Решение № 269 от 03.07.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 269 гр.Русе,3. VІІ.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 19 юни през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:

При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 667 по описа за 2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от И.М.И. против Й.К. за заплащане на възнаграждение по сключен договор за правна помощ,първоначално заявен като частичен за сумата 12800 евро,а в хода на производството увеличен до пълния размер от 90872,16 евро и лихва за забава върху главницата в размер на 39156,77 евро.Съгласно договора от 22.Х.2001 год.ответницата му възложила да извърши необходимите действия за реституиране на одържавено недвижимо имущество в град Русе по ул.“Гурко“ № 13 и по ул.“Славянска“№ 12.В чл.4 от договора страните уговорили заплащане на възнаграждение в размер на 25% от пазарната стойност на реституираното имущество,определена към датата на реституцията.Твърди,че е изпълнил в пълен обем възложените му правни действия като в продължение на около година събирал необходимите документи,отнасящи се до правото на ответницата да поиска възстановяване на собствеността ,след което подал заявление до Областен управител на област Русе за деактуване на двата имота.Поради отказ на последния предявил иск за собственост,по който е образувано гр.д.№ 3118/2003 год.В развилото се триинстанционно производство ВКС отменил решението на въззивния съд и върнал делото за ново разглеждане пред РОС.Делото приключило със спогодба,с която е признато правото на собственост на ответницата върху 9/20 ид.части от имота по ул.“Гурко“№ 13 и върху 12/20 ид.части от имота по ул.“Славянска“№ 12.Така делото приключило на 13.VІІ.2007 год.Ищецът твърди,че по инициатива на областната управа на град Русе е извършена пазарна оценка на реституираното имущество ,възлизаща на 421 274,67 евро.Съгласно уговорката по договора за правна помощ дължимото възнаграждение ,определено на тази база,възлиза на 105 318,66 евро.След настъпване на падежа за плащане на възнаграждението,ответницата престанала да контактува с ищеца и не заплатила дължимата сума.Въз основа на тези обстоятелства ищецът иска от съда да осъди ответницата да заплати следващото се възнаграждение и обезщетение за забава в размерите,посочени по-горе.

В постъпил в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва иска.Твърди,че не е подписвала договор за правна помощ с ищеца с твърдяното от последния съдържание.Оспорва обема на свършена работа.Според нея действията по възстановяване на собствеността по административен ред се свежда до попълване на бланково заявление и представяне на доказателства за евентуално правоприемство,а всички документи по отчуждаване на имуществото се съхраняват в Областната администрация.Възразява също да е налице точно изпълнение на задълженията-не била информирана за хода на делото,дори информация за сключената с държавата спогодба получила не от ищеца,а от трети лица,при това много по-късно.Твърди,че ищецът не е изпълнил и задълженията да управлява реституираните имоти добросъвестно и в неин интерес като в тази насока се позовава на подадените повече от две години по-късно декларации за придобиването им и то по повод на извършена без нейно знание и съгласие замяна на част от имотите.Забавата при декларирането на имотите и липсата на отразяване в тях,че са паметници на културата,както и че сградата по ул.“Гурко“№ 13 не се обитава,причинили на ответницата имотна вреда в размер на 6771,96 лева,представляваща сбор от неплатен данък НИ,такса за битови отпадъци,лихва за забава и такса за вписване,които е осъдена да заплати по гр.д.№ 4555/2015 год.на РРС.Със тези суми,към които включва и размера на платените разходи по чл.62,т.1 и т.2 ЗМДТ прави възражение за прихващане срещу евентуално дължимото възнаграждение по договора за правна помощ.

Ответницата навежда възражение за нищожност на клаузата по т.4 от договора,обосновано с противоречие със закона и противоречие с добрите нрави.Размерът на договореното възнаграждение сочи на явна несправедливост,което го прави несъвместимо с установените норми на поведение и общоприет морал.По подробно развити в този смисъл възражения иска клаузата да се обяви за нищожна,като поддържа,че ако се установи наличие на договор за правна помощ,то възнаграждението следва да се определи по данъчната оценка на имотите.

