Решение № 38 от 07.01.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив,7 януари 2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Милена

Несторова - Дичева при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2639 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.226 от АПК, във връзка с чл.145 от АПК, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.166, ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и след постановяване на Решение № 12652 от 14.10.2020 г. по адм д. № 6775/2020 г., І отд. на ВАС, с което е отменено Решение № 806/21.04.2020г., постановено по адм. д. № 254/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив и делото е върнато на Административен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От страна на касационната инстанция са дадени задължителни указания за извършване на цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт по същество.

Производството по адм. дело № 254 по описа на Административен съд Пловдив за 2020 г. е било образувано по жалба на В.Д.Ч. с ЕГН **********,***, пълномощника М.Ч.със същия адрес по силата на пълномощно (лист 8 по адм.д.№ 254/2020г. и чиито действия са потвърдени от Ч. с молба на лист 53 по адм.д.№ 254/2020г.) против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-240/32#2 от 12.11.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на жалбоподателят е установено задължение в размер от 6 867,20 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР 2007-2013г.), направление “Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с код АП49, за кампания 2014, във връзка с подадено заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/200614/47848 от 26.04.2014г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и се иска отмяната му. Изложени са доводи за пълна липса на фактически и правни основания, както и липса на данни за това има ли фактическа грешка и в какво се състои по отношение на кампания 2014, съответно – какви са фактите и обстоятелствата, заради които е била извършена корекция на сумата. Направено е позоваване на чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, с изтъкване на различния ред за установяване на публично държавно вземане. Твърди се, че оторизирането на подаденото заявление със сумата от 0 лева би могло да бъде резултат от наличие на основания по чл.16 от Наредба №11 от 06.04.2009г., но никъде в акта не е посочено наличие на такива основания. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В с.з., процесуалният представител на жалбоподателя адв.П., поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът

– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител - юриск.Н., оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски за настоящото производство и за предишното разглеждане на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,намери за установено следното:

За допустимостта:

Оспореният административен акт е връчен на дъщерята на жалбоподателя на 06.12.2019г., а жалбата е чрез органа на 20.12.2019г. (видно от пощенско клеймо на лист 9 по адм.д.№ 254/2020), т.е. същата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Няма спор по делото, че с Уведомително писмо изх.№ 01.6500/15648 от 15.03.2011г. В.Д.Ч. е одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ парцели и/или животни и/или пчелни семейства, съгласно приложените таблици, за които е поел 5 годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. Към уведомителното писмо са приложени таблици за одобрените парцели и животни (лист 21 и сл. по адм.д.№ 254/2020).

По делото е приложено заявление за регистрация 2012 (лист 28 по адм.д.№ 254/2020) с приложени таблици на използваните парцели 2012 и за животните, за кандидатстване по схеми и мерки за подпомагане, необвързани с производство (лист 32,33 по адм.д.№ 254/2020).

На

28.11.2014г. служител на Дирекция Национален парк Централен Балкан в присъствието на свидетел е извършил проверка – рутинен обход на територията, при която констатирал, че на местност „Алай Бозан“ пашуват стадо с над 300 овце и броя кози, като имало и 3 броя кучета без необходимите спъвачки. Проверяващият е разговарял с пастирите, които му казали че стадото е на животновъдите Б.Ш. и В.Ч.. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №11821 от същата дата с приложен снимков материал. В КП са посочени GPS координати на мястото на проверката.

За констатираното от проверката на жалбоподателя в настоящото производство бил издаден АУАН от 23.01.2015г. (лист 140) от мл.инспектор в отдел Контрол и охрана, Парков участък – Карлово, офис Сопот, Дирекция Национален парк Централен Балкан, в който е посочено следното нарушение: паша с редовно издадено разрешително от ДНП, но извън указаните в него срокове – чл.21 т.16 от ЗЗТ, раздел 40 подточка 10 от Зониране на НПЦБ. Акта е подписан от жалбоподателя.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление №72/20.07.2015. (лист 135, 136), с което на В.Ч. на основание чл.81 ал.3 във връзка с чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложена глоба в размер на 50 лева.

Няма данни по делото, а и жалбоподателят не твърди да е оспорил цитираното НП, ето защо следва да се приеме, че същото е влязло в сила.

