Определение № 2771 от 27.05.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3426/2025
- Вид
- Определение № 2771
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 36 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2771 гр. София, 27.05.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове:
Веселка Марева
Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20258002103426 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна чрез главен юрисконсулт А. Т. против решение № 578 от 28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 324 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 4465 от 10.12.2024 г. по гр. д. № 8441 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна за признаване за установено по отношение на Община Варна, че М. Н. П. и Й. Г. П. (праводатели в хода на делото на М. Г. И., Т. Г. Г.-М. и Н. Й. Г.), са собственици на реална част с площ от 62 кв.м. от ПИ с идентификатор *** , разположена между точки 101, 102, 103 и 121 от комбинирана скица № 9 на л. 272 от делото на ВРС, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението на ВРС, като частта е принадлежаща към собствения на ищците ПИ с идентификатор №***, номер по предходен план:*, квартал: *, парцел *-*, *-* и която част погрешно е отразена в КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г, като част от ПИ №*** (път), собственост на Община Варна, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
М. Н. П. и Й. Г. П. са подали чрез пълномощника си адвокат М. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Страните претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Възпроизвеждайки твърденията на ищците в исковата молба, съдът е констатирал, че същите претендират собственост на спорната реална част, тъй като същата не е отчуждена по предвидения в закона ред.
1
Възпроизвеждайки твърденията в отговора на исковата молба съдът е констатирал, че Община Варна оспорва иска с твърдения, че процесната реална част е била част от имот *, записан по разписния лист към кадастралния план на „Жилфонд“, има съставен АДС от 1978 г. и е станала общинска собственост на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, евентуално, че е изтекла придобивна давност след 2008 г.
Съдът е приел за установено, че с актове от 1949 г. и 1953 г. е бил одържавен имот, съставляващ дворище № *, кв. 278 по плана на [населено място] с площ от 8 дка. С констативен нотариален акт № 13 от 9.08.1958 г., том ІІІ, н. д. № 1375/1978 г. Н. С. К. е признат за собственик по давностно владение на лозе-хавра с площ 1848 кв. м. в землището на [населено място], местността „М.“ (“К. “), съставляващо парцел *, част от парцел *-* в кв.
277 по плана на „Л.“-В..
С акт № 13990/21.04.1978 г. е било одържавено, на осн. чл. 112 ЗТСУ място с площ 585 кв. м., част от пл. № * в кв. 57 по плана на вилна зона, предадено по регулация към имот пл. № *, парцел *-* в кв. 57 по актове № 58 и № *, посочен като държавен в акта. С договор за дарение по нотариален акт № 193 от 21.04.1978 г., том V, дело № 1882/1080 г. Н. С. К. е дарил на дъщеря си М. Н. П. собственото си дворно място с площ 640 кв. м. във Вилна зона на [населено място], местността „М.“ (“К. “), съставляващо парцел *-* в кв. 57.
С нотариален акт № 7 от 8.01.2004 г., том І, рег. № 26, н. д. № 6/2004 г. В. В. К. и С. Б. К. са продали на М. Н. П. и на Й. Г. П. реална част от * кв. м. от УПИ *-*, целия с площ от 1250 кв. м. в местност „Т.“ [улица], [населено място].
Въззивният съд е възпроизвел показанията на свидетелите Г. Г. и С. К., както и заключенията (първоначално и допълнително) на вещото лице и устните му обяснения в съдебно заседание, съдържащо констатации за наличието на кадастрален и регулационен план от 1937 г., кадастрален план от 1957 г., регулационен план от 1961 г., кадастрален план от 1987 г., ПУП-ПЗР от 2003 г. и одобрена кадастрална карта, одобрена 2008 г., като улицата-тупик е предвидена по плана от 1961 г. чрез отделяне на 125 кв. м. от имот пл. № * на Жилфонд.
Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК е приел, че експертното заключение категорично установява, че по регулационния план от 1961 г. е предвидено спорната част да бъде придадена към парцел *-*, като друга част е предвидено да бъде отнета от имота, което ясно се вижда на Комбинирана скица № 6 от заключението.
Също така в по-късно приетия ПУП-ПРЗ от 2003 г. процесната реална част също е включена в имота на ищците, видно от Приложение № 7 от заключението. Вещото лице ясно посочва, че ПИ *, с площ 1121 кв.м., собственост на ищците по КККР, не съответства по граници/площ на УПИ *-* с площ 1262 кв.м. по действащия ПУП ПРЗ/2003 г., чийто крайна североизточна стеснена част (около 106 кв.м.) е принадлежаща основно към ПИ-*, в собственост на ответника. Въпреки това, поради някаква причина в КККР/2008 г. тази част от 62 кв.м. е включена към имот *, а не към имот *, който съответства на имот *-*. Налице е грешка в кадастралната карта, която следва да бъде поправена, доколкото ищците са собственици на тази реална част.
Гласните доказателства установяват, че ищците са ползвали този участък за преминаване към техния имот през всичките тези години, като са поставили и две прегради на различни 2 места. Едната преграда е метална врата на границата според кадастралната карта, а другата е преграждение със свободен достъп, доколкото има поставена метална врата за достъп до имот *, която се намира в този коридор, макар и този имот да има достъп и от към главната улица. Достъпът е осигурен поради уговорка между собствениците на двата имота, което се установява от свидетелските показания. Местонахождението на огражденията се вижда ясно от снимките на вещото лице. Допълнително от това собствениците на имот * са отстъпили и някаква част от собствеността си, за да бъде създадено уширение на улицата, където да се разположат съоръжения на инженерната инфраструктура в имот *, което отстъпване ясно се вижда на Комбинирана скица № 9. Що се отнася до приложението на регулацията от 1961 г., то видно, че до изготвянето на ПУП-ПРЗ/2003 г. са изминали повече от 40 години, като дори тогава не е имало спор относно прилагането на регулацията и собствеността на ищците.
