Решение № 2210 от 08.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. Пловдив, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20215330206643 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-007472 от 05.08.2021г., издадено от Началник група с-р „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на А. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание се представлява от адв.М..

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 11.07.2021г. около 21.10 часа в гр.Пловдив, управлява л.а.Опел Зафира с рег. номер *** лична собственост без да е сложил обезопасителен колан с който е оборудван автомобила.За така описаното нарушение на водача К. бил съставен АУАН с бл. номер 849826 от 11.07.2021г. за гореописаното нарушение, което било квалифицирано по чл.137А, ал.1 от 1

ЗДВП.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.

При служебния контрол съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.

Съдът следва да отбележи, че не кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, а именно:АУАН, оправомощителна Заповед, справка за нарушител, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.М.-актосъставител.Това е така тъй като актосъставителя заяви, че не помни абсолютно нищо и фактически показанията му се явяват липса на такива по същество.В подкрепа на обратната теза са показанията на св.В.Б.., пътувала в автомобила на К..Свидетелката ясно си спомни целия случай и заяви, че г-н К. през цялото време е бил в колан, като го е свалил след като са били спрени за проверка и К. вече не е управлявал автомобила.Б. заяви, че недоумява защо изобщо бил съставен АУАН на жалбоподателя.Няма причина съдът да не кредитира ясните показания на свидетеля Б., която няма роднинска или друга близка връзка с г-н К., с който в случая са пътували към работното им място.Практически същото в вписал и жалб.К. при съставяне на АУАН в графата възражение.Двете изявления на жалбоподателя материализирани в правото му на вписване на възражение, както и показанията на св.Б. преценени в съвкупност оборват доказателствената сила на АУАН и поради липсата на каквито и да е показания от страна на актосъставителя съдът дава вяра на тезата на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение.

Именно поради последното съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. според съда на жалбоподателя се следват направените в хода на производството разноски за защитник.В случая видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 300лв. за възнаграждение на защитника, което е и минимума в наредбата, който към датата на сключване на договора за правна помощ е 300лв.

Предвид това съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-007472 от 05.08.2021г., издадено от Началник група с-р „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на А. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А. Д. К. с ЕГН 2

********** от гр.Пловдив сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски за защитник.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3