Съдът,като взе предвид твърденията,обясненията и възраженията на страните, и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариално заверено пълномощно от

21.ІХ.2001 год.ответницата Й.К. упълномощила ищеца адвокат И.М. с праватада я представлява пред: Община Русе и Областната управа на град Русе по всички въпроси,отнасящи се до възстановяване на собствеността върху отчуждени недвижими имоти,бивша собственост на нейни наследодатели, като подава молби,заявления,жалби и подписва необходимите документи; всички съдилища и особени юрисдикции в страната по делата,отнасящи де до наследствените й имоти,да предявява искове и води дела в защита на имуществените й интереси;пред административни,финансови и други органи по въпросите,касаещи тези имоти и се снабдява с необходимите документи,както и пред всички физически и юридически лица;след възстановяване на собствеността да продаде имотите на лица и при условия по негово усмотрение.

На 22.Х.2001 год.между страните е сключен договор за правна помощ ,с който ищецът в качеството на адвокат се задължил да издири необходимите доказателства,установяващи правото на собственост на клиента;да осъществи пълна правна защита относно реституирането на следното одържавено недвижимо имущество:1.къща с двор по ул.“Генерал Гурко“№ 13 и 2.къща с двор и магазин по ул.“Славянска“№ 12.Ответницата,от своя страна,като клиент се задължила да предостави на адвоката цялата документация и информация,с която разполага,касаеща правото на собственост върху одържавените имоти и друго имущество,както и такива,отнасящи се до наследствените й права.Поела е задължение да упълномощи адвоката по съответния ред с права за представителство пред компетентните власти в страната,съдилища,физически и юридически лица по всички въпроси,отнасящи се до възложената адвокатска работа.В чл.4 от договора ответницата се задължила да заплати възнаграждение в размер на 25 % от пазарната стойност на реституираното имущество,изчислено към датата на реституция/към момента с който е призната за собственик по съответния ред-влизане в сила на съдебно решение,административен акт или друго/.Падежът на задължението за плащане на възнаграждението е уговорен в чл.5-7 години след влизане в сила на съответния акт,признаващ правото на собственост върху имотите,а в случай на финансова компенсация вместо реална реституция плащането следва да се извърши в едномесечен срок от получаване на сумата.Уговорено е също задължение на адвоката да управлява и отдава под наем реституираните имоти срещу допълнително възнаграждение.

С решение № 243 от 29.Х.2002 година по гр.д.№ 455/2002 год.на Кубратски районен съд,влязло в сила на 15.ХІ.2002 год.са установени по отношение на Българската държава наследствените права на ответницата Й. К..Съдът счита,че това доказателство следва да бъде обсъждано по делото и за представянето му не е настъпила процесуална преклузия.Твърдението за образуване на съдебно производство за установяване правата на ответницата върху процесните имоти,инициирано от ищеца като неин пълномощник и съдебното решение за доказване на това твърдение,са представени от ищеца в писмена молба и са в рамките на процесуалните възможности по чл.143,ал.2 ГПК ищецът да поясни и допълни исковата молба и представи доказателства във връзка с направените от ответника оспорвания.Именно в отговор на оспорените от ответницата обем от извършени действия в изпълнение на сключения договор,последният е уточнил и конкретизирал извършените фактически и правни действия за постигане на уговорения с договора за правна помощ резултат.

На 2.ХІІ.2002 год.ищецът в качеството на пълномощник на ответницата е подал заявление до областния управител на област Русе ,в което е посочил,че по силата на ЗВСОНИ за нея като наследник на посочените в заявлението лица е възстановена собствеността на недвижими имоти в град Русе по ул.“Гурко“№ 13 и ул.“Славянска“№ 12 ,въз основа на което е поискал деактуването им.Към заявлението са приложи подробно описани писмени доказателства.По заявлението областният управител се е произнесъл с отказ със заповед от 18.ІІ.2003 год.

