Решение № 2817 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2817 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д Л. Д при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело № 20231110206767 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на А. Б. Л. против Наказателно постановление № 22-4332029122/24.01.2023 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за субективна несъставомерност. Моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2022 г., около 21:20 ч. жалбоподателят Л. управлявал лек автомобил БМВ 316 ТИ, ДК № (собственост на С. Маринов) в гр. София, по ул. , с посока на движение от ул. „“ към ул.

„“. При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР, в района на 128 СУ „ било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДП, считано от 07.09.2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: постановление на СРП; АУАН; НП; картон на водач; заповеди за компетентност; справка от ОПП-СДВР.

1

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, както и за липса на уведомяване на собственика-праводател за цитираното обстоятелство.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е доказан и фактът на управлението му (по аргумент от рапоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП). От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебна дерегистрация (т. е. до този момент той би могъл да е наясно единствено с обстоятелството, че срокът за пререгистрация е изтекъл), респективно – да е бил в състояние да уведоми ползвателя А. Л. за цитираното обстоятелство. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на изпълнителното деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г. , II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г. , XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение 2

№ 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно, вкл. и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-029122/24.01.2023 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на А. Б. Л. била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца и били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3