Решение № 25 от 05.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Враца, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Ц. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500006 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (след извършена служебна справка в ТР се констатира, че след подаване на жалбата фирмата е променена на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, подадена чрез юрисконсулт В. Л., против Решение № 634/08.10.2025 г. по гр.д.

№ 1999/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, че ищцата Б. П. Ц. - Т., не дължи на дружеството-жалбоподател сума в размер на 7 651.43 лева по издадения по ч.гр.д.№ 2730/2011г. от Районен съд — Враца Изпълнителен лист от 31.08.2011г., в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (първоначален кредитор), представляваща главница и акцесорни задължения (лихви) и разноски поради погасяване на правото на принудително изпълнение на същите, и са й присъдени деловодни разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв. и за внесена държавна такса в размер от 306.06 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и е постановено в противоречие с посочена практика на ВКС, според която давността за процесното вземане е започнала да тече от датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – 26.06.2015 г. Твърди се, че след тази дата по изп.д.№ 69/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й., впоследствие получило № 4767/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., а по-късно преобразувано под № 257/2021 г. по описа на ЧСИ М.Н., са предприемани множество изпълнителни действия, всяко от които е годно да прекъсне давностния срок.

1

Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че вземанията по изпълнителния лист от 31.08.2011 г. са се погасили по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е постъпило доброволно плащане от страна на длъжника от 18.11.2016 г. Твърди се, че давността по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е прекъсната от образуване на изп.д.№ 69/2012 г. по описа на ЧСИ Й. и не е взето предвид, че на 18.01.2017 г. по сметка на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е постъпила сума от 3 004,64 лв. в резултат от извършеното разпределение на постъпилата сума в размер на 3 500 лв. по изпълнителното дело; че на 07.04.2017 г. е входирана молба за спиране на публичната продан от същото дружество; че на 16.08.2017 г. е входирана молба с искане за извършване на справки НОИ и налагане на запори.

Посочва се също, че дружеството е присъединен взискател и по изп.д.

№ 389/2010 г. по описа на ЧСИ Й. (прието за продължаване от ЧСИ Н. под № 669/2024 г.), по което след присъединяването от 10.02.2016 г. са извършени множество изпълнителни действия и са депозирани молби от взискателя за извършването на такива в периода от 27.06.2016 г. до 11.03.2021 г. Изразява се становище, че молбите на първоначалния взискател изцяло ползват и присъединения взискател, като в подкрепа на същото се излагат подробни правни аргументи и се извършва позоваване на практика на съдилища в страната.

На следващо място в жалбата се посочва, че взискателят е бил възпрепятстван да удовлетвори интереса си поради наличието на независещо от него обстоятелство, а именно – открита на основание чл.31 ЗЧСИ процедура по реализиране на дисциплинарна отговорност срещу ЧСИ В.Й., която е породила обективни пречки за извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело. Във връзка с това възражение се излагат подробни фактически доводи относно периода на провеждане на процедурата, довела до загубата на правоспособност на ЧСИ Й. и преместването на служебния му архив, както и правни аргументи относно отражението й върху погасителната давност. Прави се искане за обявяване на служебно известни факти във връзка с провеждането на тази процедура, които са релевантни за настоящия спор и не се нуждаят от доказване. При изложените съображения се извършва обобщение, че в периода от 15.05.2019 г. до 03.07.2020 г. е било налице основание производството да бъде спряно на основание чл.432, ал.1, т.7 ГПК, тъй като не е имало изпълнителен орган, към който взискателят би могъл да отправи искания за извършване на изпълнителни действия по независещи от волята му и от процесуалната му активност причини.

Освен това в жалбата се извършва позоваване и на спиране на давностните срокове по силата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), като се посочва, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат период от 68 дни.

Твърди се, че след официалното прехвърляне на архива на ЧСИ Й. към ЧСИ Ц. Н., по изп.д.№ 69/2010 г. по описа на ЧСИ Й. (изп.д.№ 4767/20230 г. по описа на ЧСИ Н.), на 20.01.2021 г. взискателят е депозирал молба с искане за справка БНБ и налагане на запори, а на 10.06.2021 г. са изходирани запорни 2 съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ ЕАД. Излагат се аргументи, че искането на кредитора за прилагането на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали от страна на ЧСИ са предприети действия по реализирането му, като в тази насока се извършва и позоваване на съдебна практика.

Най-сетне в жалбата се излагат и подробни аргументи, подкрепени с практика на ВКС, в подкрепа на поддържано становище, че перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност и извършването на нови изпълнителни действия след перемпцията е допустимо, докато съществува подлежащо на изпълнение право, и такива действия са валидни и годни да прекъснат давността. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право.

