Решение № 71 от 20.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Кюстендил, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500643 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264966/12.10.2022г. подадена от гл. юрисконсулт Д. М., в качеството й на процесуален представител на Директора на Главна дирекция "Г. п.“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр.К., ул. ***** срещу решение № 260146 постановено на 23.09.2022 г. от РС – Кюстендил по гр.д. № 229/2020гг. по описа на същия съд, с което Главна Дирекция "Г.п." при МВР е осъдена да заплати на С. А. С., ЕГН********** с адрес с.Л., общ. К., ул. ***** сумите, както следва: 1661.64 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., ведно с лихва за забава в общ размер на 215.01 лв., разпределени, както следва: за календарната 2017г. в размер на 463.62 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2017г. до 02.02.2020г., общо в размер на 111.52 лв., за календарната 2018г. – в общ размер 605.91 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното изплащане, ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2018г. до 02.02.2020г., общо в размер на 81.67 лв., за 2019г. в общ размер 592.11 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2019гщ. – 02.02.2020г., общо в размер на 21.82 лв. ГД“Г.п.“ при МВР, гр.С., бул. ******* е осъдена да заплати на С. А.

С., ЕГН ********** с адрес с.Л., общ. К., ул. **** сумата 500.00 лв., представляваща деловодни разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на държавата е присъдена държавна такса възлизаща на 116.74 лв., както и 180.00 лв. възнаграждение за вещо лице. 1 В подадената въззивна жалба се 1 твърди неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.В жалбата е аргументирано становище за недължимост на исковите суми, поставяйки в основаната на тази теза, обстоятелството, че ищецът е държавен служител на основание чл.142, ал.1 ЗМВР и по аргумент от ал.4 и ал.5 от същия закон, според който правата и задълженията на останалите категории служители на МВР, а именно Държавни служители, които не са полицейски органи и лицата, работещи по трудово правоотношение, се регламентират от ЗДСл и КТ.Сочи се обстоятелството, г., в сила от 29.07.2016г). не предвижда трансформиране на отработени нощни часо че действащата през исковия период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.( ДВ бр.60 от 02.08.2016ве в дневни при сумарно изчисляване на работното време на държавните служители на ЗМВР.Доколкото такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.9, ал.1 НСОРЗ, то въззивникът счита, че тя не може да бъде приложена в разглеждания казус, тъй като тя не регламентира хипотези на превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време, чрез умножаване на първите със съответен коефициент.Факта, че според чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето от 22:00ч. до 6:00ч., се ползват със специална закрила по КТ, защото тази закрила е за права, които не са свързани със заплащането на нощния труд не рефлектира според въззивника върху извода за недължимост на плащане.Сочат се разпоредбите на 140 КТ и чл.140а КТ, вменяващи допълнителни задължения на работодателя за осигуряване на необходимите условия за полагането на този труд, така, че той да не засегне здравето на работниците и служителите, като им осигури топла храна, ободряващи напитки, други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, като извърши съответно наблюдение и проверка на здравословното състояние. Неприложимост на предвиденото с посочената Наредба разрешение, се обосновава и с действието на чл.7, ал.2 ЗНА, според която Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по – висока степен.Сочи се обстоятелството, че НСОРЗ е издадена на основание чл.244, т.2 и чл.261 КТ, за да уреди прилагането на тези норми, касаещи възнагражденията и обезщетенията по трудови правоотношения и обстоятелството, че правоотношението от което ищецът черпи права не е трудово, а служебно, за което съществува специална уредба в ЗМВР.С оглед съдържанието на чл.2 НСОРЗ според въззивника този ред е неприложим за държавните служители.Разгледано е понятието празнота в правото, определение за което се съдържа в чл.46, ал.2 ЗНА, според която когато нормативен акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото и морала.Въззивникът изразява убеждение, че в разглеждания случай липсва празнота в правната уредба, налице е специален закон, с който не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработените нощни часове труд с умножението им с коефициент по чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което право наредбата дава на работниците и служителите чиито трудови правоотношения се уреждат по КТ.Лишаването на държавните служители от такава трансформация на отработени нощни часове в дневни, се компенсира с други предвидени в ЗМВР права и привилегии, като по продължителен платен годишен отпуск, по – висок размер на обезщетенията при пенсиониране.В подкрепа на същата теза се сочи възприетото в решение от 24.02.2022г. на ЕС по дело С-262/20г., според което чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003г., относно някои аспекти на организация на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не се налага да се приеме национална правна уредба, която предвижда, че 2 нормалната продължителност на нощния труд за 2 работещи в публичния сектор, като полицаи и пожарникари е по – кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, позволяващи да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, каквито мерки са предвидени и за полицаи и пожарникари. Доводи в съответствие с горните разсъждения, въззивникът намира и в чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, допускащи определената в законодателството на държавата членка нормална пордължителност на нощния труд от 7 часа за работници от частния сектор да не се прилага за работници от публичния сектор, включително полицаи и 2 пожарникари, ако такава разлика в третирането - се основава на обективен и разумен критерий, т.е е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел.Високата степен на обществена значимост на полагания труд на полицаи и пожарникари, и правомощията им за защита на гражданите, противодействие на престъпността, защитата на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, установени в ЗМВР, обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд.

