Решение № 3711 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

***711 гр. В., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана К. при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №

20253110111043 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от ЕС. с адм. адрес гр. В., бул.“Ц. О.“ ***, представлявана от управителя „Т.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. А., ж.к. Н., ******* срещу К. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Ц. К.

******** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите както следва: 19,96евро /39,03лв./, дължима за периода м.04.2023г. - м.05.2023г., в изпълнение на решение на ОС на ЕС от 13.04.2023г., формирана както следва: такса за управление - 7.20лв.; управление асансьор - 6 лв.; почистване 8.05лв.; ФРО 17.78лв.; 200,89евро /392.90лв./, дължима за периода м.11.2023г.- м. 05.2025г., в изпълнение на Решение на ОС на ЕС от 13.04.2023г., формирана както следва: такса за управление- 158.04лв.; управление асансьор- 115.84 лв.; енергия асансьор- 22.73лв.; обща ел.енергия - 6.30лв., почистване- 89.99лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2025г. до окончателното му изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4022/14.07.2025г. по ч.гр.д. № 6764/2025г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ответникът е собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес гр. В., гр. В., бул.“Ц. О.“ ***. Твърди, че управителят на ЕС е сезирал заповедния съд, респ. исковия в изпълнения на взети решения на проведени ОС на ЕС. Така с решение по т.

1 т ОС на ЕС, проведено на 13.04.2023г. било прието, че разходите за ЕС следва да се разпределят съобразно чл. 51 от ЗУЕС, както следва: обща ел.енергия- по брой живущи- не плаща собственика на магазин и офис; такса асансьор и СИМ карта- на апартамент, не плаща собственика на магазин и офис; ел.енергия асансьор- по брой живущи, не плаща собственика на магазин и офис; такса почистване- на апартамент, не плаща собственика на магазин и офис; такса УОК- на брой самостоятелни обекти в сградата. Сочи, че по силата на ЗУЕС, и решение по т. 4 от същия протокол, за фонд ремонт и обновление вноските се определят на база притежаваните от всеки собственик идеални части от общите части на сградата. С изключение на апартаменти с *** и № 13 – останалите обекти в сградата в 1 режим на ЕС се ползвали от по едно лице. Посочва, че съгласно ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат задълженията за управление и поддръжка на общите части на сградата, за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и обновяване, подмяна и др. вноски за ФРО съразмерно с притежаваните от тях ид.части. Евентуални отношения с ползвателя н имота следвали да бъдат уредени на плоскостта на облигацията и не били предмет на настоящото производство. Сочи, че влезлите в сила решения на ОС, неоспорени съдебно били задължителни за всеки ет. собственик. Твърди, че със заплащане на сумата за ФРО ответникът извънсъдебно е признал исковата претенция.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си и за събиране на вземането си, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срок. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Не оспорва, че е собственик на жилище с идентификатор № ******, с адм. адрес - гр. В., бул.“Ц. О.“ ***, в сграда в режим на ЕС. Оспорва да дължи претендираните суми, с изкл. на такса ФРО, която била изплатена доброволно от ответника. Сочи, че ползвател на жилището е майката на ответника, която реално обитава имота. Липсвали доказателства за взето решение за възлагане на ремонт по покрива на сградата. Нямало яснота какъв размер е бил одобрен от ет.собственици като необходим разход и какво решение е взето за начина за разпределение на сумата събирана ежемесечно за ФРО. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание исковата молба и отговора й се поддържат от процесуалните представители на страните.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил. Налице е субективен и обективен идентитет между остатъкът от вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

За да проведе успешно иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, доказателствената тежест в процеса вменява провеждане на пълно и главно доказване от ищеца наличието на следните предпоставки: че ответникът е собственик на ателие ап.2 в сграда с адм. адрес гр. гр. В., бул.“Ц. О.“ ***, която е в режим на етажна собственост; валидно взети решения от проведени ОС на ЕС на 13.04.2023г. за определяне размера на дължимите такси за поддръжка и управление; размер на задълженията и падеж на плащането им.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващи си възражения и в частност твърденията си, че имота се ползва и обитава единствено от неговата майка.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че ответникът е собственик на ап. 2 в сграда с адм.адрес гр. В., бул.“Ц. О.“ ***, която е в режим на етажна собственост.

Не е имало спор, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че ответникът с договор за покупко- продажба обективиран в НА № ****** е придобил собствеността върху апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда с адм. адрес гр. В., бул.

Ц. О. ***, с площ от 125,83кв.м., ведно с 7,5924%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. В т.2 от същия НА е посочено още, че в полза на Д. П. Д.а е запазено пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия имот.

На 13.04.2023г. е било проведено Общо събрание на ЕС., с адм. адрес гр. В., бул.“Ц.

