Решение № 1151 от 20.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. с, 20.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110145526 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 126 и сл. АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба с вх. № РД-12-05-9577/26.07.2021 г. /по описа на ОСЗ – з/, подадена от Г. Н. Д. против Решение № 7825/07.07.2021 г. на ОСЗ „з“ – гр. с, в частта, с която е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния недвижим имот: нива от 1.604 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на кв. „с“, в местността (квартал) „бр“ имот № 1460 кад. л. № 705 по кадастрален план, изработен през 1950 г., заявен с пореден № 1 от заявление с вх. № С300 от 05.03.1992 г. от дс Д.а с ЕГ ********** и установен със съдебен протокол № 238 от 1946 г. Жалбоподателят твърди, че е наследник на дс Д.а. Оспорва постановения отказ като поддържа, че същият е незаконосъобразен. Счита, че актът е немотивиран. Поддържа, че с него е допуснато повторно произнасяне по отношение на имота, посочен с пореден № 1 от заявлението с вх. № С300 от 05.03.1992 г., подадено от наследодателката му дс Д.а, доколкото последният бил предмет на решение № 4587 от 04.06.1993 г. на ПК при Община „в“, гр. с, за което се твърди да е влязло в сила като необжалвано в частта, с която на дс Д.а било възстановено правото на собственост върху 3631 кв. м от имот с планоснимачен № 1460 от кадастрален лист № 705 по стария кадастрален план на гр. с. Излага твърдения, че по отношение на посочената възстановена с решение № 4587 от 04.06.1993 г. на ПК при Община „в“, гр. с част от недвижимия имот не е възниквал спор по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с трети лица. Допълва, че в Решение № 7825/07.07.2021 г. на ОСЗ „з“ – гр. с не било посочено, че се издава въз основа на предшестващо влязло в сила решение. Твърди, че липсвала надлежна индивидуализация на 1 частта от стар имот с планоснимачен № 1460 от кадастрален лист № 705 по кадастрален план от 1950 г. на гр. с, по отношение на която бил постановен обжалваният отказ, което водело до незаконосъобразност на същия в обжалваната част, респ. до нищожност. На следващо място жалбоподателят посочва, че никъде в обжалвания акт не се посочвало, че той се издавал в полза на наследниците на дс Д.а. Твърди необоснованост на отказа предвид посоченото правно основание за това, а именно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото в нито един от имотите по скицата-проект не били нанесени сгради или други строителни обекти. Моли да бъде отменена т. III от обжалвания акт или да бъде прогласена нищожността му в същата част.

Ответникът по жалбата ОСЗ „з“ – гр. с в становище с вх. № от 02.12.2021 г., оспорва подадената жалба, като твърди, че издаденият административен акт е валиден, правилен и законосъобразен, а издалият го административен орган е действал в рамките на предоставената му от закона компетентност. Поддържа, че обжалваният акт е мотивиран ясно и изчерпателно, а волята на административния орган била ясно разбираема. Оспорва твърдението, че е налице повторно произнасяне, тъй като решение № 4587/04.06.1993 г. на ПК - в, с което било възстановено правото на собственост по отношение на имота, посочен с пореден № 1 от заявлението с вх. № С300 от 05.03.1992 г. на д Д.а, е обявено за нищожно с решение от 15.05.2013 г. постановено по гр. д. № 3632/2013 г. по описа на СРС, като административната преписка била върната за ново произнасяне на ОСЗ „ок“. Допълва, че с решение от 09.07.2008 г., постановено по гр. д. № 1231/2005 г. по описа на СРС е обявено за нищожно и решение № 6376/2004 г. на ОСЗГ „ок“, с което било допълнено и изменено решение № 4587/04.06.1993 г. на ПК – в. Сочи, че процесният административен акт е подписан от комисия в законен състав, отговарящ на изискванията на чл. 60а ППЗСПЗЗ.