На

15.10.2015г. е издадено Уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/16359 , с което жалбоподателят е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013, съгласно подадено от него Общо заявление за подпомагане с УИН 16/200614/47848 (лист 69 по адм.д. № 254/2020) и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014г., в размер на 17 956,59 лв. Изрично в писмото е посочено, че за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2014г. животни по мярка 214 АЕП, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ и площи по мярка 214 АЕП, направление „Традиционни практики за сезонна паша“ (пасторализъм) 2014 година е последна от последно поетия агроекологичен ангажимент. От приложените към писмото таблици е видно, че размера на финансовото подпомагане по АП 47 е 11089,39 лв., а по АП 49 е 6867,20 лв.

С писмо изх.№ 9100-2 от 17.01.2017г. (вх.№ 02-240032 от 20.01.2017г. на ДФЗ), директора на дирекция НПЦБ е изпратил писмо на ДФЗ и на МЗХ, с което уведомява, че в ДНПЦБ постъпила молба от В.Ч. за коригиране на подадени от тях данни относно извършени от него нарушения на режимите и нормите на парка през 2014г. Ч. е информирал, че за стопанската 2015г. има наложена санкция върху плащанията за изпълнението на направлението Традиционни практики за сезона паша на животни (пасторализъм) по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за 2014-2020. Посочено е, че по молбата е извършена проверка, при която е установено, че на основание чл.68 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за прилагане на мярка 214 от ПРСР 2007-2013г. и чл.54 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 от ПРСР 2014-2020 през месец ноември 2015г., чрез електронната система за въвеждане на данни от външни институции, ДНПЦБ предоставя нужната информация за ползватели на пасища в националния парк. Установено е, че за В.Ч. наистина е посочено, че е налице извършено нарушение на чл.21 от ЗЗТ. На 23.01.2015г. а Ч. е съставен АУАН № 60052, въз основа на което е съставено НП, което не е оспорено от нарушителя. В писмото е посочено, че фактически нарушението по чл.21 от ЗЗТ е извършено през 2014г., а стартираното административно-наказателно производство е завършило през 2015г. и по грешка това нарушение е вписано при въвеждането на данните за 2015г.

Изрично е посочено, че през 2015. В.Ч. няма регистрирани нарушения по ЗЗТ и Плана за управление режими и норми на НПЦБ. Няма данни по делото жалбоподателят да е запознат с това писмо.

С писмо изх.№ 01-6500/7388 от 12.11.2018 г. жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като при извършването на административни проверки на подаденото заявление за подпомагане за кампания 2014 с УИН 16/200614/477848 е установено извършено недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФ „Земеделие“ – РАА по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 по направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“. Цитирано е писмото на Национален парк Централен Балкан и е посочено, че след извършване на извънредна редакция в ИСАК техническият пропуск допуснат от НПЦБ е коригиран, като се установило, че сумата която следва да се оторизира по заявлението за 2014г. за направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с код АП49 е в размер на 0,00 лева, вследствие на което изплатената сума в размер на 6867,20 лева се явява недължимо платена по заявлението за 2014г. Изложено е, че сумата в размер на 6867,20 лева представлява разликата между изплатената и оторизирана впоследствие в размер на 0,00 лева субсидия е недължимо платена и следва да бъде възстановена на ДФЗ – РА. С писмото на жалбоподателя е указано, че в 7-дневен срок от получаването му, може да направи възражения и да представи доказателства. Писмото е връчено на 27.11.2018г. (лист 17 по адм.д. 254/2020 – известие за доставяне).

В така указания срок не е подадено възражение.

Последвало е издаването на оспорения АУПДВ, с който е установено задължение в размер от 6 867,20 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР 2007-2013г.), направление “Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с код АП49, за кампания 2014, във връзка с подадено заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/200614/47848 от 26.04.2014г. За да постанови този резултат органът се е позовал на постъпилото в ДФЗ писмо вх.№ 02-240032 от 20.01.2017г. от директора на дирекция НПЦБ и изцяло е преповторил мотивите на писмо изх.№ 01-6500/7388 от 12.11.2018 г., с което жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство. Като основание за издаване на АУПДВ е посочено, следното: чл.27 ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК и чл.5, пар. 1 и 2 и пар.3, предложение първо от Регламент (ЕС) №65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл.80 от Регламент № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, както и на основание чл.165 и чл.166 ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.20а ал.1 от ЗПЗП.

Като част от административната преписка по делото са представени: 2 броя разрешително за паша (лист 82 и 83 по адм.д. № 254/2020) и сертификати за произход на овце (лист 89-128 по адм.д. № 254/2020) и сертификат за произход на разплодно животно (лист 129 и сл. по адм.д. № 254/2020).

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.