Решение № 137 от 26.07.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Варна, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500234 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на „КТМ ЕКС“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. И. З. срещу определение № 821/01.03.2024г., постановено по гр.д. № 81/2024г. на ОС – Варна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск, на основание чл.130 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че основанията, на които съдът е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото са такива по съществото на спора и основателността на иска. Сочи се, че не е налице пречка в периода на владение, чието начало е установено по силата на предварителен договор, владелецът да промени анимуса си поради настъпили нови факти и обстоятелства. Независимо, че в случая упражняването на фактическата власт е установена на основание предварителен договор, то е продължило и след подписването на окончателен договор, при променено намерение. Твърди, че е налице правен интерес от предявения иск, изведен и от изрично наведените и съвпадащи твърдения в исковата молба и насрещния иск че „КТМ

ЕКС“ЕООД упражнява непрекъснато, спокойно и несмущавано владение върху процесния имот от 20.08.2014г., до сега. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

На основание чл.130 ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано, след изпращането му по подсъдност с определение от 30.11.2023г. по гр.д. № 15123/2023г. на ВРС по предявени от жалбоподателя „КТМ ЕКС“ЕООД срещу В. С.

С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул.

“Владислав Варненчик“ № 112, представляващ ателие с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ от 65,29 кв.м., ведно с 3,3248% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, с идентификатор ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

За да приеме, че така предявеният иск е недопустим първостепенният съд е посочил, че ищецът няма какво да доказва в хода на производството, тъй като не е навел твърдения за притежавано и придобито от него материално право на собственост върху имота, което да е предмет на защита, доколкото е обосновавал материалната си легитимация с изтекла в негова полза придобивна давност с оглед упражняване на петгодишно добросъвестно владение, върху имота, въз основа на предварителен договор за замяна на имот с ценни книжа, който не представлява годно правно основание по чл.70, ал.1 ЗС, като не са наведени твърдения за придобиване на имота въз основа на упражнявано недобросъвестно владение. Приел е, че липсват твърдения за позоваване на фактическо състояние или възможност да придобие права, поради което и съгласно дадените с ТР №8/2013г. указания, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

Настоящият състав намира така направения извод за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост за неправилен.

В конкретния случай фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция, вкл. и правния интерес от избраната форма на защита са, че въз основа на предварителен договор от 20.08.2014г. за замяна на имот срещу ценни книжа ищецът е получил владението върху имота, който от този момент и понастоящем владее непрекъснато и несмущавано. Твърди, че е придобил собствеността върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност, въз основа на упражнявано, от него като добросъвестен владелец владение за периода 20.08.2049г. до настоящия момент. Излага, че след вписване на исковата молба, ответницата В. С. като продавач е подписала с трето лице договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в НА № 69/14.12.2023г.Твърди, че В. С. не е била във владение на имота, но се е задължила да предаде владението в срок до 14.12.2023г. Поради неизпълнение на това задължение, купувачът се е 2 снабдил със заповед №7915/22.12.2023г. за незабавно изпълнение и предаване на вещ, издадена по ч.гр.д. № 16514/2023г. по описа на ВРС. С посочените действия ответницата цели заобикаляне на правния ред за постигане на недопустимо предварително изпълнение и затруднение на ищеца да упражнява правата си. С оглед оспорването на правото му на собственост от страна на ответницата и предвид издадената заповед за незабавно изпълнение за предаване на владението на имота, твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Изложените от частния жалбоподател твърдения в исковата молба за притежавани от него права върху процесния имот, оспорването им от ответницата чрез предприетите действия по прехвърляне на право на собственост върху същия и издадената в тази връзка заповед за незабавно изпълнение и предаване на вещ и ИЛ обуславят правния му интерес от търсената съдебна защита.

Ищецът твърди, че притежава самостоятелно право върху процесния имот, което се оспорва от ответницата. Правото на собственост е е придобил въз основа на давностно владение, установено на 20.08.2014г., продължаващо и към момента.

Действително според разясненията, съдържащи с в т.1 то ТР №8/27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. при отрицателен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е. той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В конкретния случай, ищецът твърди, че въз основана давностно владение е придобил правото на собственост върху процесния имот и отрича правата на ответницата спрямо него, което поражда самостоятелен интерес от предявяване на иск, че ответницата не е собственик. В мотивите на ТР е посочено, че правния спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. Въз основа на това е направен и извода, че всеки, който претендира, че е носител на правото, засегнато от правния спор, може да упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.

По спорния за настоящото производство въпрос относно наличието на 3 правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е формирана безпротиворечива практика, която приема, че наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от естеството на правния спор, предхождащ търсената с него защита. Предвид разрешението дадено с ТР №/82013г., доразвити в практиката на ВКС по чл.290 ГПК/ решение № 183/01.03.2017г., по гр. д. № 2011/2016г. на ІІ ГО, решение № 68/24.07.2018г. по гр.д. № 2767/2017г. на ІІ ГО, , решение №30.02.04.2019г. по гр. д. № 1188/2018г., ІІ ГО, решение №125/30.01.2018г. по гр. д. № 537/2017г. на ІІ ГО, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние и има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Съгласно формираната с решения по чл.290 ГПК практика на ВКС, при недоказване на фактите, обуславящи правния интерес на ищеца да оспорва правото на ответника, производството по отрицателния установителен иск се прекратява като недопустимо, не важи в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които включват твърдения за притежание на самото спорно право, което се отрича да е на ответника. В този случай, доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и обуславя основателността, а не недопустимостта на иска / решение №13/12.03.2016г. по гр. д. № 3637/15г., на ВКС , ІІ ГО, решение №9/10.02.2017г., по гр. д. № 6320/2015г. на ВКС, ІІ ГО.

В конкретния случай видно от изложената в исковата и допълнителната уточнителна молба, ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с твърдения, че притежава право на собственост върху имота, придобито на оригинерно основание и оспорва правата на ответницата. С оглед на това и на цитираната по-горе задължителна съдебна практика по приложението на закона настоящият състав намира, че изводите за липса на правен интерес от предявеният установителен иск са незаконосъобразни. Въпросът дали въз основа на твърдяните от ищеца факти би се установило, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос по същество на спора. Ако в производството ищецът не установи фактите, въз основа на които твърде, че е придобил спорното право, предявеният от него иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Делото следва да се върне на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 821/01.03.2024г., постановено по гр.д. № 81/2024г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5