Решение № 447 от 01.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова - Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002101022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Ц. Б. Г., чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу решение № 5425 от 07.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1825/2024 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 15436 от 25.09.2023 г. по гр.д. № 33172/2022 г. на Софийския районен съд, в обжалваната му част, е уважен предявеният от А. С. К., В. С. М., С. Е. Т., С. П.

С., С. П. С., А. П. К., В. Д. С., Ц. И. П.-И., В. Б. Б., Б. Б. Б., И. Б. И., Ц. Н. С., Б.

Ц. Д., Н. Ц. С., В. Л. П., М. В. П., В. С. Й., Р. С. Н., Й. Л. С. и В. Г. Г. срещу Ц.

Б. Г., Г. Б. М., В. Б. С. и Д. Е. И., иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот : ПИ с идентификатор ***, [населено място] - СО, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: [населено място], СО - Н.

И., местност „М.“; с площ от 1122 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: ***; при 1 съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***, заедно с всички подобрения в имота, в това число: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 25.00 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която съгласно заключение на съдебно-техническата експертиза се състои от една стая и баня, преустроена от монтиран бивш фургон и към настоящия момент с метална носеща конструкция, ограждащи стени от зидария с „Итонг“ и с двускатен, дървен покрив, покрит с вълнообразна ламарина ; лятна кухня, пристроена към жилищната сграда, със застроена площ от 14.35 кв.м., състояща се от едно помещение, изградено със стени от гипскартон, отвън с обшивка от дървен сачак и с видим дървен покрив по таван; складово помещение, със застроена площ от 8.50 кв.м., построено до лятната кухня с тухлени стени и с дървен покрив, покрит с ламарина ; гараж със застроена площ от 21.20 кв.м., с тухлени стени по три страни, а по четвъртата стена долепен до масивната ограда, изградена по североизточната граница на поземления имот, с метална покривна конструкция и покрит с ламарина, между съделители и при квоти: 21/756 ид.ч. за А. С. К.; 21/756 ид.ч. за В. С. М.; 42/756 ид.ч. за С. Е. Т.; 42/756 ид.ч за Д. Е.

И.; 21/756 ид.ч. за С. П. С.; 21/756 ид.ч. за С. П. С.; 21/756 ид.ч. за А. П. К.;

63/756 ид.ч. за В. Д. С.; 9/756 ид.ч. за Ц. И. П. - И.; 11/756 ид.ч. за В. Б. Б.;

11/756 ид.ч. за Б. Б. Б.; 11/756 ид.ч. за И. Б. И.; 14/756 ид.ч. за Ц. Н. С.; 14/756 ид.ч. за Б. Ц. Д.; 14/756 ид.ч. за Н. Ц. С.; 45/756 ид.ч. за В. Л. П.; 24/756 ид.ч. за М. В. П.; 63/756 ид.ч. за В. С. Й.; 63/756 ид.ч. за Р. С. Н.; 42/756 ид.ч. за Ц. Б. Г.;

42/756 ид.ч. за Г. Б. М.; 42/756 ид.ч. за В. Б. С.; 72/756 ид.ч. за В. Г. Г.; 27/756 ид.ч. за Й. Л. С., както и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за право на собственост върху идеална част от недвижим имот, придобит по давност №73 том I, рег. № 605, нотар.дело № 45/2021г., от 30.06.2021г., издаден от Светлана Миленкова - нотариус с рег. № 50 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - СРС, с който Ц. Б. Г. е призната за собственик на основание давностно владение на 17/18 ид.ч. от описания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде отхвърлена със законните последици.

2

Ответниците по касационната жалба В. Б. С. и Г. Б. М., чрез процесуалния представител адвокат Б. Х., са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който изразяват становище за основателност на касационната жалба и молят същата да бъде уважена.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 1210 от 07.07.1999г. на Поземлена комисия Нови Искър, община Столична, на наследниците на Г. М. М., починал на 21.05.1972г., жител на [населено място], по преписка № 12093 от 19.09.1991г., е възстановено правото на собственост върху имоти по плана за земеразделяне в землището на [населено място], включително нива от 1.123 дка, осма категория, местност М., имот № *** по плана за земеразделяне, а страните по делото са негови наследници по закон.

