Определение № 3841 от 26.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3841 гр. София, 25.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605369 по описа за 2024 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК и е образувано по жалба от Б. С. Д., с която се атакува определение № 2989/02.08.2024г., постановено по НЧД №9690/2024г. по описа на СРС, 10 състав, с което е потвърдено постановление от 03.06.2024г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 247/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 34682/2014г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция и че същият се позовава единствено и само на заключение на медицинската експертиза. Твърди се, че съдът неправилно е възприел извод, че е налице невменяемост, позовавайки се единствено на експертиза, изготвена на базата на епикризи за физическото състояние на сочения извършител. Сочи се също, че районният съдия не е събрал в пълнота всички необходими доказателства по делото, както и се оспорва автентичността на част от приложените такива. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение, съответно постановлението на СРП и постановяване на нов акт, с който делото да бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона, респ. изследване на дееца в специализирано психиатрично заведение.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, а именно пострадалото от деянието лице, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СРП и водено за престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2, пр.2, алт.2 от НК, а именно за това, че на 06.07.2014г.

/поради техническа грешка е написано „до 06.“, вместо „на“, което става достатъчно ясно от събраните по делото доказателства/, в гр.София е причинил средна телесна повреда на Б. Д., изразяваща се в счупване на лакетната кост на дясната предмишница към китката, което е довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник за повече от 30 дни.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка: Свидетелят Б. Д. към 2014г. живеел в гр.София, на ул. **** и един ден в началото на месец юли същата година разхождал кучето си, като вървял по ул. „Цветна градина“ в посока към дома си. Когато се намирал на около 50 метра от жилището си, на ул. „Цветна градина“ видял, че от другата страна на улицата се намирал неговия съсед Г.К., който също разхождал домашния си любимец - куче. Свидетелят Д. възприел, че кучето на К. било пуснато от веригата с карабинер, с които собственикът му го бил държал и кучето тръгнало към свидетеля Д., който се опитал да се защити. Впоследствие Г.К. се придвижил съвсем близо до него, като започнал да го блъска в тялото и да върти пред него веригата. В един момент Г.К. замахнал с веригата към свидетеля Д., който вдигнал високо дясната си ръка, за да се предпази. По този начин К. бил ударен в областта на дясната лакътна кост с карабинера, закачен на веригата. Същевременно К. на няколко пъти отправил закани към свидетеля Д., че щял да го убие и дори скъсал ризата му, след което свидетелят Д. се отдалечил от Г.К., който продължавал да се държи агресивно спрямо пострадалия, като хвърлил паве по него, което му причинило охлузване на дясната ръка. Свидетелката Ч., която се намирала във фактическо съжителство 2 със свидетеля Д., по това време вървяла на няколко метра зад пострадалия и възприела действията на Г.К.. След случката свидетелите Д. и Ч. се прибрали в дома си, а впоследствие свидетелят Д. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било установено счупването в дясната му ръка и съответно му била оказана необходимата медицинска помощ.

В хода на наказателното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

Както в атакуваното определение на СРС, така и в прокурорското постановление е направен обстоен анализ на събраните по делото доказателства, които са обсъдени, както по отделно така и в цялост. Подробен анализ е направен на свидетелските показания, като са изложени задълбочени доводи от съда, кои от тях кредитира и защо. Досъдебното производство не съдържа доказателствен дефицит, а напротив, след предходно връщане на делото на прокурора, по същото са били назначени допълнителни експертизи – СПСПЕ – л.102-112 от ДП/ и повторна комплексна СПСПЕ – л.120-137 от ДП/ изготвени от специалисти в областта на психологията и психиатрията.

Последните са били поставени на задълбочено разглеждане от състава на СРС, респективно внимателно са обсъдени и в постановлението на СРП.

След извършване на всички възможни действия по разследването, с постановление от 03.04.2024г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство с мотивите, че от 03.06.2022г. извършителят на деянието Г.К. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, следва болестният процес при разстройството на съзнанието да „обхваща дълъг период от време“ и да „липсва сигурна благоприятна прогноза, без да е необходимо да е постоянно“ (ТР №15/1987г. на ОСНК на ВС).

