Решение № 78 от 02.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Стара Загора, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20245500100528 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 и чл.49 и сл. от ЗЗД и във връзка с чл.51 и чл.52 от ЗЗД и чл.82- чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба с вх.№ 10653/18.07.2012 г. от ищцата В. М. Б., ЕГН **********, с адрес г*** чрез адв. М. Б., АК П., ЛН ********** *** телефон: **********, е-майл: таг&ап1а@Ьа1аЪапоуа.Ь8 Срещу: ответника УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД, ЕИК 123535874, с адрес гр. Стара Загора, бул./ул. ГЕНЕРАЛ СТОЛЕТОВ № 2 с цена на иска: 30 000 лева частично от 80 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди.

Ищцата твърди в ИМ, че през есента на 2019 г. ищцата В. М. Б. претърпява открита операция - артротомия, извършена от представителя на дружеството - ответник, от която търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от неправилно извършената оперативна интервенция и непредоставянето на информация за възможните варианти на лечение, поради следното:

Фактическа обстановка:

През лятото на 2019 г. В. М. Б. поради болки в крака посещава лекар ортопед и след консултация разбира, че е претърпяла травма на менискуса на дясното коляно (Лезио менисци медиалис генус декстра - скъсан менискус).

1

Ищцата е ходела нормално, движела коляно и стъпвала на крака, но е изпитвала болки. За възстановяване на здравословното си състояние ищцата отива в УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД, гр. Стара Загора, а лекарят, който консултира В. е д-р Стоян Петров. Последният, след като се запознава с извършения магнитен резонанс, уверява В. Б., че единственият начин за лечение е оперативна намеса, като била определена и датата на операцията за края на септември месец 2019 г., като ищцата постъпила в болница УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД на 26.09.2019г.

Интервенцията се е състояла на 27.09.2019 г. и съгласно приложената епикриза е била извършена артротомия на дясна колянна става. Менискусът е бил премахнат, видно от епикризата, макар на самата В. да не е разяснено какво е били извършено по време на операцията. Непосредствено след операцията В. разбира, че нещо не е наред, но все още не знае, че повече никога няма да проходи самостоятелно. При излизане от упойка, след операцията е последният път, в който В. вижда д-р Стоян Петров, който казва думи, които тя никога няма да забрави - “Срязах нещо, но не знам какво срязах...”. Друго обяснение, преглед или консултация по време на престоя си в болницата В. не получава от въпросното лице, но думите, които последно чува от него помни и до днес е ужас.

По време на престоя в болницата и след изписването й В. не спи от болки вечер, не може да се движи, не яде, ходи до тоалетна само с чужда помощ, а къпането е било просто невъзможно след такава отворена операция. Освен горното, след гореописаната операция артротомия коляното на ищцата започнало да се зачервява, подува, а болките били нетърпими, състоянието й не само не се подобрявало, но и се влошавало. Преди операцията ищцата можела да стъпва на крака и да го ползва. В. предприела рехабилитация, за да подпомогне възстановяването си, но подобрение не настъпило.

Доверителката й толкова се страхувала от д-р Петров, ужасена от гореспоменатите чути думи, че решила да се довери на друг специалист, работещ в болничното заведение - ответник, а именно доц. Валентин Васев, който установява сериозни увреждания от предната хирургична интервенция и по спешност оперира В. още ноември същата година на 06.11.2019г., помалко от 2 месеца след първата й операция. По време на интервенцията, извършена от доц. Васев е извършена артроскопия. Тогава В. за пръв път 2 разбира, че тази оперативна интервенция е била възможен път за лечение на състоянието й и не е трябвало да се предприема реално извършената първа операция - артротомия. Извършената операция на 27.09.2019г. не е била правилното лечение за нейното състояния, а грешките, извършени при извършването й са осакатили кракът на ищцата. След операцията на 27.09.2019г. В. не може да сгъва самостоятелно дясното си коляно.

От първата операция на 27.09.2019г. до сега В. имала претърпени общо девет операции (06.11.2019г., 10.12.2019г.„ 13.02.2020г., 23.06.2020г., 11.06.2020г.,17.10.2023г.) последната от която частична смяна на колянна става на дясно коляно през октомври 2023 г. След процесната първа интервенция тя се придвижва единствено с помощни средства - патерици, не работи и е инвалидизирана. Първоначално с Експертно решение на ТЕЛК 1604 от 065/10.04.2020г. е определена временна неработоспособноср от увреждане на мениска в резултат на стара травма или разкъсване. В последствие с Експертно решение № 90428 от 35/12.02.2021 г. е определена 30 % неработоспособност, а с ЕР 90178 от 13/18.01.2024г. е установена трайно намалена работоспособност с 52 %, с водеща диагноза увреждане на мениска в резултат на стара травма или разкъсване от операцията, извършена на 27.09.2019г. В. Б. е посещавала много лекари в страната и чужбина, положението й е толкова тежко, че лекарите вече не се съгласяват да извършват каквато и да е намеса поради малката възможност за възстановяване. Всичките тези години са изпълнени с болки, неудобства и невъзможност за самостоятелно обслужване.

След множеството консултации с медицински лица в сферата на ортопедията, доверителката й разбира, че методът, предприет с лечението на скъсания менискус на 27.09.2019г. не е бил съобразения с актуалната медицинска практика. Оказва се, че за предоперативното състояние на В. е имало по-консервативен метод на лечение - артроскопия - интервенция, при която коляното не се “реже”/” отваря” и продължава между 15 мин. до 1 час, с възстановителен период до 10-тина дни, с малки белези. Такава процедура не е разяснявана на ищцата, въпреки че е утвърдената за медицинските стандарти за този тип наранявания от повече от 10 години!

