Присъда № 67 от 17.05.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 67/17.05.2022 г. по НОХД 942/2022 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г. В. М. с ЕГН: ********** , с който той е обвинен в това, че на 29.10.2020 г., в град Бургас, ул. „Климент Охридски“ в района на СОУ „Княз Борис I“, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал: високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/ и Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от същата Наредба, а именно: обект № 1

- смес от хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ и метамфетамин с общо тегло 0,675 (нула цяло шестстотин седемдесет и пет) грама, със съдържание на активно действащо вещество метамфетамин - 39,80 %, на стойност 16.88 лева /шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал.

3, т. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.

Акцентирайки върху отегчаващите отговорността обстоятелства счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Глоба“ в максималния размер от 1000 лева.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Б.Я. – БАК счита, че обвинението е неправилно, като акцентира че се касае за смес от две вещества, при което чистото съдържание на метаамфетамин в сместа е само 0.269 грама. В тази връзка и отчитайки неголямото засягане на защитения обект на престъплението, счита че поведението на неговия доверител следва да се квалифицира като малозначително и по силата на чл. 9, ал. 2 НК подсъдимият следва да бъде оправдан.

Подсъдимият М. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. В. М. с ЕГН: ********** е роден на * г., в гр. Бургас. Той е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен.

До датата на инкриминираното деяние М. е бил осъждан два пъти все за престъпления свързани с наркотични вещества. По НОХД № 2917/2019 г. на РС-Бургас , в сила от 16.07.2019 г. на М. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 1 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 1000 лева. По НОХД № 4837/2019 г. на РС-Бургас на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. С Определение от 17.01.2020 г. по НЧД № 5022/2019 г. на РС-Бургас, в сила от 04.02.2020 г. на М. е било наложено едно общо най-тежко наказание измежду изброените по горе, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

След датата на инкриминираното деяние М. е бил осъждан още 4 пъти отново за престъпления, свързани с наркотични вещества, като част от деянията по тези осъждания са били извършени преди датата на настоящето престъпление.

На 29.10.2020 г., свидетелите * и * – полицейски служители към 01 РУ-Бургас, извършили проверка на подс. Г. В. М. в гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“, в района на ОУ „Княз Борис I“. При проверката, подсъдимият заявил, че държи в себе си плик, съдържащ метамфетамин, за лична употреба. С надлежно съставен протокол за доброволно предаване подс. М. предал на полицейските служители полиетиленов плик, тип „джъмпер“ с кристалообразно вещество. При направения полеви тест, веществото реагирало на метамфетамин.

Първоначално по материалите била образувана преписка, резултатите от която били докладвани в РП-Бургас. Наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство, в хода на което, била назначена и изготвена физико-химическа експертиза, като видно от заключението на вещото лице, кристалното вещество е смес от хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ и метамфетамин с общо тегло 0,675 (нула цяло шестстотин седемдесет и пет) грама, със съдържание на активно действащо вещество метамфетамин 39,80 %.

С постановление от 06.12.2021 г. М. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит заявил, че се възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 52 от ДП) и Георги Георгиев (л. 53 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 11-13 от съдебното производство); протокол за доброволно предаване (л. 72 от ДП) и писмо и протокол до ЦМУ (л. 17-18 от ДП).

От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 57-58 от ДП).

От веществените доказателства: плик с опаковки на л. 44 от ДП.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в 2 лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.

373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

С оглед прецизност съдът отбелязва, че не кредитира показанията на полицейските служители само в частите, в които пресъздават информация получена при т.нар, „разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен е и актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.

Bulgaria”). Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на доказателствената годност на показанията като цяло или на останалите доказателствени материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества в маловажен случай.

На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на М., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката наркотичното вещество – „метаамфетамин” се е намирало във владение на подсъдимия, който при надлежна покана, го е извадил от джоба си и в последствие го е предал на длъжностните лица, за което е бил съставен протокол за доброволно предаване. Това е напълно достатъчно за настоящия състав да приеме, че подсъдимият е упражнявал фактическата власт над веществото, което обосновава извод, че с поведението си той е „държал” наркотичното вещество, осъществявайки горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).

На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената 3

СФХЕ процесното вещество е смес от хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ и метамфетамин с общо тегло 0,675 (нула цяло шестстотин седемдесет и пет) грама, със съдържание на активно действащо вещество метамфетамин - 39,80 %. Метаамфетаминът няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП.

Подсъдимият М. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това поведението му се квалифицира като престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна М. е искал именно това упражняване на фактическа власт.

Съдът счита, че деянието на М. правилно е квалифицирано като „маловажен случай“.

В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай количеството наркотично вещество не е голямо (малко над половин грам) и е на стойност много под минималната работна заплата в страната. Количеството, качеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.