В обобщение се посочва, че след като погасителната давност е започнала да тече след постановяването на ТР № 2/26.06.2016 г., а след това по делото са предприемани прекъсващи погасителната давност действия, както и е образувано ново изпълнително дело през 2021 г., то визираният в чл.117, ал.2 ГПК срок не е изтекъл към момента на образуване на исковото производство пред РС-Враца.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Постъпил е отговор от адв.С. И., като пълномощник на ищцата Б. Ц., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

На първо място се навеждат доводи, че посочените в жалбата действия от 18.01.2017 г., 07.04.2017 г. и 16.08.2017 г. не представляват изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което правилно не са били взети предвид от районния съд. Изтъква се, че няма данни в кориците на изпълнителното дело да се съдържа молба от 16.08.2017 г., но дори и такава действително да е налице, то давност отново ще е изтекла към датата на образуване на новото изпълнително дело.

Въззиваемата намира за неоснователно и възражението, че отнемането на правата на съдебния изпълнител ЧСИ В. Й. е довело до невъзможност взискателят да поиска извършване на изпълнителни действия в периода 15.05.2019 г.-03.07.2020 г. Изтъква, че е налице дълъг период на дезинтересираност на взискателя от пролетта на 2017 г., когато е отменена насрочената публична продан на имущество, нейна собственост, в рамките на който не е било поискано извършването на никакви изпълнителни действия.

През този период не е налице спиране на давността, тъй като не е налице нарочен акт, както напр. Решението на НС от 13.03.2020 г., с което нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. се спира течението на давността за всички видове задължения. Посочва се, че отнемането на правата на един съдебен изпълнител не следва да бъде във вреда на длъжника и да 3 носи за него неблагоприятни последици.

На следващо място се сочи, че е недоказан факта, че жалбоподателят е присъединен взискател по изп.д.№ 389/2020 г. по описа на ЧСИ В.Й., прието за продължаване от ЧСИ Н. под № 669/2024 г., по което са предприети изпълнителни действия. Посочва се, че такива доказателства не са налични по прекратеното изп.д.№ 1272/2024 г. и ищцата не е била уведомявана за извършено прехвърляне на изпълнителния лист при друг съдебен изпълнител.

Също така се сочи, че липсват и доказателства за извършено на 08.01.2021 г. разпределение на сума в размер от 250,00 лв. по сметка на „Кредит Инкасо Инвместмънтс БГ“ ЕАД от ЧСИ Н.. Излагат се аргументи, че ако тези изпълнителни действия са били извършени, то не би имало основание ЧСИ М.Н. да го прекрати и впоследствие да образува изп.д.№ 257/2025 г.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на атакувания съдебен акт, въззивният съд обсъди събраните пред двете инстанции доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,при което приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е приложено копие от изпълнителен лист, издаден на 31.08.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 1863/20.06.2011 г. по ч.гр.дело № 2730/2011г. по описа на РС-Враца, от който е видно, че ищцата Б.

П. Ц., ЕГН **********, е осъдена да заплати на кредитора "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606, сумата от 3 831,59 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски заем от 07.11.2007 г., заедно със законната лихва от 10.06.2008 г. до изплащане на вземането; сумата от 2 193,29 лв. – възнаградителна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 10.10.2010 г.; сумата 1 378,48 лв. – мораторна лихва за периода от 10.06.2008 г. до 19.05.2011 г.; разноски в размер на 148,07 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

На 09.01.2012 г. въз основа на подадена молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, към която е приложен посочения изпълнителен лист, е образувано изп.д.№ 69/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721, с район на действие ОС-Враца. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

В изпълнение на възложените му правомощия ЧСИ е извършил справки, при които е констатирал, че Б. П. Ц. работи по трудов договор, при което на 13.05.2012 г. е изпратил запорно съобщение до работодателя, с което е наложил запор върху вземането й за трудово възнаграждение.

През 2015 г. ЧСИ Й. е извършил нови справки и след като е констатирал, че Б. П. Ц. работи по друг трудов договор, на 15.01.2015 г. е изпратил запорно съобщение до новия работодател, с което е наложил запор 4 върху вземането й за трудово възнаграждение. Видно от извършеното отбелязване на гърба на изпълнителния лист и от приложеното извлечение от банкова сметка на ЧСИ Й., вследствие на наложения запор на 12.03.2015 г. е постъпила сума в размер на 60,00 лв.