Съдът счита, че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените 3 правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция и предвид подробния им анализ не намира за необходимо тяхното преповтаряне.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че е извършено пълно и всестранно разследване, за да се установи така приетата фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, сред които Б. Д. /пострадал/, свидетелите, които са присъствали на инцидента, както и сочения за извършител Г.К.. По делото са събрани и приобщени множество писмени доказателства, които допълват изложената по-горе фактическа обстановка, изготвени са съдебно-медицинска и комплексни съдебно психиатрична и психологична експертизи, които в настоящия казус заемат централно място в доказателствената съвкупност за изясняване времетраенето на болестния процес, в това число и прогнозата за неговата продължителност.

Правилно СРС е отбелязал, че доколкото с Определение №2652/20.09.2023 г. по ВНЧД№4876/23г., 6-ти въззивен състав на СГС е коментирал недостатъците на КСПСПЕ приложена на л.72-80 от ДП, което е било и едно от основанията за връщане на делото за доразследване, след нея са назначени и изготвени още две СППЕ, към които първостепенния съд е насочил вниманието си.

В мотивната част на атакувания съдебен акт СРС е приел, че представителят на СРП коректно е описал фактическата обстановка по делото, която е споделил изцяло. При така установените по делото факти, първият съд е преценил, че действително са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство за престъплението с визираната по-горе правна квалификация, като в тази насока е изложил обстойни съображения.

Съдът е приел, че след извършване на престъплението срещу телесната неприкосновеността на Д. деецът К. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта и се явява пречка за продължаване на наказателното производство.

Настоящият състав се солидаризира със становището на първата инстанция, че изводът на прокурора за липса на вменяемост на дееца след 03.06.22 г. е правилен. Въпреки че в настоящия казус няма привлечено в качеството на обвиняем лице, доколкото са събрани достатъчно данни за 4 извършителя на разследваното престъпление, правилно е приложена и разпоредбата на чл.144, ал.2, т.3 от НПК, че експертизата е задължителна, когато съществуват съмнения относно вменяемостта на лицето /обвиняемия/.

Действително, по делото не се установява по безспорен начин към момента на извършване на деянието, от което се явява пострадал свидетелят Б.

Д., деецът Г.К. да е бил с нарушени психични годности и да е извършил деянието в състояние на невменяемост, но след извършване на инкриминираното деяние, към 03.06.2022г., когато е диагностициран с умерен дементен синдром, е настъпила промяна в психичното състояние на лицето, в резултат на което се е проявил медицинският критерий за невменяемост на лицето, довел и до проява на юридическия критерий за това невъзможност същият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на повторната КСППЕ, изготвено по отношение на Г.К., същият страда от ограничена атрофия на главния мозък, умерен дементен синдром с тенденция към задълбочаване през годините, който не позволява участието му в наказателно производство.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че изцяло следва да сподели изводите на първоинстанционния съд, че е налице абсолютна пречка наказателното производство да продължи, респ. да бъде евентуално повдигнато обвинение на Г.С. К..

Налице е основанието за прекратяване на същото, визирано в чл.24, ал.1, т.5 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 от НПК, а именно - след извършване на престъплението, деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта му.

С оглед гореизложеното, съставът на СГС намира за неоснователни възраженията, залегнали във въззивната жалба, а именно, че постановеното определение от първият съд е необосновано, незаконосъобразно и с неправилни правни изводи. Въззивната инстанция счита, че са събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна, за да се стигне по категоричен начин до залегналия извод в постановения прокурорски акт, съответно в атакувания съдебен акт.

С оглед на гореизложените съображения, Софийският Градски съд 5 намира, че определението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, СГС, НО, 10-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2989/02.08.2024г., постановено по НЧД № 9690/2024г. по описа на СРС, 10 състав, с което е потвърдено постановление от 03.06.2024г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 247/2022г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № 34682/2014г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6