Предвид факта, че правоотношението на ищеца се характеризира с обстоятелството, че нощната продължителност на неговото работно време не е по – малка от тази на дневното, неговият труд не се отчита въз основа на заработено по трудови норми, се изключва прилагането по аналогия на чл.9, ал.2 вр. с ал.1 НСОРЗ – ал.1 от която гласи, че „При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по – малка от тази дневното, трудовото възнаграждение , заработено по трудови норми се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време“.Сочи се разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР, предвиждаща, че нощните смени на служителите са от 22ч до 6ч. т.е 8 часа, докато продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни часа, което обосновава т.нар преизчисляване на положения труд.Същия извод според въззивника следва и при съобразяване на нормата на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР, според която дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, не е налице работа по трудови норми, за да се определя възнаграждение по чл.247 и чл.250 КТ. Сочи се съдебна практика решение 19.04.2022г. Окръжен съд – Благоевград, решение №901800 от 19.04.2022г. по гр.д.№582/2020г., решение №901755/19.04.2022г. гр.д.

№428/2020г., решение №901793 от 19.04.2022г. гр.д.№440/2020г., решение №903670 по гр.д. №438/2020г. ОС – Благоевград, решение №47 от 04.03.2020г. гр.д.№23/2020г. по описа на ОС- Ловеч, решение №405/04.11.2019г. ОС – Русе по гр.д.№548 по описа за 2019г. Въззивникът счита, че положителен извод за дължимост на сумите не може да се търси в разпоредбата на чл.187 ЗМВР, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време и нормалната продължителност на работното време през нощта.Това според въззивника следва от факта, че този закон противоречи на материалния закон, според чл.179, ал.1 ЗМВР държавните служители полагат труд през нощта за времето от 22:00ч. до 6:00ч., т.8 часа.Според чл.187, ал.4 ЗМВР – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.В съответствие със закона се сочи Наредба №8121з-1535/15.12.2020г., в чл.21, ал.3 от която се сочи, че „При сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се 3 превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 ЗМВР“. В 3 условията на евентуалност се поддържа становище за частична основателност на иска, като се има предвид, че преобразувания нощен труд не е извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ – какъвто е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време – чл.50а, ал.1 ЗДСл.Прави се оплакване за неправилно уважаване на иска, в претензидраните размери по чл.214 ГПК.Твърдението за положен нощен труд, който е в рамките на редовните му работни смени, не сочи на положен извънреден труд, при прилагане на чл.9, ал.2 НСОРЗ, тъй като не са взети предвид определените почивки, за установения тримесечен период на отчитане на работното време.Препраща към писмена защита, представена в първоинстанционното производство, в която е обоснована подробно тезата, че след установяване на отработената норма за всеки отчетен период, преценка дали преобразуваните нощни часове формират извънреден труд или допълват преработената норма, дължими биха били суми, 1395.58 лв.,както следва:за исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., от която за календарната 2017г. в размер на 370.60 лв, за календарната 2018г. - 564.72 лв., за календарната 2019г. -460.26 лв, както и лихва за забава в общ размер на 189.93 лв, за 187 часа получени чрез преобразуване на нощен труд към дневен, съобразно отработените тримесечни норми на ищеца.Позовава се на протоколи отчитане на отработеното време и графици за реално отработено време, от които е видно, че през посочените отчетни периоди ищецът е престирал труд, значително под нормата за съответния период, а му е заплатен като отработена пълна норма за същия тримесечен период.Като незаконосъобразен е определен извода на съда, че преработената норма през тримесечния отчетен период може да се отработи пред следващия месец, с оглед смисъла на закона и трудовото законодателство, което урежда работа на смени.Сочи, се ,че при изготвяне на графиците е допустимо полагане на труд по – малко от предвидената трудова норма, което не е по вина на работодателя. В съответствие с изложеното е искане за отмяна решението респ. отмяна и отхвърляне на иск, за сумата над посочения размер 1661.64 лева-. В жалбата се съдържа и искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, както на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената част от иска.На основание чл.78, ал.5 ГПК възразява по размера на дължими на насрещната страна разноски, като е направено искане за редуцирането им до минимално определения размер, посочен в Наредба по чл.36 от ЗАдв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Въззивникът се позовава на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. ОСГТК ВКС.