Решение № 140 от 25.06.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Враца, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Н. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500065 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4083/10.09.2024 г. на С. С. С., подадена чрез пълномощника му адв.Р. С., против Решение № 172/22.08.2024 г. по гр.д.№ 973/2022 г. по описа на РС-Мездра, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против И. С. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и процесуални нарушения, както и че е необосновано.

Навеждат се доводи, че не са преценени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, а са обсъдени единствено доводите и доказателствата на ответницата. Въззивникът изтъква, че районният съд не е обсъдил направеното от него оспорване по реда на чл.193 ГПК и не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност.

Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че незнанието на закона е оправдание. Твърди се, че ответницата не само, че е съзнавала, че сключва непозволен от закона договор, но и че при това сключване е извършено престъпление, тъй като вместо С. се е подписала съпругата му В., което прави договора подправен документ. Ето защо въззивникът счита, че ответницата не е добросъвестен владелец и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Намира, че и тя и привлечените трети лицапомагачи са били наясно с недействителността на сключената помежду им сделка, тъй като имотът е бил общински, а на ползвателите не е учредявано прано на строеж, но са счели, че заверката на подписите им от съдия по 1 вписванията може да валидира един непозволен от закона договор за продажба. Прави възражение за нищожност, както поради липса на предписаната от закона форма, така и поради липса на съгласие, тъй като С.

И., сочен като продавач в договора, не е присъствал при подписването на договора, а вместо него подпис е положила съпругата му В., което е потвърдено и от двамата.

Според изложеното в жалбата, ответницата е съзнавала, че не е законен собственик на имота, но не се е отзовала на отправената й покана от третите лице-помагачи да узаконят съществуващото положение; не е манифестирала право на собственост, въпреки че е знаела, че имотът е обявен за продажба, и не е потърсила от съда защита на право на собственост. Според въззивника, извършването на подобрения не е своене, тъй като такива могат да се извършват и от ползвателя.

В жалбата се поддържа, че в полза на ответницата не е изтекла 10годишна придобивна давност, като в подкрепа на това становище се излагат фактически и правни доводи. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че обявяването на имота за продан от предходния собственик Х. Т., опита на ищеца да влезе във владение на имота и жалбата му до РП-Враца са действия, които не представляват противопоставяне и неупражняване на правото на собственост спрямо ответницата.

Въззивникът счита, че твърденията на третите лица-помагачи, че са имали намерение да прехвърлят земята на праводателя на ищеца, но не и сградата, не отговарят на истината, тъй като са заявили пред Община Мездра придобиване на съсобственост върху сграда и земя на основание § 4а, ал.1 ЗСПЗЗ. Намира, че ако не са притежавали сградата, това би било невъзможно.

Позовава се и на съставения Констативен нотариален акт № 91, том 1, рег.№ 500 от 26.02.2014 г. на нотариус Х. А., в който също са включени земя и сграда.

В жалбата се изразява становище за неоснователност и на иска за подобрения. Навеждат се доводи, че преди 25 години са извършени незаконни преустройства, пристроявания и построяване на гараж, като последният не е нанесен в кадастралната карта, тъй като е незаконно строителство.

Въззивникът счита, че предвид изхабяването и липсата на възможност за узаконяване, въззиваемата следва да премахне т.нар. подобрения. Изтъква също, че не са представени доказателства за реалното извършване на т.нар. подобрения, както и че оценяването им по днешни цени е икономически и житейски неоправдано.

Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважен предявения осъдителен иск за собственост.

Постъпил е отговор вх.№ 4827/28.10.2024 г. от адв.М. Г., като пълномощник на ответницата И. С. Б., в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Въззиваемата счита, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил правилно доказателствата по делото и се е съобразил със задължителната практика на ВКС. Излага аргументи, че изложените във въззивната жалба оплаквания се базират на факти и обстоятелства, които не са били наведени пред първата инстанция и поради това не са били предмет на обсъждане. Изтъква, че не е допустимо пред въззивния съд да се твърдят факти и обстоятелства и да се правят искания, които не са нововъзникнали и 2 новооткрити, както и да се сочат нови доказателства. Посочва, че по искане на ищеца не е било откривано производство за оспорване по реда на чл.193 ГПК.

Според изложеното в отговора, от страна на ищеца не са оборени доказаните факти, че ответницата е във владение на имота от 1995 г., което е било непрекъснато, явно, трайно и несмущавано, не е било отнемано и в качеството си на собственик тя е извършвала подобрения в имота изцяло за своя сметка. Навеждат се доводи, че от обясненията на третите лица-помагачи се установява, че са продали имота през 1995 г. на ответницата, а през 2014 г. след проведена процедура по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, имотът им е бил предоставен, като след получаването на документа за собственост са провели разговор с ответницата с намерение да й продадат земята, но тъй като тя е отказала са се разпоредили с имота чрез сделка с трето лице. Посочва се, че тези обяснения съдържат признание на неизгодни факти, поради което следва да се приеме, че са истински, т.е. че действително е извършена покупко-продажба с договор от 1995 г., по силата на която ответницата е придобила собственост върху имота в пълен обем. Излагат се съображения, че последващите действия чрез разпореждане с имота в полза на други лица не са произвели вещнотранслативен ефект.

