Решение № 119 от 08.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. Г.ЕВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. Г.ЕВ Административно наказателно дело № 20231110200441 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на К. Д. К. срещу наказателно постановление (НП) № 11-01-556 от 15.12.2022 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 256а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.

185, т. 3 ЗОП.

В жалбата твърди, че актът е съставен след изтичане на шестмесечният срок по чл. 261,ал. 1 ЗОП. Поддържа се, че деянието не може да се вмени на жалбоподателя, защото със заповед той е делегирал задължението за уведомяване на длъжностно лице, което е запознато с изпълнение на поръчката - инж. И. И., като това е било отразено в индивидуалния работен план и длъжностната характеристика на това лице. Сочи, че липсва субективната страна на нарушението, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за приключването на проекта.

Алтернативно, излага доводи за маловажност на случая. Моли НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмен вид излага доводите от жалбата, като акцентира на тези за маловажност на деянието. Добавя, че няма данни жалбоподателят да е бил уведомен за издаването на разрешението за ползване т.е. за приключването на обществената поръчка, като се позовава на показанията на св. П., че не е имало практика министърът да бъде уведомяван. Подчертава, че отговорен за извършване на 1 уведомяването е бил инж. И., позовавайки се на т. 5.6 на длъжностната му характеристика и т.2 от индивидуалния му работен план. Моли НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.

Пълномощникът на наказващия орган оспорва жалбата. В писмен вид излага подробни съображения за съставомерността на деянието и спазване на процедурата по ЗАНН.

Изразява становище, че не е нарушен срокът за съставяне на акта, тъй като нарушителят се счита за открит когато на контролните органи са станали известни всички факти по случая.

Счита за неоснователни доводите, че липсва субективната страна на деянието, тъй като в чл.

259 ЗОП, който сочи случаите, когато наказание се налага на лицето, на което е делегирано правомощие по възлагане на обществена поръчка, не е визиран чл. 256а. Оспорва доводите за маловажност на деянието. Моли НП да бъде потвърдено, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В периода 04.05.2017 г. – 12.05.2021 г. жалбоподателят бил министър на отбраната. На 05.12.2017 г. той издал решение № 128 за открИ.е на процедура: пряко договаряне за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и изпълнение на обект „1563/ГСМ – преустройство и обновяване на стационарен склад за гориво-смазочни материали /ГСМ/ във в.ф.24490 Асеновград””. На 13.02.2018 г. било издадено решение № 19, с която бил обявен класираният на първо място участник – Ф.И.Г.” ЕООД. На 19.03.2018 г. между Министерството на отбраната /възложител/, представлявано от жалбоподателя, и Ф.И.Г.” ЕООД /изпълнител/ бил сключен договор № ВИ-06-11 с предмет „Проектиране и изпълнение на обект 1563/ГСМ – преустройство и обновяване на стационарен склад за гориво-смазочни материали /ГСМ/ във в.ф.24490 Асеновград”. От страна на Министерството на отбраната /МО/ пряк отговорник за обекта бил инж. И. М. И. – главен експерт в главна дирекция „Инфраструктура на отбраната”, отдел „ИПС”. Той не бил изрично оправомощен от министъра на отбраната да изпрати за публикуване в Регистъра на обществените поръчки обявление за приключването изпълнението на договора или за предсрочното му прекратяване. Въпреки това в МО било възприето, че инж. И. следвало да стори това, тъй като съгласно т. 2 от индивидуалния му работен план за 2018г. той трябвало да изготвя решения, обявления, публични покани, документи за възлагане на обществени поръчки съгласно ЗОП.

На 10.03.2021г. приемателна комисия към Министерството на отбраната решила да приеме строеж „1563/ГСМ – преустройство и обновяване на стационарен склад за гориво-смазочни материали /ГСМ/ във в.ф. 24490 Асеновград” и на същата дата за обекта било издадено 2 разрешение за ползване № ВИ-71-82. Нямало практика министъра на отбраната да бъде уведомяван за приключването на изпълнението на договорите. До 10.04.2021 г. не било изпратено до Агенцията за обществените поръчки /АОП/ обявление за приключването изпълнението на договора за публикуването му в Регистъра на обществените поръчки.

На 21.10.2021 г. директорът на АДФИ възложил финансова инспекция на Министерството на отбраната. В хода на инспекцията, св. Т. – главен финансов инспектор, установил, че за строеж „1563/ГСМ – преустройство и обновяване на стационарен склад за гориво-смазочни материали /ГСМ/ във в.ф. 24490 Асеновград” било издадено разрешение за ползване № ВИ71-82 от 10.03.2021 г. и приел, че с това изпълнението на договора било приключило.

