Определение № 304 от 15.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Ямбол, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500155 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 38, вх.В, действаща чрез законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД гр. Пловдив против определение рег. № 1075/25.04.2026 г., постановено по ч.гр.дело № 532/2026 г. по описа на Районен съд – Елхово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. Т. Б., като е указано на заявителя, че в едномесечен срок от уведомлението може да предяви осъдителен иск.

Жалбоподателят не е съгласен със съображенията на районния съд за постановеното отхвърляне поради това, че е констатирано противоречие с изискването на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, тъй като длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Счита се, че длъжникът Б. има обичайно местопребиваване на територията на Република България, за което са представени справки от служба по вписванията и договори за поддръжка на общите части, от които следва да бъде направен извода за това твърдение.

Видно от тези документи в две поредни години в края на 2024 г. и в края на 2025 г. длъжникът Б. е закупил два апартамента в една и съща сграда и се е задължил дългосрочно да заплаща свързаната с тях поддръжка на общите части. Счита се, че дори и да бъде прието, че длъжникът реално живее в Р Германия, налице е компетентността на българския съд съгласно

Регламент (ЕС) 1215/2012 на ЕП на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, където изрично е предвидено, че по дела свързани с изпълнение на договор и произтичащи от договора за задължения заповед може да се издаде дори и при местоживеене в друга държава членка. Отделно от това при вземания за такси за поддръжка и управление на етажна собственост мястото на изпълнение обичайно ще е на територията на Р България и в този случай съгласно чл.15 от КМЧП компетентността е на българския съд, независимо от обичайното местопребиваване на лицето. По тези съображения се желае да бъде отменен отказа на ЕРС за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЕРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 532/2026 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „456 Управление на сгради“ ЕООД и длъжник Т. Т. Б. с 1 настоящ адрес *, гр. * и посочен телефонен номер за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за суми, представляващи парично задължение дължимо към Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 38, вх.В, представляващо неплатени месечни такси за поддръжка и управление на ЕС, както и сума за първоначална инвестиция съгласно взето решение на Общото събрание на ЕС.

С атакуваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението срещу длъжника Б. поради това, че заявителят е посочил адрес на длъжника в град в Германия, който и не е пълен, намира се извън територията на Р България и е стигнал до извода, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее в друга държава, където е посочен адреса от заявителя.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допусТ.а - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок освен, когато: т.4 – длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и т.5 – длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. В настоящия случай въззивния съд счита, че са налице и двете хипотези, водещи до отказ на съда да издаде заповед за изпълнение срещу физическо лице. Не е посочен в заявлението постоянен адрес на длъжника в Р България, а е посочен единствено непълнен адрес в Р * само града – *, но не и другите елементи от адреса, улица и номер, а единствено телефонен номер. В настоящия случай заявителят дори не твърди длъжника да има регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Р България, както и няма доказателства за наличие на такъв. Тъй като се касае за физическо лице чужденец, посочено единствено с три имена, без други идентификационни номера, включително ЛНЧ, по отношение на това лице не може да бъде и изготвена справка от НБД „Население“, за да бъде установен неговия постоянен или настоящ адрес в България при наличие на такъв. Именно поради това районният съд правилно е извършил проверка и е изследвал въпроса единствено за наличието на втората отрицателна предпоставка, а именно налице ли е или не обичайно местопребиваване на територията на Р България за лицето. В чл.48, ал.7 от КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. В тази връзка заявителят следва да докаже, че длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на Р България като включително посочи и адреса, на който счита, че обичайно местопребивава физическото лице длъжник. В настоящия случай заявителят не е посочил адрес в България, за който счита, че длъжникът обичайно местопребивава там. Посочването на адрес в България, включително и като адрес за „обичайно местопребиваване“ е необходимо с оглед връчването на издадената заповед, изпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК евентуално и свързаните с това уведомяване процесуални последици.

След като категорично не са налице изискванията за постоянен адрес или обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Р България, въззивния съд намира за правилно разпореждането на първата инстанция, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за който посочен адрес на територията на Р България, на който обичайно местопребивава и няма достатъчно писмени доказателства за факти, обосноваващи в достатъчна степен предположението, че същият обичайно пребивава на територията на Р България. Представените с частната жалба писмени доказателства, установяващи закупуване на два недвижими имота в гр. Пловдив и 2 сключване на два договора за управление и поддръжка на етажна собственост по никакъв начин не установяват обичайно местопребиваване на страната по тези договори – Т. Б. още повече, както се посочи вече и при липса на посочен от заявителя адрес на обичайното местопребиваване.

При това положение, както ЕРС е достигнал до този извод искането по заявлението се явява неоснователно на основание чл.411 ал.2 т.4 и т.5 от ГПК и частната жалба срещу разпореждането за отхвърлянето му следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 38, вх.В, действаща чрез законен представител „456 Управление на сгради“ ЕООД гр. Пловдив против разпореждане рег. № 1075/25.04.2026 г., постановено по ч.гр.дело № 532/2026 г. по описа на ЕРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3