Няма данни, че собствениците на УПИ *-* са дължали някакво обезщетение, нито че този участък е предвиден за улица за обществено ползване. Този спор се е породил с приемането на КККР/2008 г. Ищците са внесели проект за изменение на КК, който е бил съобразен с правото им на собственост, предвид становището на вещото лице, но това изменение им е отказано, предвид наличието на спор за материално право. Дори и да са били налице пороци относно прилагането на регулацията, то следва да се счита, че същите са се санирали с изтичането на 10-години владение върху придадените части, в който период ищците са упражнявали фактическа власт върху спорната част. В тази връзка е и Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВКС.
Не са събрани и никакви доказателства подкрепящи твърдението на Община Варна, че същата е придобила собствеността върху процесния участък по давност, като няма данни изобщо някаква фактическа власт да е упражнявана там от нейни служители по възлагане от страна на ответника или да е налице дезеинтересиране или изоставяне на тази част от страна на ищците.
Въззивният съд е изложил съображения защо приема за неоснователни доводите във въззивната жалба на Община Варна.
Приел е, че довода да нищожност на дарението от 1980 г., поради липса на описани в нотариалния акт граници на дарения терен, е преклудиран, тъй като не е направен в отговора на исковата молба, нито дори в първото по делото заседание, но дори и да беше допустим е неоснователен, тъй като в договора по недвусмислен начин е обективирана волята на страните чрез посочване на номер на имота по регулацията, площ, местоположение и предходен документ за собственост на дарителя.
Оплакванията за неправилно кредитиране на съдебно-техническата експертиза също са заявени за пръв път във въззивната жалба. По време или след приемане на съдебнотехническата експертиза ответникът не е направил никакви възражения или оспорвания. заявените за първи път с жалбата доводи срещу СТЕ не могат да бъдат споделени. В продължение на това, противно на формалното позоваване на „превратни констатации“ на СТЕ, съдържателно оплакванията не са за недостоверност или невярност на заключението, а за неяснота само на графичното отразяване на констатациите в изготвените скици. На първо място обаче съдържателната и графичната части на СТЕ по вещни дела подлежат на 3 съвкупен анализ, като скиците само онагледяват експертното заключение. На второ място изборът на цветове, мащабиране и други при изготвяне на комбинирани скици е изцяло на вещото лице, а ако на страна не е било напълно ясно графичното съотношение на имотните граници по скиците е имала възможност да изясни това в о.с.з. Не е налице сочената „неясна графична част“ на СТЕ, тъй като описаните в самата СТЕ констатации на вещото лице са ясно онагледени на скиците, особено на скици № 6 и № 7, на които спорната част на ищците е отразена с точки/лилав контур, детайлизиран на скици № 8 и № 9. Колкото до оплакването, че вещото лице е взело предвид съотношението на актуалния КП от 2008г. с отрежданията по РП от 1961г. и по ПУП-ПРЗ от 2003г. (а не КП от 2008г. с предходни КП) това е съвсем правилно и законосъобразно, защото предмет на настоящия иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е преценката за пространствено не/съответствие на отразеното в КП фактическо положение с действителната имотна граница, тоест с нормативно регламентираната такава, която при налични два РП е изключено да е тази по предходен КП.
Относно придаването по регулация и правото на Общината по § 42 ПЗР на ЗИДЗОС съдът е посочил, че устройствените планове с регулативно действие, като родово понятие, представляват приети по определен от закона ред от компетентен орган с делегирана функция за това планове, които определят точното нормативно местоположение, граници, площ, лице и предназначение на всеки от самостоятелно обособените имоти в конкретна местност. При действието на ЗПИНМ (отм.) в редакцията му след 1956 г., приетият ДРП има непосредствено отчуждително действие за придадените по регулация части към парцели на други лица. Вещно - транслативният му ефект обаче се стабилизира при наличие на една от алтернативно предвидените хипотези след като обезщетението за присъединените части бъде заплатено в законоустановените срокове и/или ако придаваемите части бъдат завзети и владяни повече от 10 години. Казано по друг начин – при владение върху придадените по регулация части над 10 г. е отдаден приоритет на фактически установеното положение, съответстващо на предвиденото по регулация, пред уреждане на сметките по регулация между собствениците на имотите, което остава с облигационен характер. Поради това сама по себе си липсата на протоколи за оценка на придаваемите места и/или на документи за заплащането й не е автоматично основание да се приеме, че е отпаднало действието на РП, без изследване на ползването на придадените части по регулация в годините. В настоящия случай действително липсват преки доказателства за заплащане на придаваемите през 1961 г. части към имота на праводателя на ищцата, но са налице поредица от такива за наличие на втората алтернативна хипотеза за запазване на вещното действие на плана. От показанията на св. Г. се установи, че имотът на родителите му М. и Й. П. преди 1980 г. е бил собствен на дядо му, който го е ползвал; през 1980 г. имотът бил дарен от дядото на родителите на свидетеля, които продължили да го стопанисват, почистват и ремонтират (къщата), а мястото имало достъп само от улица „27 ма“; през 2003 г. към дарения терен ищците закупили и част от друг съседен имот с достъп към улица „29-та“, но поради огромната денивелация към улица „29-та“ достъпът до целия имот се осъществява през коридора към ул. „27-ма“; по този коридор има врати и порти, монтирани още след дарението от 1980 г.
Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cbd9a22-39c9-4dd1-962d-d2bc77206081