Установил и, че до 10.04.2021 г. не било не било изпратено за публикуване в Регистъра на обществените поръчки обявление за приключването изпълнението на договора и приел, че с това бил нарушен чл. 185, ал. т. 3 ЗОП. Счел, че отговорен за това е жалбоподателят, който, като министър на отбраната, е бил възложител на обществената поръчка. Съставил на 07.07.2022г. срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1101-556.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Т. и П., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Показанията на св. Т. съдържат информация относно извършената проверка. Те се подкрепят от наличните по делото заповеди за възлагането и изменението й, както и от писмата до Министерството на отбраната, с които е била изисквана информация и отговорите. Казаното от св. П. внесе яснота относно реда в Министерството на отбраната при сключването и изпълнението на договорите за обществени поръчки. Установи се, че не е имало практика министърът да бъде уведомяван за приключването на изпълнението на договор по обществена поръчка.

От писмо от министъра на отбраната от 09.10.2023 г., адресирано до пълномощника на жалбоподателя, е видно, че за времето от сключване на договора до изпълнението му в Министерството на отбраната не е имало изрично оправомощени лица, които да изпращат до АОП информация за публикуване в Регистъра на обществените поръчки. Също така, от писмо от министъра на отбраната рег. № 05-26-5 от 14.01.2022 г. в отговор на изисканата от АДФИ информация, се установява, че уведомлението за приключване изпълнението на договора е следвало да бъде изпратено от отговорника за обекта - инж. И., като е видно, че в 3

Министерството на отбраната се е считало, че това следва от индивидуалния му работен план и длъжностната характеристика.

В т. 2 от индивидуалния работен план на инж. И. за 2018г. е вписано, че той трябвало да изготвя решения, обявления, публични покани, документи за възлагане на обществени поръчки съгласно ЗОП.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

АУАН е съставен от лице с материална компетентност, съгласно чл. 261, ал. 1 ЗОП – главен финансов инспектор в АДФИ. Без значение е дали е било ръководител на екипа, извършил проверката. НП е издадено от компетентен административен орган - със заповед № ЗМФ674/05.08.2022 г. на министъра на финансите директорът на АДФИ е оправомощен да издава НП за нарушение по ЗОП.

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Правната квалификация отговаря на описанието.

Не е нарушен чл. 261 ЗОП. За да се приеме, че нарушителят е открит, следва да бъде установено на първо място извършването на нарушението. С писмо на министъра на отбраната рег. № 05-26-5 от 14.01.2022 г. в отговор на изисканата от АДФИ информация е посочено, че обявление за публикуване в Регистъра на приключването изпълнението на договора не е било изпратено. Т.е. може да се приеме, че към тази дата е станал известен този факт. АУАН е съставен на 07.07.2022 г. – в рамките на шест месеца от узнаването му.

По същество:

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОП строителството е обект на обществена поръчка.

Жалбоподателят, като министър на отбраната, е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗОП.

Според чл. 185, т. 3 ЗОП възложителят има задължението да изпраща за публикуване обявление по образец в срок 30 дни от приключване на договора – за изпълнение на договора или за предсрочното му прекратяване.

Санкционната разпоредба на чл. 256а ЗОП /в редакцията към момента на деянието/ предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лева за възложител, който не изпрати в срок информацията, подлежаща на публикуване в Регистъра на обществените поръчки или в "Официален вестник" на Европейския съюз.

4

С издаването на разрешение за ползване на обекта, предмет на договора по обществената поръчка на 10.03.2021 г., изпълнението на договора е било приключено. От този момент е започнал да тече срокът по чл. 185, т. 3 от закона. До изтичането му на 10.04.2021 г. не е било изпратено до АОП обявление за приключването изпълнението на договора за публикуването му в Регистъра на обществените поръчки.

С това, от обективна страна е било извършено нарушение на чл. 185, т. 3 ЗОП.

Съдът намира, че независимо, че в МО било прието, че такова обявление се изпраща от прекия отговорник за всеки обект – в случая инж. И. И., тъй като нито той, нито друго лице, са били изрично упълномощени за това, жалбоподателят, като възложител на обществената поръчка, е бил задължен да го изпрати. Поради това и той е извършил деянието от обективна страна.

В случая, жалбоподателят не е бил информиран за приключването на договора и не е знаел, че е започнал да тече срок за изпращане на обявление за приключването му, но е бил длъжен да се информира за това и е могъл да го стори, като създаде нужната организация в тази връзка. Тоест, той е извършил нарушението при форма на вина – непредпазливост /небрежност/.

Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност за маловажен случай на административно нарушение да не се налага наказание на нарушителя, като той да бъде предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В конкретния случай, съдът намира, че деянието не е маловажно, тъй като не разкрива пониска обществена опасност в сравнение с тази на типичните нарушения от този вид.

Това, че жалбоподателят не е бил уведомен за приключването на изпълнението на договора, се дължи изцяло на неговото поведение, защото не е бил създал нужната организация да бъде уведомяван за тези факти. Ето защо, неизпращането на обявлението от страна на друго лице, и то такова, на което това не е било изрично възложено, не следва да се отчита като признак за по-ниска обществена опасност. Действително, няма данни за друго нарушение от страна на жалбоподателя по реда на ЗОП, но това е било отчетено при индивидуализиране на размера на наказанието. Няма обективна причина жалбоподателят да не е могъл да предприеме нужните мерки за създаване на организация, която да гарантира изпълнението на задължението му.