Акт № 2813 от 03.10.2022, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………03.10.2022г.

Варненският административен съд- ХХХІІІ състав, в закрито заседание в състав:

Председател: М. Ганева като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2055 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Настоящото производство е образувано по повод изпратена на 02.09.2022г. на електронната поща на Варненски адм. съд жалба от сдружение с нестопанска цел „ Да спасим дом „Младост“ , чрез адв. М.Д. , срещу решение №

ВА-110/ПР/2022/17.08.2022г. на директора на РИОСВ Варна , с което на основание чл. 93 от ЗООС е взето решение да не се извършва ОВОС на инв. предложение „ Изграждане на жилищна сграда …. В ПИ с ид. 10135.35132047 по КККР на Варна.

Заместник на съдията-докладчик е издал разпореждане № 11314/07.09.2022г. с посочени недостатъци на жалбата / 8 от делото/ Съобщение за това разпореждане е било връчено на 08.09.2020г. и на 15.09.2020г. е била депозирана уточняваща молба по тяхното отстраняване , в която се иска удължаване на срока с „поне две седмици“ поради ползване на отпуск от пълномощника – адв. М.Д.

, заради нейно участие в парламентарните избори на 02.10.2022г. като член на СИК.

С разпореждане № 11872/19.09.29020г. съдията-докладчик е дал нови конкретни указания за отстраняване недостатъци на жалбата и е дал нов 7-дневен срок за тяхното изпълнение , като по този начин е уважил искането за удължаване на срока / л. 18 от делото/ . Съобщение за това разпореждане е било връчено на седалището и адрес на управление на сдружението на 20.09.2022г. и в указания срок е била депозирана уточняваща молба с.д. № 14338/27.09.2022г. /л. 34-35 / , в която се подновява искането за удължаване на срока с „поне още една седмица“ , защото адв. М.Д. / пълномощник на сдружението и подател на уточняващата молба/ е член на СИК за изборите на

02.10.2022г. , нейното „голямо натоварване “ във връзка с тези избори , а освен това се посочва, че колегата ,с който работят по казуса на 29.09.2022тг. ще има дело за дом „Младост“ . Конкретизира се предмета на искането до съда - прогласяване нищожността на решение №

ВА-110/ПР/2022/17.08.2022г. на директора на РИОСВ Варна , а в условията на евентуалност се иска неговата отмяна .

По повод даденото указание за точно и мотивирано посочване на пороци на това решение се изброяват петте основания за оспорване на адм. актове в чл. 146 АПК.

Заявява се също , че се иска от съда възстановяване срока за обжалване на решение № ВА-110/ПР/2022/17.08.2022г. на директора на РИОСВ Варна. Обосновава се правен интерес на сдружението от съдебно оспорване на решението и се представя заверено с КЕП копие на адв. пълномощно.

Изложената установеност сочи неоснователност на поредното искане за удължаване срок за отстраняване недостатъци на жалбата , тъй като първото такова искане е удовлетворено като с разпореждане № 11872/19.09.2022г. е даден 7-дневен срок за отстраняване на нередовности.

Поредното искане , обосноваващо се частично на идентични факти , а именно , че адв. М.Д. е заявила желание пред АК-Варна да ползва отпуск от 08.08.2022г. до

16.10.2022г., е неубедителен довод за второ удължаване на срока не само предвид разпоредбата на чл. 13 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, която задължава съда да разглежда и решава делата в разумни срокове, но също така и предвид обстоятелството , че частичното неизпълнение на съдебните указания е резултат от създадената организация на работа на самия адвокат , който въпреки ползване на отпуск е решил да има допълнителна заетост – да участва като член на СИК и освен това въпреки че с още един своя колега работи по случая / както се твърди в уточняващата молба с.д. 14338/27.09.2022 г./ е бездействал да го преупълномощи по изпълнение на разпореждане № 11872/19.09.2022г.

По повод изпълнение на това съдебно разпореждане съдът установи, че жалбоподателят не е изпълнил указанието да представи доказателства за платена такса от 2 лв. по чл. 102з, ал. 3 ГПК . Даденото указание за излагане на доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, което указание намира своя нормативна опора в чл. 150 , ал. 1, т. 6