Решение № 102 от 01.07.2024, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 35/2024
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.422, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.324-327 · Кодекс за застраховането
- чл.324-327 · Кодекс за застраховането
- чл.324-327 · Кодекс за застраховането
- чл.324-327 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Нова Загора, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100035 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община, район Люлин, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез юрисконсулт Нели Георгиева Пенчева Атанасова СРЕЩУ А. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** с правно основание - чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска - 1471.57 лева, представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 7053247956 от 21.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2023 г. било подписано Приложение № 1 /30.10.2023 г. към сключения на 30.10.2023 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023 /Банката/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 /АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № 7053247956, сключен между Банката и А. К. К., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 30.10.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023 г.
Ищецът посочва, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнати в чл.5, пар.1, б.„г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин, поради което в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Сочи се, че обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.
1
Пояснява, че в приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай.
Ищецът моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.
Твърди се, че съгласно договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се била задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх.№ УПЦ-С-ТБИ/7053247956 от 15.11.2023 г.
Към настоящата искова молба ищецът представял заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с Изх.№ УПЦ-С-ТБИ/7053247956 от 15.11.2023 г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Ищецът заявява, че се позовавал на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ТПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на 1 т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Сочи се, че с оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен иск не било подадено от ищцовото дружество - търговско дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и не били страна по частното гражданско дело, ищецът се позовава на т.10.б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС бил приел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В тази насока било и Определение № 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 226/2011 г., 4-то г.о., ГК с докладчик съдията Мими Фурнаджиева, съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, вземането да бъде прехвърлено от кредитора - заявител....законът не обвързва разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със заявителя в заповедното производство“. Също в тази насока било и Определение № 366 от 19.05.2011 г. на ВКС по т.д.№ 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията Дария Проданова, съгласно което ВКС бил постановил, че било допустимо да бъде подаден иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение било цедирано преди да е било подадено възражението срещу същата.
Сочи още, че в Определение № 665 от 04.11.2019 г. По ч.т.дело № 2390 от 19 г. на 11 т.о. На ВКС със съдия докладчик Татяна Върбанова бил допуснат въпроса: „При частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 от ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, каквото качество цесионерът няма?“. Върховният съд бил отговорил, че задължителната практика на ВКС, обективирана в т.106 от ТР по д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата на чл.226 от ГПК. Изрично било посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК /ал.4 в сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение, задължително за всички съдилища, било приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка. Нито в мотивите, нито в диспозитива на този акт на нормативно тълкуване били 2 посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл.417, т.2 от ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането било осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск. Единственото условие било цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска, така както бил регламентиран в чл.415, ал.4 от ГПК, независимо от обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, било съобщено на банката - заявител.
Аргументи за обратното разрешение, не можело да се черпят от т.4г на ТР № 4/2013 г.
В тази част на ТР бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, при депозирано заявление от правоприемник на посочения в съответния документ, кредитор. В диспозитива на т.4г, а и в мотивите към нея изрично било посочено, че когато се искало издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от частен правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той следвало да притежава същото особено качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение.
Приложимостта на т.4г от ТР № 4/2013 била ограничена само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.422 от ГПК. Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство, на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 от ГПК, след като вземането било прехвърлено, след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
Ищецът сочи, че при наличие на задължителна за всички съдилища практика на ВКС, обективирана в т.106 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в отклонение от която било постановено атакуваното въззивно определение, не следвало да се преценява дали е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1, пр.2 от ГПК.
Разяснява се, че на основание цитирана практика на ВКС, и с оглед на това, че длъжникът не е бил намерен на посочените адреси и е бил уведомен чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК за издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 и чл.418 от ГПК, по ч.гр.д.№312/2023 г., по описа на Районен съд - Нова Загора, за ищцовото дружество възниквал правен интерес да предяви настоящата искова молба срещу А. К. К..
В исковата си молба се излага, че процесното вземане произтичало от сключен на 21.01.2022 г. Договор за потребителски кредит с № 7053247956 между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и А. К. К., съгласно който кредитора предоставил кредит в размер на 881,20 лв., за общо ползване, която сума ответникът се задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 25.01.2023 г. /чл.6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 90,70 лв. Така към датата на подписване на Договора, страните били уговорили Кредитополучателят /ответника/ да плати на Банката общата сума от 1088,40 лв.
Съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 40,90 %. А в случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието.
В чл.11.2 от Договора бил инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 25.02.2022 г., а последната била на 25.01.2023 г.
Видно от извлечението от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, приложено по ч.гр.д.№ 312/2023 г., по описа на Районен съд - Нова Загора, към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, и от Молбата за образуване на изпълнително дело до ЧСИ рег.№ 837 Павел Георгиев с Район на действие ОС Сливен, ответникът не бил възстановил на дружеството следните суми: сума в размер 1471,57 лв., представляваща: сумата 881,20 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за забава за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 207,12 лв. представляваща договорна лихва за период от 25.02.2022 г. до 25.01.2023 г.; сумата 207,34 лв., представляваща лихва за забава за период от 25.02.2022 г. до 3
07.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,91 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., като до датата на подаване на настоящата исковата молба в съда, дължимите суми оставали незаплатени.
С оглед изложеното в исковата молба ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че А. К. К., в качеството му на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № 7053247956 от 21.01.2022 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 312/2023 г., по описа на Районен съд - Нова Загора, а именно: