Решение № 349 от 26.10.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр. Сливен, 26.10.2023 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при секретаря Николинка

Йорданова и прокурор Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Жекова адм. дело № 307/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 1 от

Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл.

203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по искова молба от Д.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Сливен за присъждане на обезщетение в общ размер на 5 415,35 лв., от които 5 000,00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди и 415,35 (четиристотин и петнадесет 0,35) лева имуществени вреди, причинени в периода от 19.01.2023 г. до 12.05.2023 г. и претърпени вследствие отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС от органи на ответника при извършена проверка за управление на МПС след употреба на а..

Ищецът твърди, че на 19.01.2023 г. при извършена проверка с техническо средство уредът е отчел наличие на а., поради което му било отнето СУМПС, прекратена регистрацията на собственото му МПС и бил задържан от органите на МВР за 24 часа. Поради убедеността си, че не е употребил н. в., предоставил кръвна проба за изследване. Резултатът от извършената химико-токсикологична експертиза показал липса на а. тип с. и други н. в. и в края на м. май 2023 г. му били върнати СУМПС, СРМПС част II и табелите с регистрационен номер. Незаконосъобразните действия на административно ниво довели до вредоносни ограничения, о. п. и е. щ.: ч. на г. и в., ч. за н. и б. пред властимащите институции и организации, невъзможност да защити доброто си име, т., н. н. и б.. Това били интензивни и продължителни неприятни п. и е. и.. Ж. в постоянно н. как ще приключи случаят.

Заявява още, че работи на три смени в „Р. Б.“ ЕООД – Сливен, което предприятие се намира в индустриалната зона на гр. Сливен – място, до което няма обществен транспорт. Преди случая на 19.01.2023 г. пътувал с личния си автомобил, а след това – с такси или колеги, което създало значителни неудобства в придвижването до работа, а също и допълнителни разходи. Понякога закъснявал за работа, за което получавал з. от ръководството. Бил „о.“ и п. н., защото положителен резултат означавало и. на п. в з. и., а постоянните мисли в тази насока водели и до некачествено извършване на работата и предупреждения от прекия ръководител. Лишаването му от право да управлява автомобила си попречило и на възможността му да е от полза за близките си при необходимост от помощ при превоз и придружаване. Неговият 91 – г. д. Д.А.П. и ч. му Т. Д. П. живеели в съседно жилище, като единият бил със 100 % ТНР, а другият – с по – малко и постоянно трябвало да се транспортират до болнични заведения за прегледи, за закупуване на лекарства и за периода на неправомерни действия на властите му се наложило да търси други начини за справяне със ситуацията. Положителният резултат от техническото средство се о. и на л. му живот, като ж., с която е във ф. с. от 3 години, го н.. Той загубил д. й и отношенията им претърпели р., но отново з. з. след получаване на експертизата с отрицателния резултат. Счита, че предвид продължителността и интензивността на наложената неправомерна санкция обезщетение в размер на 5 000 лв. отговаря на критериите за справедливост.

Относно имуществените вреди представя касови бележки за зареждане на гориво на автомобили на приятели и ползване на таксиметрови услуги през този период с размер 415,35 лв. Моли съда да осъди ответника ОД на МВР – Сливен да му заплати претендираните суми.

В отговор на исковата молба ответникът, чрез пълномощник заявява, че исковете са недопустими, поради заявеното в същите, че се основават на незаконосъобразността на административни актове – две ЗППАМ и АУАН. Двете заповеди за прилагане на принудителна административна мярка били обжалвани по съдебен ред, а жалбите – отхвърлени. АУАН не подлежал на самостоятелно обжалване и отмяната на издадено въз основа на такъв наказателно постановление водела и до отмяна на акта. В случая административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция – при наличие на признаци за извършено престъпление и образувано досъдебно производство. С позоваване на чл. 204 ал. 1 от АПК счита, че исковата молба е недопустима поради липса на положителната процесуална предпоставка отменен като незаконосъобразен административен акт. Алтернативно моли съда да отхвърли исковата молба като недоказана и неоснователна.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***, който поддържа иска и моли съда да го уважи по основание и размер. Претендира разноски по представен списък.

В открито съдебно заседание ответникът ОД на МВР –

Сливен, редовно и своевременно призована, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Кр. Б., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли като недоказан. Не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, за да се търси обезвреда по ЗОДОВ, а действията на полицейските служители счита за законосъобразни. Счита още, че не е налице причинна връзка между твърдяните увреждания и актове на ответника или действия на негови служители, доколкото са налице данни за няколко паралелно развили се производства за този период във връзка с този случай. В писмени бележки отново заявява липса на незаконосъобразен административен акт, както и законосъобразност на действията на актосъставителя при съставяне на АУАН. Подробни съображения излага за съответствието на съставените актове с нормативните изисквания във връзка както с формата, така и с материалната компетентност, в т.ч. и обвързаната такава при наличието на изискуемите от нормативен акт предпоставки. Счита още, че в хода на съдебното производство не са доказани причинената имуществена вреда и нейния размер, като в тази насока прави анализ на представените писмени доказателства. Твърди, че не е проведено и успешно доказване на реално настъпване на неимуществени вреди, в която насока излага подробни съображения. Счита, че не е налице пряка причинна връзка между актове, действия и/или бездействия на служителя на ответника и вредоносния резултат, поради наличие на данни за образувани през процесния период три производства по повод конкретния случай – две административни и едно досъдебно. С оглед това негативното въздействие в ситуацията не надхвърляло обичайното в такива случаи и твърдяните неудобства не можело да бъдат категорично и еднозначно свързани само и единствено с издадените административни актове.

