Решение № 11467 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11467 гр. С., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110148485 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. С. А., ЕГН **********, чрез адв. Борислав З., срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ******, с която са предявени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 25.10.2021 г. е сключил договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 600 лв., с уговорени 12 броя погасителни вноски, ГПР в размер на 41,71 % и ГЛП в размер на 35 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че същият ще бъде обезпечен с поръчителство – две физически лица или банкова гаранция, които следва да отговарят на определени условия. Между страните бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4295698 от 25.10.2021 г. , по силата на който ответникът поел задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца по договора за заем.

Ищецът твърди, че по силата на договора за поръчителство се е задължил да заплати на ответника сумата от 200 лв., разсрочена за плащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че е погасил изцяло сумата по сключения договор. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че и договорът за предоставяне на гаранция е нищожен лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, тъй като в договора за гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет 1

Мениджмънт“ АД, доколкото с „Ф айненшъл България“ ЕООД са свързани дружества, цели се да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на посочените основания, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 50 лв. – частично от 200 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция № 4295698, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 31.05.2023 г. е допуснато изменение на иска по размер по реда на чл. 214 ГПК като същият е приет за разглеждане в размер на 241,45 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, чрез юрк. Мирела К., оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция не е лишен от основание, доколкото кредитополучателят има интерес да изпълни точно задълженията си по договора за заем, с което да избегне неблагоприятни последици от неизпълнението, а за поръчителя съществува интерес от получаването на възнаграждение за това. Позовава се на принципа на свобода на договарянето, поради което счита, че договорът за гаранция не противоречи на добрите нрави. Сочи, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните от насрещната страна разноски.

Третото лице – помагач „И.А.М.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем № 4295698, се установява, че на 25.10.2021 г. Й. С. А. и „И.А.М.“ АД са сключили договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 600 лв., със срок на погасяване 22 седмици, брой вноски – 11, двуседмични, последната с падеж на 31.03.2022 г., с размер на седмичната погасителна вноска 59,05 лв., с уговорена годишна лихва - 35 %, ГПР - 39,99 % и общо задължение 649,55 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора, за което е приет и погасителен план.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да 2 нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4295698 се установява, че на 25.10.2021 г. между ищеца в качеството му на потребител и ответника в качеството му на гарант е сключен договор, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4295698, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 600 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 241,45 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 21,95 лв., с падеж на последната на 31.03.2022 г. (видно и от приетия погасителен план), като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, според което изплатената сума от ищеца по Договор за паричен заем № 4295698 от 25.10.2021 г. и осигурено поръчителство от „Ф.Б.“ АД е в общ размер на 888,77 лв., от които – 600 лв. – главница, 47,32 лв. – договорна лихва, 241,45 лв. – възнаграждение по договор за гаранция. С включено възнаграждение за гарант (съобразно погасителен план) ГПР е в размер на 111,18 %, а съобразно последна дата на плащане – 134,10 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

3

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4295698 от 25.10.2021 г. поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да върне на ищеца сумата от 241,45 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за гарант по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4295698 от 25.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 25.10.2021 г. между Йосиф С. А. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4295698; 2/. че договорът е нищожен на заявените с исковата молба основания че с него, като сключен за обезпечаване задълженията на ищеца по договор за заем от 25.10.2021 г., се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК или че накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние да прецени икономическите последици от сключването му.

Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове.

Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).

С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за предоставяне на гаранция, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност поради заобикаляне със същия на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между ищеца и „И.А.М.“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на 4 потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ и ден, отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за заем. Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който извън всяко съмнение има това качество и по двата договора. При преценка действителността на договора за гаранция, той следва да се разглежда наред с договора за заем/кредит, който обезпечава. Пр е ц е н к а т а за действителността на договора за гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава.