Решение № 1549 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000502435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение № 260351 от 10.06.2024 г., постановено по гр. д.

№ 4896/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4-и състав, съдът е осъдил, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати на Т. А. Н.-Х. сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от физиологични увреди на здравето й ) |и сумата от 1945лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (сторени разходи за лечение), претърпени в резултат на ПТП настъпило на 25.12.2019г., в гр.София, ведно със законната лихва върху главницата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 21.05.2020г. (датата на изтичане на законовоопределения 3-месечен срок за произнасяне от страна на застрахователя по извънсъдебната претенция), а върху главницата на присъденото обезщетение за имуществени вреди - считано от 17.01.2020г.

(датата на последното извършено плащане), до окончателно им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв., представляваща горницата над присъдените 20 000 лв. до общо претендираните 50 000 лв. и иска за имуществени вреди за сумата от 2 917,40 лв., представляваща горницата над присъдените 1 945 лв., до общо претендираните 4 862,40 лв, поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от стана на пострадалата, ведно със съответните законови лихви.

1

Недоволна от съдебното решение, в неговата отхвърлителна част, е останала ищцата Т. А. Н.-Х. , която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Обжалва решението в отхвърлителната му част до размера на 40 000лв. за иска за неимуществени вреди и до размера на от 3889,92 лв. за иска за имуществени вреди.

Жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства и относимите към размера на обезщетението обстоятелства, съответно не е приложил правилно разп. на чл.

52 ЗЗД, което от своя страна е довело до присъждане на занижен размер на обезщетението. Намира, че съдът неправилно е приел, че е налице принос от страна на пострадалата в определения от съда размер – 60%, като счита, че съпричиняването не следва да е по високо от 20 %.

Моли, настоящата съдебна инстанция да отмени решението, в частта, с която исковете й са отхвърлени и да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв. и предявения иск за имуществени вреди до размера от 3889,92 лв.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество, с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира събраните в първоинстанционното разглеждане на делото писмени и гласни доказателства в т.ч. число и свидетелските показания на Р. В., сестра на ищцата, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Т. А. Н.-Х. е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

По доводите за неправилност на решението настоящият съдебен състав намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че на 25.12.2019г. в гр.София, около 18:00 ч. лек автомобил „Шкода-Фабия“ с рег. № ***, управляван от Е. Д. Б. със скорост 30-40 км/ч., се е движил по ул.

„Дойран“ в посока от ул. „Кюстендил“ към бул. „Гоце Делчев“ в лявата пътна лента, приближавайки към спирка на МГТ - ул. „Дойран“ № 1936. В същото време ищцата, слизайки от МПС на градския транспорт е предприела пресичане на платното за движение, движейки се отдясно на ляво спрямо движението на автомобила, с неустановен начин на движение: вървене или тичане. Водачът на л.а. „Шкода Фабия“ е реагирал със спиране, но по неустановени причини, най-вероятно тъй като е задействал спирачната система със закъснение, не е успял да спре своевременно и е ударил пешеходката с предната, дясна част на автомобила, със скорост около 30-40 км/ч.

Страните не спорят и за това, че към момента на настъпване на ПТП, за увреждащото МПС е налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ с въззивното застрахователно дружество.

Няма спор и за това, че в резултат от процесното ПТП на въззивницата Т.

А. Н.-Х. са причинени увреждания, изразяващи се в закрита фрактура на външния кондил на лявата голямопищялна кост и закрита неразместена фрактура на вътрешния кондил на лявата бедрена кост.

Пред въззивната инстанция страните спорят за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т. А. Н.-Х. и за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.

По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира следното:

За неоснователни съдът намира възражението във връзка с определения размер на обезщетението и приложението на чл. 52 ЗЗД.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с претърпенята оперативна интервенция, непосредствено след ПТП, и предстоящата й операция за отстраняване на фиксационен метал, процеса на възстановяване, който е продължил около 5 месеца, като е съобразено обстоятелството, че здравословното състояние на ищцата към датата на изготвяне на експертизата е напълно стабилизирано и се очаква добро възстановяване.

Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за справедливост 3 и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 50 000 лв.,така както се претендира от ищцата в пълен размер, представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в пълен обем причинените на ищцата неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищцата.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и степента на възстановяване на физиологичното й и психологично здраве.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че получените две фрактури в областта на лявата колянна става са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни-в настоящия случай за 5 месеца. На ищцата е извършена оперативна интервенция – открито наместване на счупената лява голямопищялна кост, повдигане на тибиалното плато, извършване на костна пластика и стабилизиране на външния кондил на костта с L-титанова плака и 3 бр. позиционни винта, поставени са дренажи, временна гипсова легета. През посочения 5-месечен период ищцата е търпяла болки и страдания, като същите са били най-интензивни през първите два месеца, непосредствено след злополуката и около 1 месец по време на проведената първа рехабилитация на лявата колянна става. Счупените кости за зараснали за срок от 2 месеца, като към настоящия момент ищцата е в стабилно състояние, като металната плака все още не е извадена. По предната повърхност на ставата има груб дълговиден белег от извършената костна операция с дължина 12-13 см. и ширина 0,5 см., като белегът е траен по вид и не е възможно оперативното му заличаване.

СМЕ дава заключение и относно претендираните от ищцата неимуществени вреди съставляващи сторени разходи за лечение: съгл. същата извършените разходи от ищцата са свързани с лечението на процесните увреждания в областта на лявата колянна става. Тези разходи са били задължителни, за да може правилно и навреме да се проведе лечението на получените костни увреди, поради което предявеният иск еприет за основателен в неговия пълен размер от 4862,40 лв.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата: това възражение е своевременно направено от ответната 4 страна в първоинстанционното производство и е уважено от първоинстанционния съд до размера на 60 %. С този процент е намален размера на обезщетението и за неимуществени и за имуществени вреди.

Във въззивната жалба се поддържа възражение за неправилност и незаконосъобразност при определяне на размера на съпричиняване от първоинстанционния съд: това възражение на жалбоподателката настоящият съдебен състав намира за неоснователно.

Видно от заключението на приетата по делото САТЕ едно от обстоятелствата, довели до настъпване на ПТП, е неправилно предприетото пресичане на платното за движение на МПС от на ищцата на място, което не е обозначено, нито е регламентирано за движение на пешеходци в зоната на спирка на МГТ № 1936. Доколкото механизма на ПТП не е спорен между страните по делото, а видно и от приетите писмени доказателствата по делото, въззивницата Т. А. Н.-Х. е предприела пресичане на платното за движение на оживена столична улица, с интензивно движение на МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Това поведение на жалбоподателката е довело във висока степен до настъпване на процесното ПТП и съотв. до получените от ищцата физиолочини увреди на здравето.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че съпричиняването на вреденосния резултат от страна на жалбоподателката следва да бъде определено на 60%.

Предвид приетия процент на съпричиняване, размера на обезщетението за неимуществени вреди е намален на 20 000лв., а размерът на обезщетението за имуществени вреди е намален на 1945,00 лв.

Решението в частта му за присъдените законни лихви не се обжалва и е влязло в сила.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора, настоящият състав намира, че разноските за настоящата инстанция следва да останат в тежест на страните, така както са направени.