Решение № 4063 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4063 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100502740 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 18235/06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 8388/2023 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че „Р.

К.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата в размер на 1 450 лева, платена на отпаднало основание, като цена по договор за продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., който е развален, заедно със законната лихва от 08.09.2022 г. до погасяване на задължението, за което е издадена заповед № 30885/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 49150/2022 г., СРС по описа на 166 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Р. К.“ ЕООД, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на действащите процесуални и материални правни норми и като такова и недопустимо и неправилно.

Поддържа се, че сключеният между страните договор попада в периода 2021 г. – 2022 г., в който работата на редица предприятия е била силно затруднена и практически невъзможна поради настъпила световна пандемия.

Въззивникът сочи, че работи с партньори от Китай, които в този период са били в невъзможност да извършват доставки на поръчаното оборудване, поради което и е налице непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, за което ищцовото дружество било надлежно уведомено. Отделно се твърди, че на 1 лицето, представляващо въззивника – Д. Й., не са били редовно връчени и същата не е получила съществени документи по делото – исковата молба с приложенията, определение №32411/15.09.2023 г., с което било препятствано правото на защита. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият „Д.“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а изложените възражения във въззивната жалба са преклудирани, тъй като не са били заявени своевременно.Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт.

По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно на заявеното искане за установяване съществуване на вземане в размер от 1 450 лева, платена на отпаднало основание, като цена по договор за продажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., който е развален. Евентуално 2 допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при връчването на препис на исковата молба и определението за насрочване наделото не могат да имат за процесуална последица недопустимост на постановеното решение, а единствено възможност с въззивната жалба въззивникът да поиска ангажирането на доказателства пред въззивната инстанция на основание чл.266,ал.3 ГПК – нещо, което в случая не е направено. По изложените съображения и въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Р. К.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „Д.“ ЕООД, иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.55,ал.1 ЗЗД за сума в размер на 1 450 лева, платена на отпаднало основание, като цена по договор за продажба № 1210727-01 от 27.07.2021 г.

Пред първоинстанционния съд е приет писмен договор за покупкопродажба № 1-210727-01 от 27.07.2021 г., сключен между между „Р. К.“ ЕООД в качеството му на продавач и „Д.“ ЕООД като купувач, по силата на който продавачът се е задължил да продаде на купувача машина – ламинатор TSD 1600 срещу уговорено насрещно задължение на купувача да заплати продажна цена в размер от 1450 лв. авансово. В чл.3 от договора страните са договорили и срок на доставка на машината – а именно до 35 работни дни след получаване на авансовото плащане. От представената фактура № 151 от 27.07.2021 г. и преводно нареждане от 27.07.2021 г. се установява, че на посочената дата продажната цена в размер на 1450 лева е била платена от купувача на продавача.

Съгласно чл.24 ал.1 ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че при прехвърляне право на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните /отделянето им от рода / , а при липса на такова,с предаването им. В случая предмет на договора е родово определена вещ, като не са представени 3 доказателства нито за определянето й, нито за предаването й, поради което и вещно-транслативният ефект на договора не е настъпил.

Доколкото по делото не са представени доказателства за изпълнение на същественото задължение на продавача – да прехвърли собствеността и да предаде продаваемата вещ в предвидения 45-дневен срок от плащане /27.07.2021 г./, то за купувача е възникнало потестативното право по чл.87,ал.1 ЗЗД да развали сключения договор, което е и направено с нотариална покана, връчена на ответника на 19.07.2022 г. С развалянето на процесния договор отпада и основание за задържане на платената сума от купувача, поради което и в полза на ищеца е възникнало вземане в размер от 1450 лв. Наведените във въззивната жалба твърдения за наличието на непреодолима сила за изпълнението задълженията по договора са заявени за първи път едва с въззивната жалба, поради което и по арг. от чл.133 и чл.147 ГПК същите се явяват преклудирани и не следва да се обсъждат от въззивната инстанция.

По изложените съображения и предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1, пр. 3 ЗЗД се явява изцяло основателен.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер от 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18235/06.11.2023 г., постановено по гр.д.

№ 8388/2023 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.

ОСЪЖДА „Р. К.“ ЕООД, ЕИК ******* , да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Д.“ ЕООД, ЕИК ******* разноски в размер от 450 лв.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5