Решение № 3892 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3892 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100501993 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Уиз Еър Унгария“ Црт, чрез процесуален представител адв. К. И. срещу решение 23500/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 44 271/2025 г. по описа на СРС, 65-и състав, с което е признато за установено, че „Уиз Еър Унгария“ ЦРт, чрез клона си „Уиз Еър Унгария ЦРт – клон България“ КЧТ дължи на С. Г. Ш. на основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 7 ал.1 т.1 б.“а“ от Регламент ЕО 261/2004 г. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № W6 4336, планиран по разписание на 30.12.2024 г. по дестинация Щутгарт – София, ведно със законната лихва от 14.04.025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 21 703/25 г. по описа на СРС, 65 състав.

Заявени във въззивната жалба са твърдения, че решението на СРС е неправилно. Твърди се в жалбата, че е налице неправилен извод на СРС, че в процесния случай не били налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени и съобразени при планиране на полета. Твърди се, че метеорологичните условия не са единствения фактор, който определя 1 възможността на дадено въздухоплавателно средство да излети/кацне от дадено летище. Твърди се, че причината за отклонение на процесния полет е ниска видимост на летище София, която не е позволила на екипажа да изпълни безопасно кацане. Твърди се, че падналата гъста мъгла на летище София е природно явление, което се намира извън ефективния контрол на Уиз Еър, поради своето естество или произход.

Изложени са съображения в жалбата, че събитие, което не позволява на капитана на полета да извърши безопасно кацане на дадено летище, не може да се възприеме за присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач. Твърди се, че извънредните обстоятелства не са могли да бъдат избегнати въпреки положената необходима грижа от превозвача.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение като бъде постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден и отговор на въззивната жалба от ищеца С. Г. Ш., чрез адв. Д. П., в който са изложени подробни съображения относно правилността на постановеното първоинстанционно решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Страните не са формирали спор, че ищецът е имал закупен билет за полет Щутгарт - София на 30.12.2024 г. за полет № W64336, изпълняван от 2 въззивника – ответник.

Не е формиран спор и относно обстоятелството, че полет № W64336, предвиден за изпълнение по разписание на 30.12.2024 г. е изпълнен с над 3 часа закъснение като кацането е осъществено на резервното летище в гр.

Скопие, Република Македония.

Спорът между страните с оглед възраженията, заявени във въззивната жалба е концентриран с оглед твърдението, че кацането на резервното летище е осъществено с оглед възникнали извънредни обстоятелства – неблагоприятни метеорологични условия на летище София, вследствие ниска видимост от паднала мъгла.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение 14 от преамбюла на Регламента е налице примерно изброяване на такива извънредни обстоятелства като са посочени случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, но само в случай, че тези извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.

Съобразно т. 5.1 от Тълкувателните насоки на регламент /ЕО/ 261/2004 на ЕП и Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за да бъде квалифицирано дадено обстоятелство като такова с извънреден характер по смисъла на регламента следва да бъдат изпълнени две кумулативни условия, а именно: по своето естество или произход събитието д а не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и по своето естество или произход то да се намира извън ефективния контрол на този въздушен превозвач. В този смисъл е и константната съдебна практика на СЕС / Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело C549/07, т. 23; Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело C12/11, т. 29 и Решение на Съда от 17 септември 2015 г. по дело C-257/14, т. 36/.

Установяването на тези обстоятелства означава, че във всеки случай 3 трябва да се докаже при условията на пълно и главно доказване от страна на превозвача, че обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства биха отговаряли на техническите и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (в този смисъл решение от 12 май 2011 г., "Eglitis и Ratnieks", C 294/10, EU: C: 2011:

303, т. 25). Казано по друг начин, превозвачът трябва да установи, че дори ако използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент) да избегне извънредните обстоятелства, които могат да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа ( този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., "Sturgeon" и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C:

2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г. респ. цитираното по-горе решение по дело "Eglitis и Ratnieks", C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).

При ангажираните от страните в настоящото производство доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не е установено кумулативното наличие на двете условия, които биха освободили превозвача от отговорност. В тази връзка следва да се държи сметка, че въздушният превозвач обичайно експлоатира въздухоплавателните средства в трудни и екстремни метеорологични условия, включително мъгла, поради което същите не са неприсъщи за неговата работа и в този смисъл възраженията във въззивната жалба не могат да бъдат споделени.

На следващо място, чл. 5 §3 от регламент 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяването на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуално настъпване на такива обстоятелства. Превозвачът трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства, като не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент. При ангажираните по делото доказателства този известен запас от време дори не е бил и необходим. Видно от данните по делото, които се 4 признават дори от въззивника в неговия писмен отговор, процесният полет е достигнал въздушното пространство на гр. София в 00:32 минути на 31.12.2024 г., когато е и взето решението за кацане на резервното летище в Скопие, а видно от справката на концесионера на летище София – „СофКънект“ АД лошите метеорологични условия на летището са в диапазона от 00:50 минути на 31.12.2024 г. до 08:10 минути на 31.12.2024 г. т.е. същият е разполагал с време да осъществи планираното кацане на самолета преди настъпване на неблагоприятните атмосферни условия.

При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че причината за пренасочване на полета за кацане на резервното летище в гр.

Скопие е резултат от субективното решение на екипажа на полета, съобразно информацията, предоставена от ДП „РВД“ /стр. 53 в делото на СРС/ като по оперативното сведение са били открити записи, показващи, че множество въздухоплавателни средства са кацнали в условията на намалена видимост на летище София. Субективното решение на екипажа по никакъв начин не покрива изискването за извънредно обстоятелство, което по дефиниция е с обективен характер.

Възраженията, обосновани с нормативните изисквания по регламент 859/2008 г. са релевирани за първи път в рамките на въззивната жалба и в този смисъл са преклудирани. Дори разгледани по същество, по делото няма никакви данни, че не са били налице изискванията на OPS 1.405 от регламента относно започване и продължаване на подхода за кацане , за да се презюмира, че взетото решение от екипажа е било абсолютно необходимо с оглед безопасността на пътниците и екипажа.

Като е достигнал до същите крайни изводи, съставът на СРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира адвокатско възнаграждение в размер на 204, 51 евро, съобразно списък по чл. 80 от ГПК респ. ангажирани доказателства за реалното заплащане на сумата. Срещу размера на възнаграждението е заявено своевременно възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК, което при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител процесуални действия, настоящият съдебен състав намира за 5 основателно като счита, че адекватния размер на възнаграждението възлиза на сумата от 100 евро.

Водим от гореизложеното съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 23500/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 44 271/2025 г. по описа на СРС, 65-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ Уиз Еър Унгария Црт.“ Чрез клона си „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, да заплати на С. Г. Ш., ЕГН **********, сумата от 100 евро – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6