Посочено е, че пред първата инстанция, Ц. Г. е представила строителни книжа като конструктивно становище и разрешение за монтиране, са издадени през месец ноември 2004г. и касаят монтиране на фургон в поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на [населено място], собственост на наследниците на Г. М. М., с възложител Ц. Б. Г..В имота се монтира стандартен строителен фургон, без колела, предназначен за канцелария, без да са правени допълнителни промени, като монтирането на фургона става върху предварително изпълнена хоризонтална площадка, с цокъл на около 50 см. над нивото на околния терен.Площадката се изпълнява от бетонова настилка.В заключение в становището е посочено, че монтираният временно строителен фургон представлява безопасна конструкция и може да бъде ползван по предназначението си, според нуждите на собствениците.Според удостоверение от СО район „Нови Искър” общинската служба е посочила, че разрешението за монтаж на фургон в процесния имот е било съобщено по реда на чл. 17 от ЗАП /отм./, като в районната администрация нямало данни за обжалването му.От 2 броя писма от ЕРР Запад и от договор за присъединяване на обекти към електроразределителната мрежа от 2005г., удостоверение за ел. мощност, договор за продажба на електрическа енергия, констативен протокол, е установено, че имотът е бил електроснабден по молба на Ц. Г..

От събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетеля Г. Т., която е съседка на процесния имот, е установено, че през 2004 г. Ц. Б. Г. започнала да ползва един от възстановените имоти, а именно: нива, находяща се в [населено място], местността „М.”, [улица]. Първоначално Ц. Г.

3 изчистила мястото от храсти и трънаци и поставила фургон върху предварително изпълнена площадка.Прекарала зимата на това място.На следващата година оградила стените на фургона с итонг, а отвътре с изолация.Оградила и мястото с дървени колци и бодлива тел. Първоначално в имота имало обществена тоалетна, която се ползвала от шофьорите на автобусите.След няколко години през 2010г. Ц. Г. започнала да строи стабилна ограда, като строежът на оградата продължил около 3 години.Започнала да облагородява имота, като засаждала овошки и зеленчуци.Когато построила новата ограда, махната обществената тоалетна, която се намирала в имота.Ц.

Г. сложила и табела с името си на дворната врата.До преди 4-5 години, имотът бил посещаван и от В. Й., която ходила на кафе при Ц. Г. заедно с майка си.След това свидетелката не я виждала да идва в имота.Снахата на Г. Т. веднъж й казала, че видяла В. Й. и тя й казала, че Ц. искала да вземе имота, но това щяло да стане през трупа й.

Свидетелят П. П. е заявил, че през 2006г. се е запознал с Ц. Г., като на следващата година закупил съседно място, което граничило с това, в което живеела Ц..Когато започнал да живее в селото, видял, че в мястото, където живеела Ц. Г., имало „малка къщичка”, към която Ц. впоследствие направила пристройки - кухня и склад.Установил, че към него момент в мястото имало ток и вода, както и че, когато свидетелят прокарал канал през 2007-2008г., който да обслужва неговия имот и цялата улица, Ц. Г. платила на свидетеля 3500 лева, за да може да се включи и тя в канала.Когато свидетелят си направил ограда /дувар/, Ц. Г. поискала разрешение да построи и гараж до дувара.Гаражът бил построен през 2012г.

Свидетелят Д. С., живущ в [населено място], заявил, че на място се е поставил фургона от страна на Ц. Г. Ограждането на имота първоначално било с бодлива тел, а впоследствие с по-стабилна ограда, на която поставила табела с името си, пристроил се фургона и се изградил гараж.През 2005-2006г. С. започнал да коси тревата в дворното място, където живеела Ц..Около 20122013г., докато косял, при него дошла В. Й., която го попитала какво прави там, а след като й отговорил, че Ц. го помолила да окоси тревата, В. заявила, че Ц. не е собственик и че няма да оставят така нещата. Г. Т. П. П. Д. С.