2

О.“ ***, като съгласно прието решение по т.1 е взето решение за определяне на месечен размер на вноските дължими за обща ел енергия - по брой живущи, такса асансьор и СИМ карта на апартамент, ел енергия асансьор - по брой живущи, такса почистване на апартамент и такса управление на брой самостоятелни обекти в сградата, а в т.4 от същия протокол е учреден ФРО, който се разпределя според идеалните части от общите на всеки обект в сградата.

На 15.01.2025г. е било проведено Общо събрание на ЕС., с адм. адрес гр. В., бул.“Ц.

О.“ ***, като съгласно прието решение по т. 3 договора за поддръжка и управление се възлага на „Т.“ ЕООД за срок от две години. Представен е и договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части от 23.01.2025г., сключен с „Т.“ ЕООД.

Няма спор по делото, че решенията на ОС на ЕС от 13.04.2023г. и 15.01.2025г са влязли в сила като неоспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС. Твърдения, респ. доказателства обосноваващи обратен извод по делото не са ангажирани. Следователно, в настоящия процес ответникът няма правна възможност да възразява за незаконосъобразност на така взетите решения /така решение ***9 от 19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г. на ВКС, І г.о. и определение № 194/26.02.2016г. на ВКС по т. д. № 2280/2015г., I т.о., ТК на ВКС и др./. В чл.11 ЗУЕС е предвидена компетентността на ОС по въпроси касаещи управлението на ЕС..

В т.11 от посочената законова норма е предвидена компетентност на ОС да може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. След като е налице изрично решение по чл. 11, ал.1, т.11 ЗУЕС, оправомощаващо управителният съвет да действа като представител на етажните собственици във връзка с поддръжката на общите части, договорът се явява сключен от лице с представителна власт и в този смисъл ангажира живущите в сградата в режим на ЕС.

Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на ЕС., собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред, или с решение на общото събрание. В чл. 11, ал.

1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС е предвидена компетентност на ОС по отношение определяне размера на паричните вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата и тези за фонд ремонт. В пар.1, т.11 ДР на ЗУЕС е дадена дефиниция на понятието разходи за управление и поддържане, а именно това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. В случая, с решението на ОС от 13.04.2023г. е определен месечния размер на дължимите вноски за поддръжка и управление на ЕС и ФРО.

Съгласно чл. 50 ЗУЕС, Общото събрание на собствениците създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", средствата в който се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС., но не по- малко от един процент от минималната работна заплата за страната, както и от други източници. Определянето размера на вноската изисква преценка на нуждите на ЕС., свързани с управлението и поддръжката, а основанието за задължението на етажните собственици да плащат тези разходи е установено и в закона- чл. 6, ал.1, т. 10 ЗУЕС.

На следващо място, ответникът е възразил срещу дължимостта на таксите за поддръжка и управление с твърдения, че не живее в имота и че същият се ползва и обитава от неговата майка - Д. П. Д.а, която съгласно НА № ****** има запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същия имот.

В тази връзка са и ангажираните доказателства, а именно удостоверение за настоящ 3 адрес, видно от което ответникът е с настоящ адрес в гр. В., ул. Ц. К. 12, ет.3, ап.5, считано от 30.09.2009г.

Принципно ищецът не е твърдял ответникът да е живял в имота за процесния период, като възраженията му в тази връзка са били, че ЗУЕС не прави разграничение дали претенцията следва да се насочи към собственик, ползвател или обитател. Видно от представените писмени доказателства – протокол № 6/15.01.2025г. и протокол от 13.04.2023г. от ОС на ЕС, и то приложени от ищеца е, че в списъка на живущите с име и фамилия е записана Д. А., т.е явява се доказано твърдението на ответника, че именно тя обитава имота.

Чл. 51, ал. 2 ЗУЕС предвижда, че не се заплащат разходите по ал. 1 / за управление и поддържане на общите части по см. на пар. 1, т.11 ДР на ЗУЕС/ за деца, ненавършили 6годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС. не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, а ал. 3 ЗУЕС, дава правомощия на ОС да освободи на 50 на сто от задължението за плащане на разходите за управление и поддържане на общите части етажен собственик, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година, за времето на отсъствието му. Нормата е императивна /така определение по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, I ГО, решение по гр.д. № 86/2011г. на ВКС, IV ГО, решение по в.гр.д. № 1873/2019г. на ВОС и др/. В случая ответникът е твърдял, че не той обитава жилището, което и възражение с оглед ангажираните доказателства следва да се приеме за доказано. В заключение, съдът приема, че ответникът не дължи такси за поддръжка и управление, и режийни разноски за периода, доколкото същите са дължими от ползвателя на имота.