първостепенния съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Същата била върната с влязло в сила разпореждане №20070/29.12.2023г. поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности.

Срещу решението постъпила и въззивна жалба вх.№80833/31.10.2023г. от ищеца С. Д. Н. в частта, с която бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В отговора срещу тази въззивна жалба ответникът „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД отново обжалвал решението на първостепенния съд по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като използвал института на насрещната въззивна жалба.

Двете подадени от работодателя/ответник въззивни жалби са в срок. Висящността на спора по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е пренесен пред въззивната инстанция с първоначално подадена от ответника жалба, на 01.11.2023г., а не с насрещната такава. След като първата е върната с влязло в сила разпореждане, е недопустимо упражняването на право на жалба чрез института на насрещната жалба. С влизане в сила на разпореждането за връщане на подадената от страната въззивна жалба, оспореният със същата съдебен акт по отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ се е стабилизирал.

Висящността на спора по отношение на същите не може да бъде възродена чрез института на насрещната жалба.

В конкретния случай въззивният съд е бил надлежно сезиран единствено с жалбата на С. Д.

4

Н. срещу решението на първостепенния съд за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е постановено извън предмета, с който е бил надлежно сезиран, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

При този резултат решението по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е неправилно и следва да бъде пререшено. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК).