Решение № 1516 от 12.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. Русе, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И. като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520103956 по описа за 2024 година

В. И. И. и И. А. И. заявяват, че на 06.01.2000г. придобили в режим на СИО следния недвижим имот: пасище в местността „"Я."“ с площ 0.958 кв.м., пета категория, парцел №13 от масив 180, съставляващо имот №180013 по плана за земеразделяне на село Н., община Русе, при граници и съседи: имот №000400, имот №180012, имот №000402, имот №180014 – сделка, обективирана в нотариален акт №15, том І, рег.№72, дело №3/06.01.2000г. по описа на нотариус с рег.№221.

Поддържат, че от м.януари 2000г. до настоящия момент владеят имота без прекъсване и през тези 24 години никой не е претендирал да притежава и упражнява право на собственост върху него.

Узнали, че Т. В. Т., в качеството си на наследник на В.Т.ов В. (продавач по договор за продажба на недвижим имот от 06.01.2000г.), подписала договор за доброволна делба на земеделски земи, вписан в Служба по вписвания – Русе с вх.рег.№9379/17.07.2014г., акт 7, том 9. Впоследствие Т. Т. продала на М. М. В. процесния имот (нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №183, том ІІ, рег.№4061, н.д.№176/05.09.2017г. по описа на нотариус с рег.№220).

Твърдят, че нито един от двамата ответници никога не е владял спорния имот.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по силата на договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №15, том І, рег.№72, дело №3/06.01.2000г. по описа на нотариус с рег.№221, В. И. И. и И. А. И. са собственици, при условията на СИО на следния недвижим имот: пасише в местността „"Я."“ с площ 0.958 кв.м., пета категория, парцел №13 от масив 180, съставляващо имот №180013 по плана за 1 земеразделяне на село Н., община Русе, при граници и съседи: имот №000400, имот №180012, имот №000402, имот №180014.

Претендират разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК Т. В. Т. и М. М. В. – ответници по иска са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат доводи досежно допустимостта и основателността на претенцията.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

С договор, обективиран в нотариален акт нотариален акт №15, том І, рег.№72, дело №3/06.01.2000г. по описа на нотариус с рег.№221, В.Т. В. продал на В. И. И., собствения си недвижим имот – пасище в местността „"Я."“ с площ 0.958 кв.м., пета категория, парцел №13 от масив 180, съставляващо имот №180013 по плана за земеразделяне на село Н., община Русе, при граници и съседи: имот №000400, имот №180012, имот №000402, имот №180014.

На 17.07.2014г. М.И. В. и Т. В. Т. сключили Договор за доброволна делба на земеделски земи, съгласно който първата ответница придобила собствеността върху спорния недвижим имот.

През м.септември 2017г. Т. Т. продала на М. М. В. процесния имот (нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №183, том ІІ, рег.№4061, н.д.№176/05.09.2017г. по описа на нотариус с рег.№220).

Приложени са скица и данъчна оценка на имота.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искова по чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК.

Ответната страна не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава иска така, както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

Страните изрично заявяват, че нямат взаимни претенции за разноски по делото, поради което съдът не следва да присъди такива.

Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че по силата на договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №15, том І, рег.№72, дело №3/06.01.2000г. по описа на нотариус с рег.№221, В. И. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН **********, двамата с адрес: село Н., община Русе, ул.“Б.“№......са собственици, при условията на СИО на следния недвижим 2 имот: пасище в местността „"Я."“ с площ 0.958 кв.м., пета категория, парцел №13 от масив 180, съставляващо имот №180013 по плана за земеразделяне на село Н., община Русе, при граници и съседи: имот №000400, имот №180012, имот №000402, имот №180014.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3