Решение № 74 от 29.09.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Луковит, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Административно наказателно дело № 20234320200056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от д-р Х. В. В. срещу Наказателно постановление (НП) №********** от ***** г., издадено от директора на А.д.ф.и. (АДФИ).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и неправилност на оспореното НП. незаконосъобразност,

Счита, че посочените като нарушени норми от ЗФУКПС не попадат в обхвата на ЗДФИ.

Отделно прави оплакване, че нарушението, за което е наказан, а именно, че не приложил контролна дейност „система на двоен подпис“ при сключване на Договор №*/**** г. с „Ф. Ф.“ ЕООД, като поел задължение в общ размер на 63 686,58 лв., без договорът да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в Д.п.б. – К. (ДПБ К.), представлява малозначително деяние, което не е обществено опасно, а дори и при 1 наличието на такава, същата е незначителна поради липсата на причинена вреда. Счита, че се касае за технически пропуск, който е изолиран случай.

Обръща внимание на вътрешните правила за предварителен финансов контрол от 1.06.2015 г., раздел Пети, които предвиждат предварителен контрол от финансовия контрольор – гл. счетоводител М.Х., която е удостоверила извършването на такъв чрез подписването на контролен лист, като счита, че именно нейна е отговорността за пропуска, тъй като е нарушила произтичащите от длъжностната й характеристика задължения, но не й е потърсена дисциплинарна отговорност поради изтичане на давностните срокове, предвидени в Кодекса на труда.

На следващо място се позовава на правомощието си като директор да разпределя разходите, одобрени за текуща издръжка, по пера, като се позовава на чл. 22, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. По тези съображения иска отмяна на атакуваното НП, като претендира и разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Ц. Ц., който поддържа жалбата с оплакванията в нея. Доразвива тезата си, че в случая се касае за технически пропуск. Изтъква и разбирането си, че отговорността за допускането му е на г. с., който не е изпълнил задълженията си, произтичащи от вътрешните правила на болницата и от длъжностната му характеристика.

Наказващият орган – директора на АДФИ, се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата. Излага съображения за това, че дейността по ЗФУКПС попада в приложното поле на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, доколкото в чл. 1 от същия е формулирано изрично, че в обхвата на закона е осъществяването на финансово управление и контрол в организации от публичния сектор, а съгласно чл. 6, ал. 1 – ръководителите на тези организации са длъжни да ги управляват законосъобразно. Възразява срещу аргументите за извършен предварителен контрол, след като нарушението е за липсата на „двоен подпис“, което е друга контролна дейност, наред с предварителния контрол. Позовава се на чл. 9, ал. 2 ЗФУКПС, който постановява, че делегираното на правомощия на други лица не освобождава ръководителя от отговорност. Едновременно с това счита, че търсенето на 2 дисциплинарна отговорност от главния счетоводител е без значение за търсенето на административнонаказетлна отговорност от директора. Относно оплакванията за маловажност на случая противопоставя аргументи, че това не е изолиран случай, а системата на двоен подпис не е приложена във всички договори, което е било установено в констативния протокол. Въз основа на тези констатации за липсата на двоен подпис били издадени общо 4 наказателни постановления, едно от които процесното. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и недължимост на платената държавна такса от 15 лв., като заявява насрещна претенция за юрисконсултско възнаграждение, съобразено с размерите по чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:

По фактите

Жалбоподателят Х. В. заема длъжността „д.“ на Д.п.б. – К. по силата на срочен трудов договор от ****** г., сключен с министъра на здравеопазването до провеждане на конкурс.

На **.**.2022 г. директорът на АДФИ възложил на св. Е. Н. Х. да извърши финансова инспекция в Д. п.б. – К., съобразена с годишния финансов план за 2022 г.

В хода на финансовата инспекция били констатирани редица нарушения и пропуски на изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), представени в обобщен вид, както следва:

1. при отдаването под наем на помещения (апартаменти) като ведомствени жилища – липса на ефективен предварителен контрол от с. на б.; разходите за електроенергия и вода в периода от ***** до ***** г. не са предявявани и не са заплащани от наемателите. Поради липсата на измервателни уреди на всяко от жилищата не са предприети действия по реда на глава трета на ЗДФИ.

2. При извършването на разходи за пране на бельо и дрехи на пациентите през **** г. – не е извършван предварителен контрол от с. на б.; услугите по пране не са възложени по реда на Закона за обществените поръчки 3

(чл. 187 – 195), въпреки достигане на стойностния праг за това (не са съставяни АУАН поради изтичане на давностните срокове за това);

3. при извършване на разходи за стоматологични дейности – дисциплинарни нарушения от г. с. на вменените му задължения с част пета от вътрешните правила за предварителен финансов контрол, в сила от 01.06.2015 г.

4. при извършването на разходи за строително монтажни работи – строителните дейности не са възложени по реда на Закона за обществените поръчки, въпреки достигане на стойностния праг по чл.

20, ал. 3, т. 1 ЗОП – за 2018 г. са поети финансови задължения за 99 100,80 лв. без ДДС, а за 2019 – 68 624,51 лв. (не са съставяни АУАН поради изтичане на давностните срокове за това); при сключването на два от договорите с обща стойност 65 899,20 лв. (с „К. ГПП“ ЕООД – М.