Поддържа, че с решението в оспорената част е отказано възстановяване на правото на собственост върху нива от 1,604 дка, т.к. попада в застроен терен, което именно е основание за отказ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Посочва, че от Удостоверение № 2632/06.01.2015 г. на Столична община - район м е видно, че имотът е застроен, налице е реализирано мероприятие и е издаден акт за общинска собственост. Посоченото удостоверение било издадено на основание Заповед №РД – 06-310/21.11.2013 г. на Кмета на СО – район м и Решение №I- 25-153/.23.09.2014 г. по адм. Д. № 49200/2013 г. на СРС , влязло в сила на 12.11.2014 г. Предвид посоченото поддържа , че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е завършило със заповед на кмета на съответния район на Столична община, с която е одобрено решението на техническата служба, определящо застроената площ на имота, като заповедта е влязла в законна сила, поради което при постановяване на решението си ОСЗ действа при условията на обвързана компетентност по въпросите за застроената площ в имотите, попадащи в урбанизирана територия. Твърди, че въпросът относно застрояването на процесния недвижим имот и определянето на свободна и застроена площ не може да бъде пререшаван в рамките на развило се пред СРС съдебно производство по обжалване на решението на ОСЗ. Моли за отхвърляне на депозираната пред съда жалба.

По допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е подадена от надлежна страна (наследник на подател на заявлението до ПК за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ – видно от удостоверение за наследници на дс Д.а, починала на 26.12.1996 г.) срещу административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който съгласно чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ подлежи на съдебно оспорване. Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 13.07.2021 г. /видно от отбелязването на самото решение л. 47 /, поради което жалбата е депозирана в срока по чл. 14, ал.3, изр. първо ЗСПЗЗ.

Предвид посоченото жалбата е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът, като съобрази събраните доказателства, намира следното:

С Решение № № 7825/07.07.2021 г. на ОСЗ „з“ – гр. с, т. I е признато правото на собственост на дс Д.а в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ 3.915 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на село с в местността бр, съставляваща имот №1460, кад. л. №705 от кадастрален план, изработен 1950 г. при граници (съседи): н-ци на исп, па, КС, река, заявен с пореден номер №1 от заявлението, установен с протокол №238/1946 г. С решението по т. II е възстановено правото на собственост на дс Д.а с ЕГН ********** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нивата от 2.311 дка, част от имот № 1460 кад. л. № 705 – имоти с проектен идентификатор *** с площ 2.018 дка, *** с площ 0,158 дка и

*** с площ 0.135 дка а с обжалваната част от решението - т. III е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на останалата част от нивата от 1.604 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на кв. „с“, в местността (квартал) „бр“, част от имот № 1460 кад. л. № 705 по кадастрален план, изработен през 1950 г., заявен с пореден № 1 от заявление с вх. № С300 от 05.03.1992 г. от дс Д.а и установен със съдебен протокол № 238 от 1946 г.

От приложения по делото препис от административна преписка, по която е поставено обжалваното решение, е видно, че същата е образувана по депозирано пред Общинска поземлена комисия при Кметство в Заявление с вх. № С-300/1381/05.03.1992 г. /141/ от дс Д.а с ЕГН **********, с което е поискано възстановяване на нива с площ 4450 кв. м. в местност бр, като документ за собственост е посочен Протокол по дело 238/1946 г. Видно от Протокол от 21.09.1946 г. на околийски съдия по ч.гр.д. №238/1946 г. /л. 142/, с който е утвърдена спогодба, съгласно която на ДСП , а по мъж НФ, се дава в дял пространство от 4450 кв.м. от нива в местността „бр“ с площ 43,8 дка при нови съседи – река, исп, па и КС в землището на с. с, С.

Видно от удостоверение за наследници с Изх. № 2342/02.12.2015 г., изд. от СО – район в, дс Д.а с ЕГН ********** е починала на 26.12.1996 г. и е оставила наследници по закон – С Н.а П. /дъщеря/ и жалбоподателя - Г. Н. Д. / син/.

Видно от Решение № 4587 от 04.06.1993 г. на Поземлената комисия при Община „в“, гр. с /л. 52/, изменено и допълнено с Решение № 6376 от 08.06.2004 г. на ОСГ – ок /л.92/ на дс Д.а било признато правото на собственост на имот - нива от 4.250 дка, представляваща имот с планоснимачен № 1460 от кадастрален лист № 705 по кадастрален план от 1950 г. на 3 гр. с, възстановено правото на собственост в реални граници върху 2.646 кв. м от имота с пл.

