Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 01.08.2024, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 94/2023
Вид
Решение № 64
Подписан
01.08.2024
В сила
08.01.2025
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. К., 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от С. М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200094 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на С. Б. С., ЕГН **********,чрез адвокат А. А., против Наказателно постановление № 23-0286-000099 от 09.03.2023 г., издадено от Началник РУ на МВР К., с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени съответно административни наказания: „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при полицейската проверка е представил необходимите документи, а при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол е съобщил, че не пие поради хронични здравословни проблеми. Твърди, че е бил отведен в РУ с белезници и е никой не му е обяснил защо е задържан, както че никой не му е представил документи и не го е попитал дали иска да бъде изпробван и не му е дал талон за да отиде до поликлиниката и да даде кръв за изследване. Твърди, че не са му върнати и документите и никой не му е връчил АУАН, облепен със стикери, които са описани в него.

Твърди, че е получил само АУАН на другия ден.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представлява се от адвокат А., който поддържа жалбата и изтъква удостоверяване на отказ със свидетел по акта, наличие на поправки, неиздаване на акта и талона веднага след установяване на нарушението, както и липса на доказателства за извършеното нарушение.

Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР К., редовно уведомена, не изпраща представител, като с писмено изявление иска оставяне на жалбата без уважение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения 14-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 21.03.2023 г. /видно от разписката за това върху НП, представено от въззиваемата страна копие, докато жалбата е заведена в деловодство на съда на 31.03.2023 г., тоест в цитиранията по-горе срок.

По същество е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са посочени разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и санкционните разпоредби, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 882805/, съставен срещу жалбоподателя на ****** г., за това, че на същата дата около 20.50 часа в гр. К. управлява по ул. М.В. в посока от ул. О. към ул. П.В. л.а. „Ф.Г.“ с рег. № *******, като при проверка в района на кръстовище с ул. Л. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 фабр.№ ARDM-0178

В АУАН извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – Отказва проверка с техн. средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателственен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологически проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта.

По напълно идентичен начин нарушението е описано и квалифицирано в обжалваното НП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд са разпитани като свидетели лицата Б. Б. и В. У., съответно актосъставител и свидетел при съставяне на АУАН и установяване на нарушението, а така също са приобщени относимите писмени доказателства.

Без съществени противоречия съдът приема за установено, че на ****** г. свидетелите Б. Б. и В. У. са изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред в гр. К., като автопатрул, при са спрели за проверка движещ се пред тях автомобил „Ф.Г.“ с рег. № *******, след извършен от този автомобил ляв завой от ул. О. в посока към ул. П.В..

Сигнализирането за проверка е било осъществено със светлинен и звуков сигнал на служебния автомобил с отличителни знаци, в който са се пътували свидетелите Б. и У..

Жалбоподателят е управлявал автомобила посочения автомобил „Ф.Г.“, като сее подчинил на подадените сигнали, като при проверката е представил документи за управление и за управляваното ПС. На мястото на спиране жалбоподателят ебил поканен от св. Б. да бъде изпробван за употреба на алкохол, при което жалбоподателя еу отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7510.

2

След този отказ, направен пред св. У. жалбоподателя е бил отведен в РУ К., където са съставени АУАН с цитирания по-горе номер, талон за изследване № 0177878 от дата ****** г., както и заповед за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС.

Жалбоподателя е отказал да получи препис от съставените документи – АУАН, талон за изследване и ЗПАМ, като това е удостоверено от св. У., който е и свидетел по АУАН при установяване на нарушението.

Преписи от АУАН и ЗПАМ са получени от жалбоподателя на 28.02.2023 г.

Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от показанията на свидетелите Б. Б. и В. У., както и от приобщените писмени доказателства – АУАН, НП, талон за изследване, ЗПАМ. Липсват противоречия при установяване на посочените факти, като съдът отчита за несъществено изложеното от св. У., че жалбоподателя е получил посочените документи, съставени във вечерните часове на ****** г., предвид субективните възприятия с възможните отклонения в спомените, както и предвид факта, че самият жалбоподател посочва, че е получил документите на следващия ден от лице отговарящо за дейността на служба КАТ, докато съставяне и представяне на документите, в това число и удостоверяването на отказ да бъдат получени е отразено при съставянето им на ****** г. Не са налице никакви основания да се игнорират установените от цитираните документи обстоятелства – отказа на жалбоподателя да получи екземпляри от документите, както и изричното отбелязване от негова страна за получаване на документите на 28.02.2023 г. .