Извършването на артротомия е било предприето без вземането на информирано съгласие, довело е до толкова големи щети за коляното на В., че 3 никоя операция след първата не е могла да стабилизира състоянието на В., било е съпътствано с големи болки и страдания, физически и психически.

Ищцата е останала осакатена само на 37 години! От операцията насам тя не води пълноценен живот, въпреки непрестанните опити да намери помощ за състоянието си чрез операции, рехабилитации, лекарства, посещения при лекари, психолог и много други. Единствената причина да не се откаже от живота си са двете и деца и желанието й да ги види как растат. След тази първа операция до ден днешен В. Б. спи по не повече от 3-4 часа всяка вечер и то, ако има късмет след множество болкоуспокоителни. Най-далечното място, което посещава е градинката пред блока, в който живее като, за да стигне до там прави по поне 2 малки почивки.

Всички гореописани вреди ищцата претърпява след извършената на 27.09.2019 г. артротомия от д-р Стоян Петров, служител на ответното дружество. Д-р Петров не информира В. за традиционните методи на лечение и причините, поради които избира друга операция, без да обясни защо операцията, която предприема не се извършва от години в такива медицински случаи се възползва от липсата на медицински познания у ищцата и извършва по-сложна, рискова процедура от необходимата като отваря дясното коляно на В., изрязва менискусът й и други тъкани като така оставя освен голям грозен белег, така и вреди изразяващи се в невъзможност за възстановяване на състоянието й и до настоящия момент. Освен това по време на операцията д-р Петров допуска лекарска грешка при извършване на операцията, довела до невъзможност ищцата да използва коляно си.

След процесната първа операция на 27.09.2019г. доверителката и е с болезнени и ограничени движения в дясната колянна става. Същата не може да движи коляното си и да стъпва нормално и се налага да използва помощни средства. Това значително влошава качеството и на живот. Същата вече не е самостоятелна и жизнена, както преди операцията. Не може да спортува, изпитва трудност дори за разходки. Целият й живот е променен.

Операцията се е отразила и на псхическото и емоционално състояние на В.. Същата става затворена, често изпада в депресии. Не може да спи нощем от болките с крака. Преди операцията ищцата е била усмихнат и жизнен човек, постоянно е излизала с приятели, разхождала се е, пътувала е, а след операцията е тъжен и затворен човек, не иска да се вижда с приятели, трудно 4 спи нощем.

От правна страна:

Отговорността на лечебното заведение е отговорност на възложител на работа за вреди причинени другиму при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. отговорността за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.

Противоправното деяние, действие и бездействие като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е противоречието с утвърдената медицинска наука и практика методи на лечение с утвърдените стандарти за качество и достатъчност на медицинската помощ.

В правната доктрина се приема, че "лекарската грешка" е нарушение на общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила, начала и методи, проверени и потвърдени по експериментален път и натрупания професионален опит правила и норми на поведение са въздигнати в задължителни в лекарската и медицинската професия. При обсъждане на този въпрос съдът изследва две групи факти от поведението на прекия извършител - първо: какви действия са били извършени, или не са били извършени и второ: доколко тези действия са отговаряли на дължимото съобразно медицинските стандарти, включително извършването на необходимите изследвания. /Решение № 103 от 25. 07. 2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 2700/2018 г., III г. о./.

Качествена е медицинската помощ, която се оказва чрез прилагане на утвърдени методи за лечение и диагностика, съдържащи се в медицинските стандарти и Правилата за добра медицинска практика, качествената медицинска помощ е пряко свързана с основното право на здраве, а нарушаването на това право може да доведе до засягане на правото на живот и на телесна неприкосновеност на пациента. Съгласно позитивноправната уредба качеството на медицинската помощ е право на пациента (чл. 86, ал. 1, т. 3 33) и се реализирала с негово съгласие. Следователно правото на качествена медицинска помощ е признато от правния ред, а предоставянето на медицинска помощ в отклонение от установените рамки на качествената медицинска помощ дава възможност на пациента да потърси съответната санкционна защита на нарушеното му право. Посоченото субективно право корелира с юридическото задължение на всеки медицински специалист или 5 лечебно заведение да оказват качествена медицинска помощ на титуляря на правото, като при нарушаване на това задължение възникват неблагоприятни юридически последици в тежест на нарушителя.

Със своите действия/бездействия служител на дружеството - ответник е нарушило следните разпоредби от Правилата за добра медицинска практика по хирургия на лекарите - хирурзи в Република България:

Чл. 2, ал. 2, т. 9, според който лекаря хирург има задължението “да работи в партньорство с пациента, да го изслушва, да отговаря компетентно и изчерпателно на зададените въпроси и да предоставя клиничната информация в разбираем вид за пациента”.

Т. 10 на същата разпоредба е вменено задължението на лекаря - хирург “да обясни на пациента всички възможни методи и алтернативи за лечение на неговото заболяване.”

Чл. 11, ал. 1, който гласи, че “при лечение на планови пациенти, извършваните хирургични процедури трябва да съответстват на нивото на компетентност на хирурга и лечебното заведение и да отговарят на съвременните стандарти за лечение на хирургичните заболявания.”.

Чл. 12, ал. 1 - “Лекуващият хирург трябва да контролира дали пациентите получават адекватна следоперативна грижа, своевременно да нанася данните от текущия контрол на състоянието на пациента в медицинската документация и да споделя съответната информация с екипа и болния.“.