По предявен от ищеца иск за собственост пред РРС е образувано гр.д.№ 3118/2003 год./приложено към настоящото/.Районният съд е постановил решение № 61 от 16.ІV.2004 год.,с което е признал правото на собственост на Й. К. върху следните недвижими имоти:дворно място от 1567 кв.метра в град Русе по ул.“Гурко“№ 13 заедно с апартамент № 3 от масивната едноетажна жилищна сграда от 270 кв.м,с прилежащото му таванско помещение и 40% ид.части от общите части на сградата,цялата масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 290 кв.м и дворно място с площ от 490 кв.м в град Русе по ул.“Славянска“№ 12с построената в него двуетажна масивна сграда с площ от 318 кв. състояща се от магазин на партера и първия етаж,таван и маза,двуетажна масивна сграда-склад от 58 кв.м и едноетажна масивна сграда-склад от 41 кв.м.В производството пред Окръжния съд по ВГД № 618/2004 год.е постановено решение № 384/26.VІІ.2004 год.,с което решението на районния съд е частично отменено в частта над 9/20 ид.части за имота по ул.“Гурко“№ 13 и над 12/20 ид.части за имота по ул.“Славянска“№

12 и исковете в тази част са отхвърлени.По жалба на ищеца пред ВКС е образувано гр.д.№ 2989/2004 год.ІV г.о. и с решение от 7.VІ.2006 год.решението на РОС е отменено и делото върнато за ново разглеждане пред окръжния съд.При новото разглеждане на делото под № 665/2006 год.страните по него са постигнали спогодба,съгласно която правата на Й.К. са установени на 9/20 ид.части от имота по ул.Гурко“№ 13 и на 12/20 ид.части от имота по ул.“Славянска“№ 12,одобрена от съда с определение от 6.VІІ.2007 год.

По първия от спорните по делото въпроси обвързани ли са страните от договора за правна помощ от 22.Х.2001 год.съдът дава положителен отговор.Той се основава на заключението на графологичната експертиза,извършило изследване на автентичността на подписа на ответницата върху него със сравнителни образци от подписа на Й.К.,при което е констатирано съвпадение на следните общи и частни графични признаци:посока и форма на движение;разположение точка на начало и край на движение;относително месторазположение на движението;разположение точка на пресичане.В устните пояснения в съдебно заседание в отговор на поставени от страните въпроси вещото лице твърди,че не е установил различия между подписите в договора и тези в ползвани сравнителен материал.Експертът сочи,че съвпадащите признаци са с висока квалификационна стойност, индивидуализират пишещия и са достатъчни за крайния извод,че подписите за клиент в договора са положени от ответницата.Що се отнася до липсата на точка над последната буква от фамилното име на ответницата/начинът по който е изпълнен подписа върху договора за правна помощ/ и наличието на такава в ползвания сравнителен материал,то вещото лице пояснява,че се касае за вариант в изпълнение на подписа,който не може да окаже влияние върху крайното заключение.Чрез експертизата се установява също,че липсват признаци за зарисуване,имитиране,подправяне или пренасяне на подписите,положени за клиент в договора за правна помощ.Съдът възприема изцяло това заключение като компетентно,пълно и обосновано и приема,че страните са сключили договора за правна помощ от 22.Х.2001 год.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие,включително процесуално представителство,сходни с предмета на договора за поръчка ,уреден в ЗЗД,имат своята специална регламентация в Закона за адвокатурата.Съгласно разпоредбите му адвокатската дейност за правно съдействие и защита на свободите,правата и законните интереси на физически и юридически лица се осъществява чрез устни и писмени консултации,становища по правни въпроси,изготвяне на книжа-молби,тъжби,заявления и др.,свързани с възложената от клиента работа,представителство пред органите на съдебната власт,пред физически и юридически лица,срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение.Законът предполага възнаграждението да бъде уговорено с договор,но това изискване няма императивен характер.Във всички случаи,дори и да липсва договор,адвокатът има право да получи възнаграждение за положения труд.В разглеждания случай страните са постигнали договореност за заплащане на резултативен хонорар при благоприятен за ответницата изход на извършената от адвоката работа,дължим в определен срок-7 години след възстановяване на собствеността върху одържавени от наследодателите й недвижими имоти на територията на град Русе Действащият ЗА в чл.36,ал.4 изрично регламентира възможността за договаряне и заплащане на резултативен хонорар,който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход,с изключение на защитата по наказателни дела и граждански дела с нематериален интерес.В Закона за адвокатурата /отм.2004 год./липсва аналогична норма,но няма и изрична забрана за договаряне на хонорар съобразно изхода на делото,с изключение на забраната в чл.17 от Наредба № 1/1999 год./отм./за защита по наказателни дела и граждански искове в наказателното производство.Поради това съдът приема,че с договора за правна помощ от 22.Х.2001 год.и конкретно с клаузата по т.4 не е допуснато нарушение на закона.