В открито съдебно заседание Окръжна прокуратура –

Сливен, чрез своя представител застъпва становище за допустимост и основателност на исковата молба. По отношение на претендираните размери счита, че с оглед ограничените времеви периоди и липсата на плътност в доказателствената съвкупност по делото, следва да бъдат преценени в редуциран вид с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД. Подчертава, че строго формални правила за логическа причинно – следствена връзка между действие и настъпил резултат не биха могли да бъдат изведени, но правото е понякога излизащо от стандартните формални граници и изисква правилата и на житейската логика и общоприетите правила на морала в обществото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2023 г. ищецът Д.А.П. управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ******** по бул. „П.

Хитов“, като около 14.35 часа бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Сливен. При извършена с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. № ARPK-0011 полицейска проверка бил отчетен положителен резултат за употреба на а.. За установеното и квалифицирано като административно нарушение по чл. 5 ал. 3 предл. второ от ЗДвП срещу П. бил съставен АУАН № АД253387/19.01.2023 г. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000047/19.01.2023 г., издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен въз основа на съставения АУАН било постановено временно отнемане на СУМПС №

********* до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000048/19.01.2023 г., издадена от същия орган и на същото фактическо основание било постановено прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № ********.

По оспорване от П. срещу двете цитирани по горе ЗППАМ били проведени съдебно – административни производства по адм.д. № 35/2023 г. и адм. д. № 33/2023 г., приключили с отхвърляне на жалбите.

Образувано било досъдебно производство вх. № 415/2023 г. по описа на РП – Сливен, по което била извършена химико – токсикологична експертиза. Заключението от същата било, че в предоставените за изследване проби кръв и урина от Д.А.П. не се установява наличие на а. тип с. и други н. в.. Досъдебното производство било прекратено с Постановление на прокурор в РП – Сливен от 09.05.2023 г., поради липса на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.

По доказателствата е приобщено заключение от извършената токсикохимична експертиза, изготвено на 28.04.2023 г. от медицински екип при ВМА – София с отрицателен резултат за наличие на н. в. в пробите кръв и урина.

Със Заповед №

8121з-1632/02.12.2021 г. Министърът на вътрешните работи определил служби за контрол по ЗДвП. Със Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен определил поименно държавните служители от структурите на „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Сливен и РУ – Сливен, Нова Загора, Твърдица и Котел за работа по ЗДвП, измежду които е и актосъставителя на процесния

АУАН.

Според данните в справка от 02.10.2023 г. на Началник Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – Сливен, Т. Д. П. притежава СУМПС № *********, издадено на 22.11.2022 г. със срок на валидност 22.11.2032 г. Същият е собственик на два леки автомобила – ВАЗ 2101 от 19.06.1996 г. и Рено 11 ГТХ от 18.05.2005 г.

Ищецът представя трудов договор, според който от 26.10.2022 г. работи по трудово правоотношение с работодател „Р. Б.“ ЕООД. Видно от Експертно решение № 1703/18.09.1991 г. и епикризи, Д.А.П., за когото не се спори, че е д. на ищеца е п. поради с. на г. к., на 19.09.2022 г. е хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Ив.

Селимински“ АД с диагноза „Ф. п. ф. д.“; на 30.11.2022 г. е хоспитализиран в „МБАЛ Хаджи Д.“ ООД с диагноза „М. и., причинен от т. на ц. а.“; на 07.04.2023 г. е приет в „МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с окончателна диагноза „I 50.0 ОХЗСН – III ФК по НИХА. I 48.0 ППМ. Състояние след ПЕКС /2018 г.). I 25.0 Т. к. б.. Z 95.5. Състояние след с.

(2016 г.). Съгласно Експертно решение № 90947/17.03.2022 г. Т. Д. П., за когото не се спори, че е ч. на ищеца, е освидетелстван от ТЕЛК с определена 70 % трайно намалена работоспособност. Според епикриза по ИЗ № 654, Т. Д. П. е хоспитализиран в МБАЛ – Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД с диагноза:

С. на б. ш., извършена е с. на л. т. с. на 30.01.2023 г. Съгласно Епикриза по ИЗ № 2575, Т. Д. П. е хоспитализиран в същото лечебно заведение на 26.05.2022 г., с извършена оперативно смяна и на д. т. с.. С ЕР на ТЕЛК № 91431/21.03.2023 г. Т. Д. П. е освидетелстван със 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ.

Ищецът представя и фискални бонове за таксиметров превоз, от които се установява, че са ползвани таксиметрови услуги на следните дати и суми: на 25.01.2023 г. в 13.41 ч. – на стойност 7,69 лв., на 09.02.2023 г. в 14.50 ч. на стойност 5,07 лв., на 11.02.2023 г. в 13.16 ч. на стойност 7,90 лв., на 09.04.2023 г. в 21.52 ч. на стойност 7,78 лв., на 13.04.2023 г. в 13.32 ч. на стойност 5,80 лв.

Представени са от ищцовата страна и фискални бонове за зареждане и покупка на горива, съставени на различни безнзиностанции и на различни дати, както следва: на 13.02.2023 г. в 06.38 ч. на стойност 24,80 лв., на 12.02.2023 г. в 14.35 лв. на стойност 26,63 лв., на 27.02.2023 г. в 19.15 ч. на стойност 10,00 лв., на 28.02.2023 г. в 22.20 ч. на стойност 19,70 лв., на 02.03.2023 г. в 18.24 ч. на стойност 120,53 лв., на 08.03.2023 г. в 09.33 ч. на стойност 89,98 лв., на стойност 19,88 лв., дата и час – не се четат, на 30.04.2023 г. в 17.08 ч. на стойност 14,39 лв., на 25.04.2023 г. в 11.23 ч. на стойност 32,70 лв. и на 27.04.2023 г. в 17.39 ч. на стойност 22,50 лв.