„С. Д.БГ“ЕООД – С.) не е документиран осъществен предварителен контрол за законосъобразност (не са съставяни АУАН поради изтичане на давностните срокове за това); при сключването на редица договори на обща стойност 132 400,42 лв. не било спазено изискването да е осъществен предварителен контрол чрез попълване на контролен лист от с., за което срещу д. (жалбоподателя) били съставени 11 броя АУАН; сключени са 10 броя договори с 8 изпълнителни на СМР на обща стойност 246 921,89 лв., като изпълнителите не са били вписани в Централния професионален регистър на строителя; част от контролните листи са съставени от г.с. без съответните документи, сочещи на законосъобразност на плащанията, да са били налични; не са констатирани условията за предявяване на неустойки от страна на ДПБ към изпълнителите при наличието на забава в изпълнението на СМР; при насрещни проверки е установено, че изпълнителите на СМР нямат нает персонал за извършване на дейностите или не са отчитали такива приходи пред НАП; при сключването на договорите не са били съобразени цените от Националния справочник за цените в строителството, въпреки заявеното такова съответствие;

5. при доставките на л. въз основа на договори, сключени след проведена обществена поръчка – при поемането на задължения по четири договора на обща стойност 211 732,45 лв. не е приложена системата за двоен подпис – не били подписани от г.с., за което срещу д. били съставени 4 четири АУАН, един от които процесния АУАН №********* г.

Процесният АУАН е съставен от държавния финансов инспектор Е. Х. срещу д-р Х. В. В. за това, че на ***** г. в ДПБ К., в качеството си на д. на същата б. и ръководител на организация в публичния сектор по смисъл ана чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС не приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на Договор №*от същата дата с „Ф.Ф.“ ЕООД, с който е поето задължение за заплащане на доставени от изпълнителя л.продукти, без същият да е подписан от лицето, отговорно за с. з. в ДПБ К., с което е нарушен чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС.

В срока за възражение срещу акта д-р Х. В. е депозирал такова до директора на АДФИ, в което е изложил, че при поискване договорът е представен на финансовия инспектор именно от с. М.Х., която съхранява всички договори след тяхното подписване; обръща внимание на това, че по този договор са направени верни счетоводни записвания; не отрича липсата на подпис в договора, но изяснява, че това се дължи на дистанционното му подписване, като изтъква, че няма нарушения нито в самата обществена поръчка, нито при отчитане на разхода, а се касае само за технически пропуск, от който не са причинени вреди за болницата, съответно налагането на глоба за това нарушение не би било съответна санкция. Затова моли извършеното нарушение да бъде счетено за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на нарушението е издадено оспореното Наказателно постановление от *****., с което директорът на АДФИ, споделяйки фактическите и правните изводи на актосъставителя, е наложил на д-р Х. В. глоба в размер на 200,00 лв. на основание чл. 32, ал. 1, т.

1, вр. чл. 35, ал. 1 ЗДФИ. В мотивите на наказателното постановление е обсъдено направеното възражение от жалбоподателя, както и всички смекчаващи отговорността му обстоятелства – осъщественият преди сключване на процесния договор предварителен контрол от г. с. и финансов контрольор, удостоверен с контролен лист, както и това, че нарушението е извършено за първи път. С това е мотивирано налагането на глоба в минималния законов размер.

По доказателствата

Жалбоподателят не оспорва фактите, описани в акта и в наказателното 5 постановление, като същите се установяват еднопосочно и от всички писмени доказателства – Договорът от ****г., обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите – актосъставителя Е. Х. и г. с. на б. М.Х.

Цялостната финансова организация и дисциплина в ДПБ К. се установява от Доклада с №***** от ***** г., неоспорен в срока по чл. 17, ал. 2 ЗДФИ.

По правото

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът служебно провери и установи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в административната фаза. Актосъставителят и наказващият орган са действали в рамките на тяхната компетентност, както в рамките на времевите ограничения, поставени от чл. 34 ЗАНН. Съдът отчете, че процесното нарушение е извършено на **** г., а е установено едва на **** г. (след повече от три години), но прие, че не е нарушен давностния срок за административното му преследване, съобразявайки специалния по-дълъг срок за това – 5 години, установен с чл. 34, ал. 3 ЗАНН, който изключва обичайните по-кратки давностни срокове по ал. 1.

От материално-правна гледна точка

Жалбоподателят е обвинен и наказан за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Тази норма предвижда, че контролните дейности (уредени в в ал.

1) трябва да включват най-малко (наред с другото) и система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания.

Нормата е ясна и вменява задължение на ръководителя на организация по чл. 2 (в които се включват и организациите от публичния сектор, каквато е ДПБ К. като второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на МЗ) и на г. с. (с оглед вътрешната организация в ДПБ) заедно да съблюдават за законосъобразността на всяко задължение/плащане, което да удостоверяват писмено с подпис.

Това задължение не е изпълнено от едно от задължените лица – г. с., при поемането на задължения по силата на процесния Договор №2, сключен от името на ръководителя на бюджетната организация (д. на ДПБ), без да е 6 положен подпис от името на с..