В отговора се излагат теоретични доводи, подкрепени с позоваване на практика на ВКС, относно придобиването на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, както и относно основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове.

Прави се искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените разноски.

Не са постъпили отговори на въззивната жалба от третите лица помагачи – С. С. И., Н. С. С. и С. С. С..

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на С. С. С. против В. И. И.а.

В хода на съдебното производство, съдът на основание чл.228, ал.3 ГПК е заменил първоначалната ответница В. И. И.а с нова ответница И. С. Б..

В депозираната искова молба против новоконституираната ответница се твърди, че ищецът е придобил право на собственост върху описания недвижим имот с Нотариален акт № 146, т.І, рег.№ 1017, дело № 101 от 21.03.2022 г. на нотариус Х. А., с район на действие РС-Мездра, като е закупил същия от лицето Х. Б. Т.. Посочва се, че след продажбата ищецът е поискал да влезе във владение на имота, но се е оказало, че там се е настанила ответницата И. Б. и отказва да го напусне. Ищецът сочи, че е подал жалба в полицията, но това не е дало резултат, тъй като е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. С така изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван имот № 501.70 по плана на новообразуваните имоти м м."***", в землището на с.***, общ.Мездра, ЕКАТТЕ ***, одобрен със Заповед № 71/06.12.2010 г. на 3 областния управител на Област Враца, целия с площ от 512 кв.м., вид територия – селско стопанство, извън границите на урбанизираната територия на с.***, общ.Мездра, начин на трайно ползване: параграф 4, категория на имота: VІ, ведно с находящата се в имота двуетажна жилищна сграда с № 501.70.1, със застроена площ 33 кв.м., при граници и съседи по скица: имот № 501.69 – параграф 4 на наследници на Е. Г. К., имот № 501.68 – параграф 4, стопанисвано от общината; имот № 501.157 – път ІV клас на Община Мездра; имот № 501.165 – път ІV клас на Община Мездра; имот № 501.71 – параграф 4 на П. И. Д., и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху същия имот.

От ответницата И. С. Б. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че през 1995 г. е сключила Договор с нотариална заверка на подписите рег.№ 2089/27.12.1995 г., по силата на който е закупила недвижим имот – дворно място, засадено с овощни дървета и застроената в него вилна сграда с площ от 28 кв.м., за сумата 20 000 лв., от продавача С. С. И.. Посочва, че от този момент е заживяла в имота, заедно със съпруга си И. Х. Б., и до настоящия момент не го е напускала. Изтъква, че в клаузите на договора е било посочено, че сделката е окончателна и страните нямат право на отказване и изменение. Твърди, че тя и съпругът й са имали този имот за свой дом и са извършили множество подобрения в същия.

Посочва, че са открили партида в МДТ при Община Мездра и са заплащали данъци и такса смет. Сочи също, че са владели имота явно и несъмнено като собственици, като това владение е продължило от страна на съпруга й до неговата смърт, а от нейна страна – продължава и до настоящия момент. При така изложените твърдения прави възражение за придобиване на дворното място и постройките в същото въз основа на давностно владение, продължаващо от 27.12.1995 г. досега. Ето защо прави искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и за присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба се прави и възражение за извършени подобрения в имота, които са описани подробно по вид, обем и период на извършване. Посочва се, че пазарната стойност на подобренията възлиза на 50 000 лв. и в условията на евентуалност, в случай, че предявеният иск бъде уважен, се прави възражение за задържане на имота до заплащане посочената стойност на подобренията, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.219 ГПК районният съд е уважил молбата на ответницата И. С. Б. за привличане на трети лица-помагачи и е конституирал като такива С. С. И. и В. И. И.а. Последната е починала в хода на съдебното производство (след постановяване на първоинстанционното решение) и на основание чл.227 ГПК на нейно място са конституирани законните й наследници С. С. И., Н. С. С. и С. С. С..

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е специализирана съдебно-техническа експертиза.

Във въззивното производство е изслушана повторна съдебнотехническа експертиза.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа 4 страна следното:

Ищецът С. С. С. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с Нотариален акт № 116, т.І, рег.№ 1017, дело № 101/2022 г. на нотариус Х. А., с район на действие РС-Мездра, от който е видно, че е закупил от Х. Б. Т. новообразуван имот № 501.70 по плана на новообразуваните имоти в м."***", в землището на с.***, общ.Мездра, с ЕКАТТЕ ***, одобрен със Заповед № 71/06.12.2020 г. на областния управител на Област Враца, целия с площ от 512 кв.м., вид територия – селско стопанство, извън границите на урбанизираната територия на с.***, общ.Мездра, начин на трайно ползване: параграф 4, категория на имота: VІ, ведно с находящата се в имота двуетажна жилищна сграда с № 501.70.1, със застроена площ 33 кв.м., при граници и съседи по скица: имот № 501.69 – параграф 4 на наследници на Е. Г. К., имот № 501.68 – параграф 4, стопанисвано от общината; имот № 501.157 – път ІV клас на Община Мездра; имот № 501.165 – път ІV клас на Община Мездра; имот № 501.71 – параграф 4 на П. И. Д..