Решение № 1581 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20231100502746 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Е.“ ООД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 851 – М.П. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 210/2023, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно като са изложени твърдения, че размерът на адвокатското възнаграждение било завишено и следвало да се редуцира до размера от 200 лв.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя, в което са наведени твърдения за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 210/2023 г. по описа на ЧСИ рег. № 851 – М.П., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на В.П.Г., чрез адв. В.В., с приложено към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2023 г. на СГС, ТО, 22 1 състав по т.д. 158/2021 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата от 7 176, 35 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 26.01.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от същия на 13.02.2023 г., видно от стореното отбелязване върху същата /стр.46 в изп. дело/.

На 26.01.2023 г. са изпратени запорни съобщения до търговски банки, действащи на територията на страната респ. са наложени възбрани върху собствени за длъжника недвижими имоти.

По изпълнителното е приложено и преводно нареждане от 13.02.2023 г., установяващо заплащане на сума в размер на 6 121, 41 лв. по изпълнителното дело.

С разпореждане от 13.02.2023 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се вдигнат наложените обезпечителни мерки с оглед стореното плащане респ. по повод постъпило възражение от длъжника относно размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство е отказал да намали същото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 210/2023 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с разпореждане, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер, което разпореждане подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

При проверка за законосъобразността на отказа на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в релевантната й редакция, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ 2 от размерите по чл. 7, ал. 2 на наредбата.

С оглед на обстоятелството, че е налице плащане в срока за доброволно изпълнение респ. не са извършени никакви действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на изпълнителното дело липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство.

Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.

Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Е.“ ООД, ЕИК **** постановление от 13.02.2023 г. на ЧСИ 851 – М.П. по изп.дело 210/2023 г., с което е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя в частта за горницата над 200 лв. до присъдената сума от 850, 58 лв.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3