№ 1460 и отказано възстановяване реални граници за 1.604 дка . на осн. чл. 10б ЗСПЗЗ. По жалба на С Н.а П. и Г. Н. Д. решенията са обявени за нищожни както следва: с решение от 15.04.2013 г. на СРС , 37 състав по 3632/2013 г. е обявено за нищожно Решение № 4587 от 04.06.1993 г. на Поземлената комисия при Община „в“, а с Решение от 09.07.2008 г. по гр.д.

№ 1231/2005 на СРС, 30-ти състав е обявено за нищожно Решение № 6376 от 08.06.2004 г. на ОСГ – ок.

Със Заповед РД -06-310 от 21/11/2013 г., издадена от кмета на СО - район „м /л. 172 от делото/ е одобрено решение по заявление с вх. № УТ – 05-9400-2/01.10.2013 г. за ПИ със стар пл. № 1460 с обща площ 3965 кв. м. като свободни от застрояване площи са определени част от 2309 кв. м. от УПИ I и УПИ II от кв. 34, ж.к. „м 4, ж.г. „К“ по плана на гр. с, част с площ 20 кв.м., която попада в УПИ I, част от 33 кв. м., от която 20 кв м. в УПИ I-479, 530 и 13 кв.м. в ПИ с идентификатор ***, част с площ 73 кв. м. , от която 59 кв. м. по падат в УПИ I – 479,530 и 14 кв.м. в ПИ с идентификатор ***. Със заповедта останалите части от имота са определени като застроени част с площ 1060 кв.м., която попада в сграда, изградена в груб строеж – жилищен блок на седем етажа и прилежащите му площи и част с площ от 470 кв. м., която попада в улица по регулация и транспортен достъп, за които собствениците следва да бъдат обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

С Решение № I- 25 -153/23.09.2014 г. по адм. д. № 49200/2013 г. на СРС в сила от 12.11.2014 г. /л. 96/ е отхвърлена жалбата на С Н.а П. и Г. Н. Д. срещу Заповед РД -06-310 от 21/11/2013 г. на Кмета на СО – район м в частта , с която се одобрява решение по протокол № РД – 9304-38/12.11.2013 г. , с което се определят като застроени площи от ПИ със стар пл.

№ 1460 като неоснователна. Представен е и Протокол № РД-9304-38 от 12.11.2013 г. с решение на Комисията, назначена от Кмета на СО – район „м“, което е одобрено с посочената заповед и с което са определени застроените и незастроените части.

Издадено от Техническа служба при Столична община – район м е Удостоверение № 2632/06.01.2015 г. /л. 94/ въз основа на Заповед РД -06-310 от 21/11/2013 г. на Кмета на СО – район м и Решение № I- 25 -153/23.09.2014 г. по адм. д. № 49200/2013 г. на СРС в сила от 12.11.2014 г. С удостоверението на основание чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ е установено, че бившият имот с пл. № 1460 по КП от 1950 г. е с площ 3965 кв. м., от които свободни от застрояване съгласно приложената скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ /л. 95/ са: част с площ 2309 кв. м. , която попада в УПИ I и УПИ II от кв. 34, ж.к. „м 4, ж.г. „К“ по плана на гр. с, част с площ 20 кв.м., която попада в УПИ I, част от 33 кв. м., от която 20 кв м. в УПИ I-479, 530 и 13 кв.м. в пи с идентификатор ***, част с площ 73 кв. м. , от която 59 кв. м. по падат в УПИ I – 479,530 и 14 кв.м. в ПИ с идентификатор ***. Констатирано е, че останалите части от имота са застроени, като част с площ 1060 кв.м. попада в сграда, изградена в груб строеж – жилищен блок на седем етажа и прилежащите му площи и част с площ от 470 кв. м. попада в улица по регулация и транспортен достъп, за които собствениците следва да бъдат обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж.