Решение № 17 от 09.02.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Свищов, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20244150100768 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗЗД, и по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „А“ ЕООД, твърди, че предявили претенцията си по реда на заповедното производство, като им било указано да предявят иск за установяване на вземането си по ч.гр.д. № 340/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов. Твърди се, че на 03.09.2020 година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 448807 със „С“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски в по 7,79 лева, както и 34 вноски по 33,59 лева в срок до 20.05.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Посочва се, че бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49,56 %. Позовава се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който Кът предоставял или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, 1 разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и Кът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а К е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Счита, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 448807 на 03.09.2020 г. по безспорен начин се установявал сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Заявява, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Навежда твърдение, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 01.04.2022 г. „С“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. **. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от която сочи че е приложена към исковата молба.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес.

Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Ако се приемело, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения, от него имейл адрес не е извършено надлежно, прави искане да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1390,44 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 157,64 лв. за периода от 03.09.2020 г. до 20.05.2021 г., законна лихва за забава върху 2 главницата в размер на 232,80 лв. за период от 20.05.2021 г. до 05.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебно заседание излага съображения за основателност на предявените искове.

Ответникът Н. Т. Т., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПКадв. М. К., в който взема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като неустойката е3 следвало да бъде включена като компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което липсата и нарушавало нормата на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. Твърди, че ответникът не бил уведомен за извършената цесия на задължението към „С“ООД в полза на ищеца . Посочва, че в представеното уведомление дори не бил направен опит да се посочи, че изхожда от цедента.

Следвало да бъде съобразено, че било технически невъзможно това уведомление да е връчено на ответника преди подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК, поради което се налагал извода, че е налице липса на валидно уведомяване на длъжника за цесията, което да е станало преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Позовава се, че съобщението за цесия връчено на особен представител не пораждало действие спрямо ответницата.

Ответникът не бил уведомен за настъпилото правоприемство поради което искът от цесионера спрямо ответника бил изцяло неоснователен. Оспорва дължимостта на претендираните главница ,договорна лихва и законна лихва.

В хода на устните състезания особеният представител на ответницата поддържа отговора на исковата молба и направените в него възражения, допълнително посочва, че уведомлението за цесия било подписано с електронен подпис няколко месеца след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не ставала ясно от приложените доказателства дали въобще процесния договор е бил част от цесията, тъй като представеното приложение било на различни страници, без нотариална заверка на преписа, на различни страници и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

3

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 340/2024 г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „А“ ЕООД, ЕИК * е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. Т. Т. - ответник по настоящото дело, за дължими суми по Договор за потребителски кредит № 448807. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 177/ 23.05.2024 г. в полза на ищеца за заплащане от Н. Т. Т. на сумата 1 000 лева /хиляда лева/главница; 157,64 лева договорна лихва за периода от 03.09.2020 г. до 20.05.2021г.; 232,80 лева - лихва за забава за периода от 20.05.2021г. до 05.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 15.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата 27,80 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 80,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от 25.09.2024 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за изпълнение.

Представен е по делото договор за паричен заем № 448807 към искане № 0426464 от 03.09.2020г. сключен между „С“ ООД и ответника, по силата на който заемодателя се е задължил да предостави на кредитополучателя Н. Т. Т. потребителски кредит в размер на 1 000 лева, при ГПР 49,56 %, брой вноски 37, фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %, дата на първо плащане – 10.09.2020г.., при обща сума за плащане 1165,43 лева. Отразено е, че кредита е обезпечен с поръчител/банкова гаранция. Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора, кредитополучателят се съгласил, че с полагането на подписа си по договора удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 1000 лева съгласно параметрите на договора.

В чл. 7 от договора страните постигнали съгласие, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва /основен лихвен процент на БНБ плюс десет пункта/ за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на 4 просрочието до неговото пълно погасяване. В чл. 8 от договора е уговорено, че заемателят с подписването на договора декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3 дневен срок от сключването или представеното обезпечение на отговаря на условията, посочени в чл. 9 ал. 2 т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, дължи заемателя неустойка в размер на 869.57 лева, с начин на разсрочено плащане , подробно посочени в приложението към договора. В Приложение 1 към договора – погасителен план са посочени броя и размера на погасителните вноски , както и неустойката и вноската заедно с неустойката. Договорът и погасителния план носят подпис за заемател.

С Искане за сключване на договор за паричен заем № 0426464 от 03.09.2020г. ответникът заявил желание за отпускане на кредит в размер на 1000 лева, дължим на 37 вноски, което искане носи подпис на заемоискател.

Приложени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от К С ООД , в които са описание основните характеристики на кредита, разходите по кредита, условията по договора за кредит.

В приложените Общи условия по договор за заем , в сила от 04.02.2019г.. , са уредени права и задължения на страните, годишен процент на разходите, обезпечение, предсрочна изискуемост, прекратяване на договора за заем, санкции, застраховката, и разрешаването на спорове.

Приложен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022г., сключен между „С“ ООД и А ЕООД, както и уведомление за цесия с което А ЕООД уведомява ответника, че вземанията произтичащи от договор за кредит № 448807/03.09.2020 г., ведно с начислените лихви, такси и разноски са прехвърлени в полза на А ЕООД. В извлечение от Приложение 1 представено от ищеца фигурира вземане от ответника, но не е посочен размер на вземането, същевременно не става ясно по категоричен начин дали това приложение е към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022г. с оглед подписите на отделна страница за цесионер и цедент.

Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза , изготвена от вещото лице Д., определения в чл. 1 ал. 5 от процесния договор ГПР в размер на 49,56 не включва дължимата неустойка в размер на 869,57 лева по чл. 8 във връзка с неизпълнение на чл. 6 и при включване на 5 дължимата неустойка в размер на 869,57 лева по чл. 8 във връзка с неизпълнение на чл. 6 от процесния договор, размер на ГПР е 150,72 %.. В съдебно заседание вещото лице заяви, че неустойката е включена в погасителния план при изчисления на погасителните вноски още при подписване на договора, като 1000 лева е главницата, общата сума е 1165 лева с включване на неустойка от 869.57 лева, задължението ставало 2035 ,00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да докаже валидно облигационно отношение с ответника, параметрите на този договор, включително крайния падеж на договора, приложимите общи условия, изпадането в забава на длъжника цедиране на вземането, както и уведомяване на ответника за това.

Установи се по безспорен начин сключения договор за паричен заем № 448807към искане № 0426464 от 03.09.2020г., параметрите на договора, правата и задълженията на страните по него, като договорът има подпис за заемател, а в погасителен план към договора са посочени размера и падежа на погасителните вноски.