Определение № 1434 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1434 гр. Варна, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100502354 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5327/28.02.2024 г. от адвокат А. Д. от АК-Варна, в качеството на пълномощник на В. Й. Д., с която на основание чл.

248 от ГПК се иска допълване в частта за разноските на Решение № 78/25.01.2024 г., постановено по делото, като се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в полза на молителя.

В молбата се излага, че съдът неправилно е отхвърлил искането на адвокат А. Д. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, въпреки представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК и направено искане за присъждането им и предвид обстоятелството, че процесуалното представителство е било осъществено безплатно в хипотезата на родствена връзка с представлявания. С оглед на това моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представените пред първа и втора инстанция списъци с разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от насрещната страна не е постъпил писмен отговор по молбата.

За да се произнесе по молба с вх. № 5327/28.02.2024 г., настоящият състав съобрази следното:

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., ако в съответното 1 производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, приложими за всяка инстанция.

Трайната и безпротиворечива съдебна практика е, че условие за присъждане на адвокатско възнаграждение пред съответната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., е по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание, но следва да бъде представено доказателство за предоставянето на безплатна правна помощ. /В този смисъл - Определение № 118 от 17.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 390/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023 г., III г. о., ГК/.

В Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства.

Съгласно т. 8 на посоченото тълкувателно решение списъкът по чл. 80 от ГПК представлява условие за допустимост на производството по чл. 248 от ГПК в хипотезата, когато разноски са присъдени, но се иска изменение на размера им. Представянето му е задължение за страната в случаите, когато се претендират направени разноски, но не е условие за присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като не представлява и доказателство за осъщественото безплатно процесуално представителство.

/Определение № 58 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1788/2017 г., II г. о., ГК/

В конкретния случай от представения по делото списък по чл. 80 от ГПК не се установява страната и нейният процесуален представител да са направили разноски, а се установява обратното – че не са направили такива, предвид соченото едва с молбата по чл.248 ГПК основание безплатно процесуално представителство. Искането, направено от страната в хода на делото, е за присъждане на „сторените по делото разноски“, а не за осъждане на насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Още повече, че в хода на първоинстанционното производство е бил представляван и от адв.Маркова. С оглед на това, съдът е бил сезиран с искане за присъждане на сторените разноски по делото, но не и за адвокатско възнаграждение съгласно сключен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че в случая не е направено искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като и в самото пълномощно липсва отразяване, че адвокатът оказва 2 безплатна адвокатска помощ на клиента на основание чл. 38, чл. 1, т. 3 от ЗАдв.

От гореизложеното следва извод за неоснователност на молбата на адв.

А. Д. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5327/28.02.2024 г., подадена от адв. А. Д. от АК-Варна, като процесуален представител на В. Й.

Д., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 78/25.01.2024 г. по реда на чл. 248 от ГПК, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3