Свидетелят В. Г., която е дъщеря на ищцата В. С., заявила, че около 2000 година Ц. Г. поискала да вземе писмено разрешение от всички съсобственици дали може да ползва имота, тъй като нямало къде да живее.Когато отишла да 4 иска разрешение от В. С., свидетелката В. Г. прочела това, което било написано в документа, който Ц. Г. дала на В. С., за да подпише, и за който казала, че е съгласие Ц. да живее в имота.Тогава В. Г. установила, че пишело друго, а именно - майка й - В. С. да прехвърли дела си на Ц. Г..В. Г. видяла, че има такива писма и до другите съсобственици, но не ги е чела.След като свидетелката казала на Ц., че това, което пише в документа, е различно от това, което казва, Ц. Г. заявила, че се е объркала.Преди няколко години /5-7 години/ роднините разбрали, че Ц. Г. си е извадила нотариален акт за този имот, като това мотивирало роднините да се съберат поради незаконното строителство.

От приетата пред първата инстанция СТЕ, е установено, че процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по одобрената КККР на [населено място], находящ се в [населено място], с площ от 1 122 кв.м., заедно с всички подобрения /преместваеми обекти/, прикрепени трайно към терена, в това число сграда с идентификатор ***, на един етаж със застроена площ от 25кв.м. и сграда на един етаж със застроена площ 9.00кв.м. Актуалното състояние на имота и подобренията върху него е: жилищната сграда е със застроена площ от 25.00 кв.м. и се състои от една стая и баня. Същата е преустроена от монтиран бивш фургон и към настоящия момент е с метална носеща конструкция, ограждащи стени от зидария с „Итонг“ и с двускатен, дървен покрив, покрит с вълнообразна ламарина.Отвън сградата е санирана, шпаклована с мрежа и боядисана.В стаята - балатум върху бетонна настилка по под и тапети върху обшивка от гипскартон по стените.В банята - ПВЦ плочки по под и латекс върху обшивка от гипскартон по стени, с топлоизолационни плоскости по тавана.В банята е монтирана еднокоритна, кухненска мивка алпака с отцедник.Дограмата по прозорците и вратите е алуминиева. Светлата височина на стаята е 2.40 м., а на банята – 1.85 м. Към деня на огледа, жилищната сграда била в добро състояние. Пристроената към жилищната сграда лятна кухня била с вход от двора и се състояла от едно помещение, изградено със стени от гипсокартон, отвън с обшивка от дървен сачак. Помещението било с циментова замазка по под и с латекс по стените, с видим дървен покрив по таван, който е покрит с ламарина. В помещението била монтирана чугунена, кухненска мивка, с поставен стар, бял фаянс около нея. Дограмата по прозорците била стара, двукатна дървена, а вратата била талашитена.Съгласно направените на място измервания, лятната кухня била 5 със застроена площ от 14.35 кв.м.Светлата й височина била 2.20 м.

Складовото помещение, построено до лятната кухня било с тухлени стени и с дървен покрив, покрит с ламарина.Същото било с балатум върху циментова замазка по под и с мазилка по стените, с видим дървен покрив по тавана.

Помещението било с един дървен прозорец и с врата от листова ламарина, на метална рамка.Складовото помещение било със застроена площ от 8.50 кв.м. и със светла височина 2.20м.Гаражът бил с трапецовидна форма в план, с тухлени стени по три страни, а по четвъртата стена бил долепен до масивната ограда, изградена по североизточната граница на поземления имот.Гаражът бил с метална покривна конструкция и покрит с ЛТ ламарина. Подът бил на циментова замазка, стените били измазани, монтирана била двукрила, метална, гаражна врата. Светлата височина на гаража била 2.40 м., а застроената му площ, съгласно направените на място измервания, била от 21.20 кв.м. Вещото лице дало заключение, че нанесената в одобрената КККР на София сграда с идентификатор *** към деня на огледа не съществувала в процесния поземлен имот. Установено е, че постройките са трайно прикрепени към земята.