След преценка на описаните факти съдът намира, че от страна на жалбоподателя е извършено описаното в АУАН и НП нарушение, свързано с отказа за изпробване с техническо средство.

Без съмнение се установиха основните съставомерни обстоятелства, а именно управление на МПС от страна на жалбоподателя, което определя качеството му „водач на МПС“, като без съмнение при проверката на ****** г. е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Макар, че според чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналозиq не се предвижда съставяне на талон при отказ да бъде изпробван водача с техническо средство /а само при наличие на алкохол над 0.5, установено с техн. средство/, съставянето на такъв талон е необходимо за да бъде от водача избран някой от следващите способи за проверка, а именно доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, но при отказ да бъде направен избор и да връчен този талон няма опция за провеждане на някое от останалите видове изследване, поради което няма ограничаване на права, след като с отказа да получи и подпише талона жалбоподателя е отказал да направи избор, съответно да претендира, че е ограничено това му право.

Талон за изследване се издава дори и да няма съставен АУАН по смисъла на чл. 3, ал.

2 и предвид предвидената в чл. 4, ал. 3 от наредбата необходимост от издаване на такъв при откарване на лица в медицинско заведение и невъзможност на място да бъде осъществено 3 изследване.

В случая е налице отказ да бъде получен талона за изследване, което е удостоверено от един свидетел по реда на чл. 6, ал. 9 от наредбата, а отказа да бъде получен и подписан представлява и отказ да бъде направен избор за един от останалите варианти за изследване, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не му е издаден и предаден талон за изследване. Без обсъждане следва да се остави твърдяната от жалбоподателя причина за отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, след като няма доказателства /а и твърдения/ за състояние, в което не може да бъде изследван по този начин, а така също употребата на медикаменти са част от обстоятелствата, които следва да бъдат съобщени при медицинското освидетелстване в болничното заведение. Лишено от логика е обясненията в жалбата, че на поканата да бъде изпробван за употреба на алкохол жалбоподателя е отговорил, че не пие защото е болен и има хронично високо кръвно налягане, като съдът не може да установи причинна връзка между тези изявления на жалбоподателя по повод поканата да бъде изпробван за употреба на алкохол.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за задържането му, след като няма данни, както и твърдения за извършено от негова страна престъпление, а отвеждането му в РУ не представлява задържане по смисъла на НПК или ЗМВР.

Факта, че документите са съставени в управлението, а не на място съдът намира, че не представлява съществено нарушение, след като с това не са ограничени права или възможности за жалбоподателя да се ползва от правата си по ЗАНН.

Няма съмнение, че е налице отказ за получаване и на съставения АУАН, като не представлява нарушение на правилата удостоверяването на този отказ от св. У., който е и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, тъй като няма изисквания в закона за това кое лице може да удостовери този отказ, а и съдебната практика еднозначно определя, че свидетеля по АУАН може да бъде и служебно лице, както и да бъде само един.

Неоснователно е оплакването за наличие на поправки, след като няма направени такива, които да променят обстоятелства по издадения талон за изследване, а така също е видно, че представения талон не е първи екземпляр, а изготвянето му на химизирана хартия показва, че тази поправка е извършена при съставяне върху първия екземпляр и няма дописване или последваща поправка.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, отразени в жалбата и в с.з.

От формална страна съдът не констатира в хода на административно-наказателната процедура по ангажиране отговорността на С. Б. С. да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. Съдът не споделя твърдението на упълномощения представител за непосочване на доказателства, след като обстоятелствата, свързани с управлението на автомобила от жалбоподателя са установени пряко от свидетелите Б. и У., отразен са в достатъчна пълнота в съставения АУАН и останалите документи, и макар и само от св. У. са посочени и в съдебно заседание при 4 разпитът им.

Според съда от страна на жалбоподателя е осъществено нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след като без съмнение от обективна страна на ****** г. като водач на посоченото моторно превозно средство е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, а така също е отказал и да даде кръв за лабораторно изследване. От субективна страна нарушението е извършено умишлено - със съзнание и представи за отделните обективни признаци – управление на МПС и отказ да бъде изпробван с техническо средство, както и да даде кръв за изследване, поради което съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Еднозначно определения размер на това административно наказание в закона прави безпредметно обсъждането за съответствието му с смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства.

Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ: