Акт от 30.04.2009, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 213 град Велико Търново, 30.04.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IІІ-ти състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Е.Б. при участието на секретаря Д. Стамова, изслуша докладвано от съдия Б. Адм. д. № 38 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Същото е образувано по жалба на И.М.Г. ***, в която е посочено, че се подава срещу обективирания в писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г. отказ на главния архитект на Община Велико Търново да издаде виза за проектиране – допускане на изменение на ПУП за поземлен имот извън границите на урбанизираните територии – ПИ № *** в землището на с. Арбанаси, общ. Велико Търново. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на издадения отказ като постановен при в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. По същество излага доводи, че като собственик на посочения имот, има право да получи исканата виза, която представлява извадка от действащия ПУП и е само предпоставка за одобряване на изменението на плана. Изтъква, че споразумителният протокол за изработване на общ устройствен план на Община В. Търново, сключен между общината и дружеството – изпълнител, въвежда ограничение единствено по отношение допускане одобряването на ПУП с цел промяна на предназначението на поземлените имоти като процесния, каквото искане той не е правил. Освен това прави твърдения за нищожност на Заповед № РД 221023/ 19.06.2008 г. на кмета на Община Велико Търново, посочена като мотив за издаването на обжалвания отказ, с мотиви, че не са налице законови основания за издаването й. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на административния орган, за издаване на виза за проектиране на ЧИ на ПУП за процесния имот. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен по делото процесуален представител. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Община Велико

Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като недопустима поради липса на административен акт, засягащ правната сфера на жалбоподателя и съответно липса на интерес от обжалването. По същество навежда доводи за неоснователност на жалбата, тъй като отказът на Главния архитект на Община Велико Търново е правилен и законосъобразен. С тези съображения моли жалбата против отказа на главния архитект да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира присъждането на разноски по делото.

Като доказателства по делото са приети документи, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателя върху поземления имот, за който е поискано допускане на изменение на ПУП, проектна документация за ПУП – план за застрояване на същия, административната преписка по издаването на оспорения отказ, като и събраните по искане на жалбоподателя Решение № 1018, прието с протокол № 56 от заседание на Общински съвет – В. Търново, проведено на 13.07.2006 г., Споразумителен протокол за изработване на общ устройствен план на

Община В. Търново от 19.06.2008 г. и Заповед № РД 22-1023/ 19.06.2008 г. на кмета на Община В. Търново.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, намира за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорения отказ е започнало по подадено от И.М.Г. Заявление вх. № 94-ИИ-1784/ 22.10.2008 г. по чл. 124, ал. 3 ЗУТ - за допускане на изменение на ПУП с промяна на предназначението на земята за поземлен имот № *** в землището на с. Арбанаси. С писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г., подписано от кмета и от главния архитект на Община Велико Търново, заявителят е бил уведомен, че молбата му за издаване на виза не може да бъде удовлетворена, тъй като е налице установена със заповед на кмета на общината забрана върху допускането и одобряването на подробни устройствени планове с цел промяна предназначението на земята на територията на Община Велико Търново.

Според посоченото в писмо изх. № 339/ 19.01.2009 г. на ответника по жалбата и главния архитект на общината, отказът е бил съобщен на И.Г. на дата 28.10.2008 г., обстоятелство, удостоверено от самия него, чрез отбелязване върху подаденото заявление /л. 7 от делото/. Това твърдение на ответника по жалбата не се оспорва от жалбоподателя. Последният обаче счита, че в случая е налице предвидения в чл. 140, ал. 1 от АПК удължен срок за обжалване, тъй като в писмото, обективиращо отказа по заявлението му не е указано пред кой орган и в какъв срок същият може да бъде обжалван. И.М.Г. е подал жалба, заведена с рег. индекс 94-ИИ-2095 от 19.12.2008 г. в деловодството на Община Велико Търново.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подадената пред него жалба следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения:

Видно от съдържанието на писмо изх. № 94-ИИ-1784/ 27.10.2008 г., в същото са обективирани отказ на главния архитект на Община Велико Търново на жалбоподателя да бъде издадена виза за проектиране на частично изменение на ПУП за поземлен имот № *** и отказ на кмета на Община Велико Търново да издаде разрешение за изменение на ПУП с промяна на предназначението на земята за същия поземлен имот /каквото всъщност е било искането на жалбоподателя/. Този извод се подкрепя и от факта, че писмото обективиращо отказите е подписано от кмета и от главния архитект на общината. И двата отказа по правната си природа представляват индивидуални административни актове по смисъла съответно на чл. 21, ал. 3 и ал. 1 от АПК и чл. 214, т. 2 от ЗУТ.

Съгласно чл.

215, ал. 4 от ЗУТ, отказите да се издаде индивидуален административен акт по този закон подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщението, а когато отказът е мълчалив, този срок започва да тече от изтичане на срока, в който е следвало да се произнесе административният орган. В случая отказите са изрични, поради което срокът за обжалването им 14 дни от съобщаването им на заявителя.

Същите са били връчени на жалбоподателя на дата 28.10.2008 г. - обстоятелство, което изрично се твърди от ответника и не се оспорва от жалбоподателя, и срокът за обжалването им е изтекъл на 11.11.2008 г., присъствен ден. Жалбата е подадена чрез главния архитект на Община Велико Търново, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е заведена с рег. индекс 94-ИИ-2095 от 19.12.2008 г. на Община Велико Търново. Няма данни по делото жалбата да е подадена по пощата, в друг съд или прокуратурата, или по друг начин, приложим в производството по силата на препращащите разпоредби на чл. 213 от ЗУТ и чл. 144 от АПК. След като жалбата е подадена след изтичането на определения от закона срок за оспорване на административните актове по съдебен ред, то същата се явява просрочена. Срокът за обжалване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване, което се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество, за наличието на която съдът следи и служебно.

Съдът намира за неоснователно позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща удължаване на срока за обжалване. Съгласно чл. 213 от ЗУТ,