Решение № 79 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20243100900302 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище гр.София, чрез пълн. юрк.В.Й. срещу К. И. К., с настоящ адрес гр.Варна, искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ за установяване вземанията на ищеца от ответника в качеството на кредитополучател, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2017г., както следва: 47095,58 лева - главница, ведно със законна лихва за периода от 23.05.2018 г. до изплащане на вземането; 2386.74 лева - договорна лихва за периода от 05.01.2018 г. до 23.05.2018 г.; 18.91 лв. лихвена надбавка за забава от 06.02.2018г.13.05.2018г.; 120 лв. дължима такса изисуемост; 992.42 лв. разноски за държавна такса; 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете поради ненастъпила предсрочна изискуемост, са предявени осъдителни искове за сумите, представляващи вноски с настъпил падеж, по Договор за кредит за текущо потребление 07.03.2017г., сключен между К. И. К., ЕГН: ********** /в качеството на кредитополучател/ и „Банка ДСК" ЕАД / в качеството му на кредитор/.

Твърди се в исковата молба, че на 07.03.2017г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и К. И. К., ЕГН: **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Предоставен бил кредит в размер на 50.000 лв., като съгласно чл. 9 годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 7.35. Съгласно уговорения погасителен план срокът за издължаване бил уговорен за 120 месеца, считано до 07.03.2027г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 5-то число на месеца. Твърди се, че изискуемосттта на кредита е настъпила на 23.05.2018г., както и че в чл.8 била договорена лихва в размер на 6,25 годишно, формирана от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.326.

Съгласно т. 18.2 от Общите условия страните уговорили, че при забава на плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.

Поради неплащане на повече от 4 броя погасителни вноски по кредита, на основание т. 18.2 от Общите условия „Банка ДСК" ЕАД обявила всички вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2017г. между „Банка ДСК " ЕАД, като кредитор, и К. И. К., като кредитополучател за предсрочно изискуеми. Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл.417, т.2 ГПК, въз основа на което било 1 образувано ч.гр.д. 7730/2018 г. по описа на Районен съд- Варна, ГО, 49 състав, и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по които било образувано изпълнително изпълнително дело № 722/2018 г. по описа на Х.В.Г., рег. № 892 и район на действие ОС Варна.

Сочи се, че след заповедното производство, на 15.09.2022г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „ОТП Факторинг" ЕАД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като цесионер/, по силата на който били прехвърлени необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение №1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица, вкл. и вземанията на „ОТП Факторинг" ЕАД към К. И. К. /цедирани на „ОТП Факторинг" ЕАД с договор за цесия, сключен между „ОТП Факторинг" ЕАД и „Банка ДСК" ЕАД/, предмет на настоящото производство. Твърди се, че с оглед на настъпилото частно правоприемство на 15.09.2022г. между „ОТП Факторинг" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, кредитор по процесното вземане се явява „ЕОС Матрикс" ЕООД. Излага се, че към исковата молба е приложено уведомление за цесия, което да послужи за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия в настоящото исково производство.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, на 17.09.2018г. е депозирано от длъжника К. И.

К. възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, обективирано в жалба с правно основание чл.414, 419 и 410 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът е указал на „Банка ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. С изложеното ищецът в качеството си на цесионер обосновава правния си интерес в законоустановения срок да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът К. И. К., чрез адв.М. И., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че длъжникът не е редовно уведомен за първата цесия между „ОТП Факторинг" ЕАД и „Банка ДСК" ЕАД, поради което договорът не е породил действие и съответно настоящият ищец, последващ цесионер, не се легитимира като правоприемник. Твърди се също изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания от датата на издаване на изп.лист на 30.05.2018г. до 30.05.2023г., като през този период ответникът не е бил редовно уведомяван от ЧСИ за задължението, нито е получил уведомление за цесиите.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№7730/2018г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София, заявление срещу К. И. К., с настоящ адрес гр.Варна, за следните суми: произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2017г., както следва: 47095,58 лева - главница, ведно със законна лихва за периода от 23.05.2018 г. до изплащане на вземането; 2386.74 лева - договорна лихва за периода от 05.01.2018 г. до 23.05.2018 г.; 18.91 лв. лихвена надбавка за забава от 06.02.2018г.- 13.05.2018г.; 120 лв. дължима такса изисуемост; 992.42 лв. разноски за държавна такса; 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По така подаденото заявление е издадена заповед по чл.417 от ГПК №3656/25.05.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

От приетия като доказателство по делото договор за кредит за текущо 2 потребление от 07.03.2017г. се установява, че страните са се споразумели ищцовото дружество да предостави на кредитополучателя К. И. К. ползването на кредит в размер на 50 000 лева. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. В т.19.1 от общите условия е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем в определени, изрично изброени случаи, като правото се упражнява с отправяне на покана за плащане на непогасените суми в срок от 2 седмици. Към договора са приложени погасителен план и общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД.

Приети са като доказателство по делото договори за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.01.2019г., сключен между„Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг" ЕАД и от 15.09.2022г., сключен между „ОТП Факторинг" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД.

Прието е като доказателство по делото уведомление до К. И. К. за обявяване задълженията на адресата по договора за Б. кредит от 07.03.2027г. за предсрочно изискуем, на което е отбелязано от адресата, че е получено лично на 04.04.2018г.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договор за Б. кредит от 07.03.2017г.

На първо място се оспорва редовността на уведомяването на длъжника за сключената цесия, като съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно 3 съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай към исковата молба е приложено уведомление, изходящо от цедента, поради което уведомяването се счита за редовно извършено с връчване на исковата молба и книжата към нея за отговор.

Възраженията, че последващата цесия не е породила действие поради липса на надлежно уведомяване на длъжника за предходната, съдът намира за неоснователни.

Договорът за цесия се счита сключен от момента на постигане на съгласие между цедента и цесионера, като уведомлението до длъжника не е елемент от сключването му, то цели да информира длъжника, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера. След като съобщението породи присъщото си действие, прехвърлянето поражда действие спрямо длъжника и по отношение на трети лица. Уведомяването не влияе върху действителността на цесията.

В настоящия случай се касае за договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Въз основа на представените писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена, следва да се приеме за установено наличието на сключен договор,. По отношение на действителността на договора не са релевирани възражения, приложение намират дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и да събере необходимите за прилагането й доказателства, които се събират служебно от съда.

От представения писмен договор от 07.03.2017г. и приложимите към него Общи условия се установява размера на договорения кредит, срока за издължаването му, предвидения лихвен процент на осн. чл.8 от договора, предвидените предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и дължимите такси съобразно приложението за такси по кредити за текущо потребление, в т.6 от което се предвижда дължимостта на разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.

Видно от разпоредбата на чл.8 от договора, размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размера на ГПР, като същевременно тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори /чл.19 от ЗПК, не се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и др. През процесния период няма данни да е извършвано едностранно увеличение на възнаградителната лихва или изменение на ГПР по кредита.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cb8fcd1-1756-478b-ab44-6cb13941db42