Решение № 80 от 23.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Варна, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110202159 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на В. Ч. Й., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0819-000308/10.03.2023 год. на Началника на група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна, с което му е било наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В бланкетна жалба се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител, който обаче не се явява в последното по делото заседание и не представя становище по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.01.2023г., около 13:30 часа, в гр. Варна, на ул. „Ген. Георги Попов“ до пицария „Амичи“ в посока бул. „Васил Левски“ въззивникът управлявал лек собствения си лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК № В 2647 НТ.

Докато изпълнявали служебните си задължения служители на полицията сред които 1 св. К., М. и И. установили лекия автомобил, управляван от въззивника и го спрели за проверка.

Служителите на реда установили водача като възз. В. Ч. Й. и го помолили да даде проба за алкохол, което същият отказал.

Тогава служителите му обяснили за последиците от отказа, като му издали и необходимите документи, в случай че желае да даде кръвна проба за изследване, каквото той впоследствие не сторил.

При така установеното, още същият ден св. К. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на съдържание на алкохол в кръвта.

НП било връчено лично на жалбоподателя на 10.05.2023г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на св. К., М. и И., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелят А. К. –актосъставител, който потвърди, че именно пред него жалбоподателят доброволно е отказал да бъде тестван.

Такива на свой ред са и показанията на полицейсите служители от 02 РУП – св. Л. М. и св. А. И., който са категорични, че именно господина, чиято самоличност са установили посредством справка с ОДЧ е управлявал лекия автомобил, както и че същият е бил сам в автомобила и според св. И. очевидно алкохолно повлиян.

Независимо от обстоятелството, че в показанията си св. Д. Р. и Хр. С. – близки до жалбоподателя Й. посочиха, че същият не е управлявал, а единствено е бутал автомобила, тези показания не могат да бъдат кредитирани от съда доколкото на първо място не намират опора в станалите доказателствени материали в това число гласните доказателства, а на следващо и двете свидетелки посочиха, че не останали до края на проверка, като св. Радева дори си е тръгнала, оставяйки Й. и автомобила известно време преди същият изобщо да е бил спрян за проверка и в този смисъл тя няма качеството на очевидец за процесните факти.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 12.05.2023г. видно от приложения към жалбата пощенски плик/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено 2 атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели – очевидци на нарушението, които непосредствено са спрели водача и са установили управлението на автомобила от същото лице.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на същото, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е било извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест – Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA -0167.

От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест.

Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за 3 установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК № В 2647 НТ на 01.01.2023г, около 13.30 ч. в гр. Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA -0167.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Й. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на алкохол.

За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от Й. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.

Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Безспорно в случая въззивникът е имал качеството на водач на МПС, тъй като същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи и самоличността му е била несъмнено установена от справка с ОДЧ.

След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице и отказ. Липсват каквито и да било доказателства Й. да е съдействал на проверяващите за употреба на алкохол, като мотивите за това са ирелевантни с оглед съставомерността на 4 нарушението.

Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника.

В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви тест за употреба на алкохол на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Ето защо дадената от АНО правната квалификация е правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение , така и санкция за допуснато такова нарушение.

С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания „глоба" в размер на 2000 лв. се явява законосъобразно.

За съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или лишаване от право да управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН, поради което и излишно се явява събирането на информация за имущественото състояние на нарушителя.