Решение № 823 от 07.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110202353 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д. И. К. срещу ЕФ 8506074508, на Агенция "Пътна инфраструктура", с който и е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187 а, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. ал. 6 от ЗДвП .

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че процесният ЕФ е незаконосъобразен, визира се изтекъл давностен срок на нарушението и се иска ЕФ да бъде отменен.

В с. з. въззивникът се представлява от процесуален представител, който в хода на делото по същество отново моли ЕФ да бъде отменен с аргументи, идентични с изложените в жалбата.

Представител на органа, издал НП, при редовност на призоваването, не се явява в с. з. Депозирани са писмени бележки, с които се оспорва жалбата, излагат се аргументи в подкрепа на становището за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, неприложимост на 1 нормите на чл. 34 от ЗАНН, законосъобразност на проведеното АНП и се иска присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.01.2023 г. в 07.29 часа, лек автомобил с рег. №**Н, собственост на въззивницата бил управляван в община А., по път А-5 км 6+683, в посока нарастващ километър. При управлението на автомобила, той преминал покрай функциониращо устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, като било прието за установено, че за автомобила не е заплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , според категорията на превозното средство. Превозното средство било с обща технически допустима максимална маса 1435, брой оси-2, категория ППС Евро 3..

След установяване на собственика на автомобила – възз. К. срещу нея бил издаден ЕФ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените в хода на АНП писмени доказателства, снимков материал, справка за собственик на МПС и от др. събрани по делото писмени доказателства.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП , посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

За извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в абсолютен размер от 300 лева за лицето, което управлява /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, за което е дължима, но не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

2

Безспорно пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , които зависят от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Няма спор, че при установяване на нарушението МПС е било в движение в посочения пътен участък.

Освен горното съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК , изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в Тълкувателно решение № 112 от 16.12.82 г. на ОСНК изрично се сочи, че институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване- чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, съответно наличието на специалната норма на чл. 34 от ЗАНН, не изключва прилагането в общия случай на давностния и абсолютния давностен срок по смисъла на чл. 80 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК , още повече, че след като е предвиден давностен срок и абсолютен давностен срок, след изтичане на който се погасява възможността за наказателно преследване на престъпление, не би могло да се приеме, че липсва давностен срок и абсолютен давностен срок за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института давност за погасяване на административнонаказателно преследване/ извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и предвид ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС., следва да намерят приложение съответните текстове на чл. 80 и 81 от НК, каквато е и 3 преобладаващата практика на административните съдилища, включително и на Административен съд-Варна.

Съгласно Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 2446/23 г. с изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105/2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т. е. специалният з а к о н - ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН , приложим в производствата по чл.

189 ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН и 4 давностните срокове по смисъла на НК би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Следва да се посочи, че горните мотиви не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189ж от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с изтичането на срок от 3 години от извършване на нарушението, независимо от субекта на административнонаказателната отговорност, в случай, че този давностен срок не е прекъснат или не е бил спрян по някаква причина.

Видно от доказателствата по делото, процесният ЕФ е бил издаден/ подписан/ на 18.10.2023 г., а е бил изпратен за връчване едва на 27.04.2026 г., след което е бил връчен на 18.05.2026 г., т.е. срока е бил прекъснат с действия по издаването му, а след това не е изтекъл нов три годишен срок.

Предприетите действия по връчване на издадения ЕФ, от датата на издаването на процесния ЕФ, до датата на изпращането му за връчване сочат, че не е изтекъл давностният срок по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК .

ЕФ е издаден при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си и отговаря на утвърдения със Заповед №РД-11-938/13.09.2021 г образец на ЕФ на А"ПИ". В съответствие с 5 разпоредбите на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП и установените специални правила, при нарушение, установено и заснето от електронна система по чл. 167 а ал. 3 от ЗДвП в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на А"ПИ" е издаден ЕФ. Нарушението е установено и санкционирано по специалния закон ЗДвП, което прави неприложими общите правила регламентирани в ЗАНН. Нормата на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл. 28, ал. 1 - 6 от ЗАНН не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.

Видно от изискана справка от Агенция за социално подпомагане въззивницата е подала искане за освобождаване от заплащане на винетна такса на 25.01.2023г., като същата е уважена и К. е освободена от заплащане на тази такса считано от 27.01.2023г. Предходната издадена венетната такса издадена също от Агенция за социално подпомагане е била с валидност до 21.01.2023г.

В периода от изтичане на валидността на винетната такса за предходната година до подаване на заявлението е минал срок от четири дни и още два дни до уважаване на молбата т.е. в период от шест дни автомобила е бил управляван без заплатена винетна такса. По делото не е спорно, че въззивницата е имала право да се снабди с безплатна такава и за посочения период, но не е предприела своевременно съответните мерки за това, с което е реализирал съставът на процесното деяние. Самото наличие на заболяване и признат процент НРТ не е достатъчно, за да завърши фактическия състав на получаване на безплатна винетка. Необходимо е подаване на заявление за това и развиване на съответната процедура пред оправомощените органи от АСП, за което е предвидено определен период, като тези правила са нормативно регламентирани и с оглед презумпцията за знание на правото това е било известно на въззивницата. Същата е проявила небрежност, като форма на вина, непроследявайки изтичането на предходния период, за който и е бил издаден такъв стикер, а нарушението не изисква наличието на умисъл, за да бъде налично и за извършването му да се наложи административна санкция.