Определение № 260901 от 15.06.2021, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ІІ- 260901

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня Русева-Маркова

Елеонора Кралева при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 205 по описа за 2021 година.

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 410 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, подадена чрез пълномощник адв.Васил Ничев, против Определение № 260273/11.01.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 1642/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството-заявител по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановената по същото дело заповед № 664/06.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в частта за деловодните разноски.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване и затова не се връчвала на заявителя, като не е взето предвид, че съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта подлежи на обжалване в частта за разноските. В тази връзка се счита за неправилен и извода на БРС, че срокът за обжалване тече от датата на издаване на заповедта, което е в противоречие с нормата на чл.7, ал.2 ГПК.

Според жалбоподателя, след като е прието от БРС, че не е налице фактическа грешка при присъждане на адвокатския хонорар, то съдът съзнателно е намалил наполовина възнаграждението, което действие подлежи на обжалване по чл.413, ал.1 ГПК.

Поради това се счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.248 ГПК, като е следвало да квалифицира молбата като частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК, а оттам неправилно е приел, че срокът за подаването й тече от постановяване на заповедта. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да укаже на заповедния съд да разгледа молбата на заявителя като частна жалба срещу заповедта в частта за разноските.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът намира следното:

Производството по частно гр. дело № 1642/2020г. по описа на Райнонен съд – Бургас е образувано по повод подадено от „Теленор България“ ЕАД, чрез пълномощник адв. Шущарков, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против З.Р.Т., за сумата от 264, 64 лева – главница, дължима вследствие на неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****1 и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****3 , ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Със заявлението е поискано и присъждане на направените разноски от 25 лева – за платена държавна такса и 360 лева с ДДС – за платено адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие № 8531/14.02.2020 г., съгласно който възнаграждението от 360 лв. с ДДС е заплатено от заявителя на адвоката в брой при подписването му.

Първоинстанционният съд е уважил заявлението, като в полза на „Теленор България“ ЕАД е издал Заповед № 664/06.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е присъдил на заявителя претендираната главница от 264, 64 лева, ведно със законната лихва, както и съдебни разноски по делото в размер на 205 лв., от които – 25 лв. заплатена държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което след влизане в сила на заповедта на 23.06.2020г. е издаден изпълнителен лист на 24.06.2020 г.

За издадения изпълнителен лист заявителят не е уведомен от съда, като същият е получен от него на 29.12.2020г., видно от отбелязването на гърба на заповедта за изпълнение.

С молба с вх. №

260508/07.01.2021г., депозирана по пощата на 05.01.2021 г., подадена от адв.

Шущарков, заявителят е поискал от съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист от 03.07.2020 г., като същият се допълни за сумата от още 180 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като изпълнителният лист е издаден за 180 лева възнаграждение за адвокат, вместо претендираното със заявлението по чл. 410 ГПК възнаграждение от 360 лева.

По тази молба районният съд се е произнесъл с обжалваното определение № 260274/11.01.2021г., с което е приел, че отправеното от заявителя искане е по реда на чл. 248 ГПК – за изменение на заповедта в частта за разноските, като посочената разпоредба е приложима за случаите, в които съдът изобщо не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски или произнасяйки се, погрешно е извършил разпределянето, респ. изчислението им, но упражняването на правото да се иска изменение е обвързано със срок. В тази връзка е прието, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване и препис от същата не се връчва на заявителя, поради което по аргумент от чл. 248, ал. 1 от ГПК и т. 7 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, молбата следва да бъде депозирана в месечен срок от постановяване на съдебния акт. Преценено е, че заповедта е постановена на 06.03.2020г., а молбата е подадена на 07.01.2021г. – след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, т.е. е просрочена. Поради това, с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата на заявителя за изменение в частта за разноските на издадените по делото заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд и намира обжалваното определение за неправилно.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. В същото е посочено, че по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничена хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай (при погрешно произнасяне по разноските) заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане (липсва произнасяне по разноските), налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

С оглед така дадените разяснения от ВКС, които са задължителни за съдилищата, въззивният съд намира, че в конкретния случай БРС не е бил сезиран с молба по чл. 248 ГПК за изменение на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в частта за разноските. В случая, в издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заповедният съд се е произнесъл по искането за разноските за адвокатско възнаграждение, като е присъдил част от тях в размер на 180 лева, но липсват мотиви защо съдът е счел, че не следва да се присъдят на заявителя разноски за процесуално представителство в пълния им заявен размер от 360 лева, което пък фактически представлява отказ да се присъди този размер, а за това заявителят е следвало да бъде уведомен. Следователно, след като съдът се е произнесъл по разноските, не е налице хипотезата на искане за изменение на заповедта в частта за разноските, поради което неправилно молбата на заявителя е квалифицирана от съда по чл. 248 ГПК, тъй като този ред е приложим, когато съдът въобще не се е произнесъл по искането за разноски, като в случая, заинтересуваната страна (заявителят) разполага с изрично уредената в чл. 413, ал.1 от ГПК възможност да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските – т.7 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Заповедният съд не е съобразил задължителните указания на цитираното тълкувателно решение и не е преценил характера на отправеното до него искане. При положение, че в молбата си заявителят твърди, че в заповедта не са присъдени разноските в пълния им размер и се изразява недоволство от заповедта в тази й част, районният съд е следвало да даде указания на молителя да конкретизира искането си и да уточни какво точно претендира – дали оспорва заповедта в частта за разноските или прави искане за изменението й в тази част. В случай, че се оспорва заповедта в частта за разноските, съдът следва да администрира молбата като частна жалба по чл. 413, ал.1 от ГПК, която следва да отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид горното, настоящият съд намира, че БРС се е произнесъл по нередовна молба, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за преценка характера на отправената до него молба вх. № 260508/07.01.2021г.

(п.п. – 05.01.2021г.), за което следва да даде на заявителя посочените по-горе указания.

Мотивиран от горното,

Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 260274/11.01.2021г., постановено по частно гр. дело № 1642/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на „Теленор България“ ЕАД с вх.№ 260508/07.01.2021г., квалифицирана по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановената по същото дело Заповед за изпълнение на парично задължение № 664/06.03.2020г. по чл. 410 от ГПК, в частта за деловодните разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за извършване преценка на характера на молбата, съобразно дадените указания в настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.